Читателски коментари

Здрач от Стефани Майър

chushi_ (28 април 2012 в 12:05), оценка: 6 от 6

Страшна книга и поредицата въобще. Горещо я препоръчвам, чете се на един дъх и докато не я прочетеш, не можеш да я оставиш :) Да не ви описвам какви чувства и вълнения предизвиква в мен, въпреки, че отдавна съм минала тинейджърските години ;)

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

Дима (28 април 2012 в 11:56)

E, не мога да разбера защо трябва читателката да се обосновава? Не й харесва книгата — чудесно! Що за литературни амбиции те тресат Тигър, че толкова настояваш за анализи и обосновки? Разбери, че по-голямата част от читателите на книги са само читатели. Те или харесват нещо и са завладени от него или не. Литературната критика не е хапка за всяка уста, още повече, че тя трябва да се прави с необходимата отговорност, компетентност и опит.

Аз лично се радвам повече на усещането на различните хора за определена книга, а не на опитите им за литературен анализ.

Алхимикът от Паулу Коелю

даниела (28 април 2012 в 11:39)

Това е книгата , която ме крепеше в много труден за мен момент. Тогава случайно попадна в ръцете ми и оцелях благодарение на нея!

1984 от Джордж Оруел

luckymanbg (27 април 2012 в 23:30), оценка: 6 от 6

„Unfortunately no one can be told what «The Matrix» is.You have to see it for yourself.“

За съжаление това което описва Оруел е дейвтвителната реалност.Автора е един от многото герои на народа противопоставяйки се на системата за масова манипулация,измислена,създадена и управлявана от шепа хора,които са си повярвали,че са богове а останалите 99% сме стадо безмозъчен добитък.Оруел заема място в моята алея на славата,редом с Ганди,Мартин Лутър Кинг,Мандела,Джон Ф.Кенеди,Джон Ленон,Тупак Шакур,Брус Ли,Брендон Ли,Хийт Леджер и Фреди Меркюри.За съжаление неотдавна човечеството се сбогува с най-силното ни оръжие в борбата срещу поробителите ни-МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН!

ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ НА ПАДНАЛИТЕ В БОРБА ЗА СВОБОДА,РАВЕНСТВО И СПРАВЕДЛИВОСТ!

Вслушайте се в борците за свобода,които още са живи.ДЖУЛИАН АСАНЖ,АЛЕКС ДЖОНС,ДЖЕСИ ВЕНТУРА,ДЖОРДАН МАКСУЕЛ,РОБЕРТ ФОСТЪР

и много други Анонимни!

Четете,използвайте въображението си,информирайте се.Учебниците по история са манипулирани.Езика,речника и начина ни на изразяване се променя постоянно.Все нови и нови термини се измислят за да оправдават престъпления,заклеймяват възгледи и начин на мислене.Вече никой не помни какво е Любов.

За мен синьото хапче от матрицата олицетворява сините екрани на телевизията,а червеното хапче е да повярваме на сърцето си.

Гениално произведение от гениален ум!

Извинявам се за това,че споделям възгледите си тук,но интернет е единствената възможност за споделяне на истината

И розите имат бодли от Бети Нийлс

Ilina (27 април 2012 в 20:23), оценка: 6 от 6

Много хубава книга, както всички на Бети Нийлс.

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

Тигър (27 април 2012 в 16:11)

Да разбирам, че отказваш да се обосновеш?

Щеше да ти отнеме по-малко време от приказките, които ми изписа в отговор.

Сега и завинаги от Джудит Макнот

nkv_sz (27 април 2012 в 13:08), оценка: 6 от 6

Страхотен роман , кара те да забравиш всичко около теб :)))

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни


Отрицателното мнение не е пряка обида — жалко е, че не го разбираш. Това е последният отговор, който ще получиш от мен.

Дейзи от Лей Грийнууд

ganiva (27 април 2012 в 08:35), оценка: 5 от 6

Тази книга ми беше малко скучничка в началото, но от средата нататък става доста по-интересна, както останалите от поредицата.

Грехопадение от Сюзън Джонсън

plaminka (27 април 2012 в 00:50), оценка: 4 от 6

Книгата е заинтригуваща и определно различна от останалите романи от този тип. Има обаче слаби моменти и известно поизхвърляне към края, но е поносима.

Сега и завинаги от Джудит Макнот

Otiroz (27 април 2012 в 00:11), оценка: 6 от 6

Невероятен роман

Сътворението от Гор Видал

Веси (26 април 2012 в 23:42)

Страхотнакнига,една от любимите ми!!!

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

Ростислав Димитров (26 април 2012 в 23:01)

АДСКИ СЪМ РАЗОЧАРОВАН. Просто една прехвалена книга!

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

Тигър (26 април 2012 в 22:16)

Това, че обиждаш пряко един от най-великите автори на последните петдесет години — изобщо, във всички жанрове — и по този начин обиждаш косвено всичките му почитатели, те задължава да се обосновеш.

В противен случай коментарът ти има стойност единствено като тролене. Надявам се, че знаеш какво е това, защото няма да седна да ти обяснявам. Ако не си искала да се получи така, е трябвало или да се постараеш да подковеш мнението си с желязна обосновка, или да не го пишеш изобщо.

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни


това, че изразявам мнение, не означава, че искам да правя литературен анализ.

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

Тигър (26 април 2012 в 20:38)

Петя84, може ли да хвърлиш малко усилия да обосновеш мнението си? За предпочитане с цитати и анализ, както си му е редът.

Питам, защото да напишеш по подобен начин точно за най-култовата поредица на Зелазни — майстор на перото от най-висока класа — е престъпление. Буквално. Намери и прочети неговия разказ „Фуриите“. Виж как сюжет и сетинг за многотомна фантастична поредица влизат в рамките на един 40-50-страничен разказ, без да звучат претрупано, прибързано или непълно. След това се замисли това за какво е признак.

Благодаря предварително.

Впрочем, Зелазни и Мартин наистина са се познавали. Даже разказът "Вариации на тема „Еднорог“ е вдъхновен от и посветен на автора на „Игра на тронове“.

Да дочакаш дъжда от Ивайло Шонов

Христо Стоянов (26 април 2012 в 20:13)

Здравей.

Отдавна не бях се изненадвал от нещо ново в българската литература. Някога, ако ми прочетеш мемоарните книги ще разбереш и защо. Честно казано — зарадвах се. Има някои неща, които би могъл да махнеш. ВРЕМЕТО и текстовете с главни букви. Не носят нищо ново. Под време разбирам осем часът, девет часът… Мисля, че подобно нещо не допринася за цялостното внушение на разказа. Ако го оставиш в безвремието, което е разделено на две от едни четиристотин години… Наистина става нещо добро… Конкретиката в такъв тип разказ само разколебава читателя…

Но като цяло съм много, много приятно изненадан. Можеш да ми се обадиш винаги, когато пожелаеш. Ще ми бъде интересно да видя още твои неща. Не е задължително да ми е приятно да общувам с теб. Интересно пишеш и това ми стига.

ТЕЛ: 0898 536 436;

е-mail: [email protected];

СКАЙП: hri100ianov1

Желая ти успешна и ползотворна вечер…

Приятелски: Христо СТОЯНОВ

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни


Превръщаме полето за коментари във форум, и вероятно постовете ни ще бъдат изтрити, но все пак ще отговоря — знам какъв е сюжетът, защото след като се отказах да чета книгата, прочетох страницата, посветена на поредицата в англоезичната Уикипедия. Бих добавила и че финалът ми изглежда незадоволителен, но тъй като съм чела само резюмето(макар и доста подробно), признавам, че може и да греша.

Наистина, всеки има право на мнение — моето в случая е отрицателно; нямам нищо против, че книгата харесва на много хора.

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни


Петя, с този пост не целя да те иронизирам или да ти се подигравам.

Нормално е не всеки да харесва абсолютно всички класици в който и да е жанр, така че приемам факта че не харесваш стила на Зелазни. Няма нужда да си правя труда да преглеждам каквото и да е из нета за да ти кажа, че Зелазни е великолепен автор, а вселените които създава са в топ-класациите по каквито и критерии да си избереш. Това че, ТИ не го разбираш си е твой проблем. Да го слагаш обаче, в една стратосфера с Мартин говори за липса на опит.

„Сюжетът е относително прост“? Би ли обяснила как стигна до този извод след прочитането на половината? В този ред на мисли половината какво? Първа книга или цялата поредица?

„Трябва да приемем, че добрите са добри, и лошите са лоши, защото авторът е казал така“ дори не смятам да го коментирам защото наистина е смешно. Точно в тази поредица.

„Стилът е като на средно качествена книга-игра“ ето виж,ей такива глупости не бива да се пишат по форумите.

„Зле представена и остава на заден план, в сравнение с драмите на героите, които са достойни за сапунен сериал“ facepalm

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни


Не — 84 не е дата, а година на раждане. Радвам се, че коментарът ми те е разсмял искрено. Сравнението между Джордж Мартин и Роджър Зелазни не е случайно — ако си направиш труда да попрегледаш из нета, ще видиш, че двамата са се познавали, и Мартин твърди, че му се възхищава и той е един от любимите му автори — не мога да разбера на какво му се възхищава (и определено не си личи да се е повлиял от него), но каквито и недостатъци да има Мартин, той е в пъти по-добър писател.