Читателски коментари

Уникална книга!!! Изчетох я за точно два дни. Държи в напрежение през цялото време! Браво!

Книгата е чудесна. Всестранно изследване на войната и в същото време написана увлекателно и на разбираем език.

Не всичко трябва да се приема за доказано и чиста истина, но много въпроси намират отговора си в тази книга.

Първият роман на Агата Кристи който прочетох преди 15 години. Ужасно много ме впечатли! След това изчетох още над 70 нейни книги…

Абе, не бях очарована от края, ама айде…. 4 от мен

Пълното издание на произведението вече се обработва, самият запис може да се види в ателието.

Книгата не беше лоша,но е далеч под много други,които съм чела.Въпреки това реших да проявя оптимизъм/за разлика от предишните оценки/ като й давам оценка 5,според мен по реално би била оценка между 4 и 5,но поради факта,че няма половинки,реших,от мен да мине да й е в плюс.Относно заглавието,по-точно превода на оригиналното заглавие на книгата на български език,съм напълно съгласна с предходния коментар.В случая най подходящо би било буквалния превод,нещо от рода може би на Спомен или Нещо за спомен,но Нежна разплата-в никакъв случай,още повече,че тук има доста криминални елементи.

Аз наистина харесах книгата, съдържанието и самия превод! Нямам търпение и да прочета "Нежност в ковчег.

Книгата не ми хареса много-много. Има почти същия сюжет като „Роза през зимата“ на Катлийн Удиуиз, само че „Роза през зимата“ е в пъти по-добра.

Определено „Черният отмъстил“ остави лошо впечатление и след нея не съм докоснала друга книга на Джуд Деверо..още я преодолявам тази книга.

Но поне книгата има и хубави страни. Една от тях е хумора. Страшно много забавни моменти, които компенсират не много добре написаната книга.

П.П. — Не ме разбирайте погрешно. Обожавам поредицата „Кадифе“ на Джуд Деверо, а и „Кралицата Дева“ много ми хареса. Просто „Черният отмъстител“ има почти същия сюжет като „Роза през зимата“, но разликата е, че „Черният отмъстител“ не е написана толкова добре.

Изключителни книги :) заслужава си да се прочете :)

Бети Ниийлс има над сто написани романа. Вярно е, че главните действащи лица доста си приличат-той е богат доктор от Холандия, а тя-момиче със скромен произход от Англия, но на мен лично винаги ми е приятно да ги чета. Самата Бети е била омъжена за холандец, може би затова и темата за Холандия се повтаря. Въпреки че си приличат по някои неща, романите й са интересни и развлекателни и някакси „уютни“. Обикновено ги чета на един дъх. :)

Това е вторият роман на тази писателка, която прочетох (другата е „И розите имат бодли“). Не знам колко още романа е написала госпожата, но тия двата като сюжет и детайли са почти едно към едно с леки вариации в детайлите. Чак пък толкова ли не можа да измисли някакъв друг сюжет? Много скромно и нещастно момиче англичанка и много богат доктор холандец, който е толкова студен и резервиран, че накрая като казва на героинята, че е влюбен в нея и иска да се оженят, оставаш като гръмнат и се чудиш откъде ти е дошло. Тя има котка, той има куче. И т.н. и т.н. Прочетете една от двете книги, другата не ви трябва — почти същата е. Съжалявам, но явно дамата е с доста бедно въображение и не бих казала, че ще захвана трети неин роман.

Приятно ми е да чуя, че Вежинов има толкова почители. Аз лично, се запалих от книжката „Проишествие на тихата учица“, която е юношеска, но пък доста интересна. Сега чета „Нашата сила“ и с огромно желание искам да прочета е всички негови творби. Със съжаление обаче казвам, че на много мои съученици този автор им е скучен. Наскоро дори станах свидетел на коментар от рода „Идеите му за истории са добри, но той не умее да пише.“, при което аз останах потресена, защото Павел Вежинов е изключителен автор и пише уникално!! Но все пак всеки си има мнение. : )

Книгата е класика и т.н. и всеки я е чел, НО ужасен превод + орязана е нескопосано и в крайна сметка романът си губи част от чара.

Но как да се сърдим на коректора МАЯ ЛЪЖЕВА :)))

Много се радвам да видя някой друг почитател на Павел Вежинов! Аз също се запалих покрай училищните предложения за четене — при нас бе „В един есенен ден по шосето“. Сега вече съм магистър,а не мисля, че съществува издадено произведение на Павел Вежинов, което да не съм чела. Всички издания си набавих втора ръка от сергиите. Съветвам те да потърсиш библиографията му — ще я сдъвчеш с кориците, обещавам!!!

Г-н Петров, аз имам желание. Дали предложението Ви е все още в сила?

Чела съм кратката версия, но предполагам пълната е много по-добра.

Прочетох книгата преди 2–3 дена. Изключително съм впечатлена от стила на П. Вежинов. Изказът на автора не е сложен и се чете лесно, но въпреки обикновените изрази, подбраните думи и описанията таят в себе си дълбок смисъл.

За жалост произведения на този писател няма да учим, изключение прави „В един есенен ден по шосето“, който предстои да вземем сега в 8ми клас. Много ми се щеше и „Нощем с белите коне“ да бъде включен в учебната програма, за да могат повече мои връстници да се докоснат до магията, според мен, на Вежинов. Такива творби са много по-важни от например „Дервишово семе“, мисля аз!

Имам един въпрос: Вярно ли е, че има и 2ра част на романа? Някъде из И-нет прочетох нещо подобно, тъй като краят беше отворен.

Благодаря предварително за отговорите! : )

Хубава книжка, макар краят й да е малко претупан. Все пак я прочетох с интерес.

Много приятна и лека за четене :)

Хубав разказ, напомна ми на „Дивите разкази“ на Хайтов.

Magi, споделям напълно мнението ти. Книгата е много добра, аз също я прочетох на един дъх. И също споделям мнението, че едната гола амбиция не може да осмисли живота ти, ако нямаш до себе си любим човек, който да те подкрепя и да споделя триумфа ти от постигнатото.