Времето на дъжда от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Тъга и подтиснатост лъха от това пропито с влага, мухъл и примирение повествование, където нашите отчуждени от нас деца не искат да са „наши“, те се стамуват от нас, просто защото сме…човеци и нищо човешко не ни е чуждо.
Кой обаче би могъл да построи по-добрия свят: разкаялите се грешници или фанатичните идеалисти…?!
Вълните усмиряват вятъра от Борис Стругацки, Аркадий Стругацки
Бих дала на тази книга по-висока оценка, но ако трябва да степенувам, тя не може да се стравнява с шедьоври като „Пикник край пътя“ и „Хотел При загиналия алпинист“ и е под нивото на „Обитаемият остров“, които съм класирала съответно с 6 и 5.
Идеята на „Вълните усмиряват вятъра“ е много хубава, но повествованието е нестройно, накъсано, документ след документ, като във военна кореспонденция, и ми липсва гладкия разказ с нотка хумор, така приятен като близането на сладолед!
Обитаемият остров от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Не съм съгласна, че превода е слаб! Максим Стоев от изданието на ИнфоДАР цялостно се е справил по-добре! И по своята същност ядрената война си е еко-катастрофа! Даже е по-добре казано!
За да не бъда невежа при даване на мнение, прочетох от двата превода еднакви пасажи и ги съпоставих.
Да ме извинява 1.messire Woland, но другия преводач Максим Стоев със своя елегантен стил се е справил много по-добре от този тук (Г.Георгиев) — старовремски и тромав!
Призовавам читателите, преди да си загубят времето с 19 глави, да прочетат малко от началото на единия и другия превод, и сами да преценят!
Аз залагам на ИнфоДАР и Максим Стоев!
Преводача Максим Стоев се е справил блестящо с превода (от руски) на Хотел „При загиналия алпинист“. Ако на превода на тази книга му куца нещо, то ще да е само ако е минал през английски…
Хотелът „При загиналия алпинист“ от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Препоръчвам другия превод на Максим Стоев в изданието на ИнфоДАР! Този тук е доста старовремски и пълен с чуждици и русизми (знаете ли какво е „кюпче“ или „алпенщок“?!)…!
Мъртви в Далас от Шарлейн Харис
Защо текстът е премахнат?
Познаваме ли се на Балканите? от Даниела Колева
Браво!!!!!!!!!!!!Срахотна статия,която беше за мен много полезна!!!!!!!!браво!!!!!!!
Дракула от Брам Стокър
Супер книга! По-хубава не съм чела!
Incubust от Тери Пратчет
Ето и моят скромен опит за превод, както и оригиналният текст:
The physics of magic is this: no magician, disguise it as he
might, can achieve a result beyond his own physical powers¹.
And, spurned, he performed the Rite of Tumescence and called
up a fiend from the depths of the Pit to teach her a lesson she
wouldn’t forget, the witch.
The phone rang.
„Nice try,“ she said, „It’s sitting on the bedhead now.“
His breath quickened. „And?“
„Listen,“ she said.
And he heard the voice of the fiend, distant and wretched:
„…frightfully sorry … normally, no problem … oh god, this
has never happened to me before…“
¹See the Necrotelicomnicon, p.38.
„Механиката на магията е такава: никой магьосник, колкото и да се опитва да го скрие, не може да постигне нещо отвъд собствените си физически възможности.“*
И, отхвърлен, той изпълни ритуала на Тумсенс и призова демон от дълбините на бездната, за да й предаде урок, който нямаше да забрави. Вещицата.
Телефонът иззвъня.
-Добър опит –каза тя. –Той сега седи на ръба на кревата.
Дъхът му се учести. –И?
Слушай –каза тя.
И той чу гласа на демона, далечен и отсъстващ:
-…Страшно съжалявам. Обикновено няма проблеми. О Боже, това досега не ми се беше случвало.
* — Виж „Некротеликоникон“ ст. 38.
Обяснението:
Магьосникът не се справя сам и решава да използва инкубуст, за да й отмъсти. Демонът обаче не може да направи нищо, което и призовалият го не може (виж бележката от книгата за магии в началото), ето защо се проваля, а тя се обажда на магьосника, за да му покаже резилтата.
За това какво е инкубуст, еми, има Уикипедия.
апсулютно?!
Аз ама апсулютно не разбрах за какво става дума в разказа.
Голо лице от Сидни Шелдън
Да, книгата е много хубава, както всичко написано от С. Шелдън. „Баналните“ моменти са просто разтоварващи. Успех!
Вихър от мечове от Джордж Р. Р. Мартин
След като сте видели, че нещо липсва, можете и вие да се заемете и да попълните пропуските. Чрез връзката Корекция на текст от „Читанка“ можете да получите подробна информация как става това. Ако имате въпроси пишете във форума на библиотеката.
В хартиения вариант си ги има, тук не са качени ;) Спокойно. Просто отбелязвам, ако може да ги качат.
Убийство в Ламът от Реймънд Фийст, Джоел Розенберг
Целта е хонорарът, човек. Иначе си прав. Точно като изкуствено пришити са, също, като продълженията на Дейвид Едингс за Белгариада. Нещо, което се е изтъркало вече, но авторът му продължава да „търка“. :)
Ранни спомени от Симеон Радев, Траян Радев
Задължителна книга за всеки българин!
Шифърът на Леонардо от Дан Браун
Бях дете, накъде към 11–12 годишна, когато видях Тайната Вечеря на Леонардо в един каталог по изобразително изкуство… за мен съществото отляво на Христос бе ЖЕНА, дори споделих това с родителите си, те ме увериха, че по онова време хората са носели дълги коси…но за моите непредубедени детски очи не бе само дългата коса, а нежното лице и деликатно тяло, ВСИЧКО бе женствено! Другото, което аз, като млад художник от Школата по изобразителни изкуства отбелязах е защо Леонардо, като велик художник, е оставил тази „дупка“ между него и персоната отляво? Тази празнота бе несъвършенство на експозицията по всички канони на композиция на една картина!
Моля, моля, аз направих своите изводи 25 години преди Дан Браун…
Книгата е хубава само от религиозно-историческо-философска точка.
Като произведение на изкуството си е „чипс“, както правилно е отбелязал GeOrg по-горе.
Пикник край пътя от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Изключителна книга! Холивудските сценарии ряпа да ядат! Ако Холивуд направи филм по тази книга, със съвремените технически ефекти, резултата ще бъде неотразим бестселър! Само че едва ли биха пресъздали правдиво тази грубовато-нежна руска душа на Сталкера…
Прочетох „Пикника“ когато бях тийнейджър, и я препрочетох сега, когато съм над 40г…Тогава ме впечатли фантазията на двамата автори (какви само джаджи се намират в Зоната, а!), сега осъзнавам моралната и психологическата й стойност…
Сталкера е загрубял материалист, който обаче може да обича с най-нежната бащинска обич нечовешкото си дете… Изненадани ли сме, че достигнал до заветното място, Сталкера ще пожертва най-съкровенното си желание, за да има „щастие за ВСИЧКИ даром … и НИКОЙ да не бъде пренебрегнат“ !
Трудно е да бъдеш бог от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Харесва ми идеята на творбата, но мрачните краски ме подтискат безнадежно, стила на повествованието ми е доста тромав, липсва ми стила на Стругацки от другите им произведения (с онази тънка хумористична нишка на вечен оптимизъм). Въпрос на вкус, аз не можах да се насладя с пълна сила.
Читателски коментари