Читателски коментари

Любимият непознат от Катлийн Удиуиз

daniela dobreva (9 ноември 2012 в 16:59), оценка: 4 от 6

Не е лоша книжката,но съм чела и по-добри книги на тази авторка.Прочетете ги и ще се уверите сами.

Книга за операта от Любомир Сагаев

Велина Христова (9 ноември 2012 в 11:46)

Нова книга за операта от Огнян Стамболиев е доста по-пълна и по-богата от старата на Сагаев. В старата имаше доста български, руски и съветски опери, а липсваха основни репертоарни заглавия, което гледам днес у нас и по телевизия Медзо. От същия автор взех наскоро първата българска Книга за оперетата и мюзикъла. Много добре написана и издадена. Много заглавия, дори немалко от тях не бях чувала, но се играят по света. Има и хубав речник отзад.

До Чикаго и назад от Алеко Константинов

Заря (9 ноември 2012 в 06:18)

Велик писател!

Описанието на красотата и величието на Ниагарските водопади е абсолютно точно, вълнуващо и патетично!

Книгата звучи сьвременно, независимо че е писана в далечната 1894 година.

Толкова живи описания на забележителни места и хора и забавни случки е поднесъл Алеко, че всичко в пътеписа е достоверно, а чувствата са точни и най-вече български.

Надявам се, че много български читатели ще оценят по достойнство творчеството на Алеко! Защото тук чужденците вече са го оценили — в централната библиотека на Торонто (Канада) се съхраняват няколко от неговите произведения, между които и това, на бьлгарски, английски, френски и японски езици (можеби и на други)! А книгата „Бай Ганьо“ не разрешават да я взимаш за четене в кьщи. Можеш единствено там, в определена читалня да седиш и да я четеш.

Така че извинете ме моля, но моето мнение категорично е, че книгата вьобще не е скучна! Просто, наистина ако желаете, прочетете я отново след няколко години и ше видите и усетите нешата по друг начин. Приятно четене! :-)

Есен от Младен Исаев

Tuatha (8 ноември 2012 в 20:00), оценка: 6 от 6

Много нежна и уютна лирика! Без да се усетя прочетох всичко в Читанка от Младен Исаев! Страхотни български автори имаме!

Женско сърце от Йордан Йовков

to5ov (8 ноември 2012 в 19:24), оценка: 6 от 6

Предлагам да бъде премахнато оценяването на Българските класици!

Срамно е !!

Елка от Йордан Йовков

to5ov (8 ноември 2012 в 19:22), оценка: 6 от 6

Пълен е, пълен е, приятелю…!

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

Ива (8 ноември 2012 в 18:34)

Обожавам Софи Кинсела.Чела съм 3 неини книги.Искам да прочета всичко,което е писала.Истинско удоволствие и наслада за душата!

Мини-книжка за личните финанси от Рая Христова

fita (8 ноември 2012 в 18:27), оценка: 6 от 6

Книжката се оказа много полезно четиво!

Благодаря на авторката.

Здрач от Стефани Майър

Vicky Potter (8 ноември 2012 в 14:08)

Аз принципно съм от онези диви Хари Потър фенове, които от чист инат и някакъв вид втълпение „плюят“ по Здрач без да са я чели… имах приятелка, която бе луда по тази поредица и аз при всеки удобен случай и се смеех.. карахме си се постоянно на тема „Здрач или Хари Потър“… После реших, че трябва да прочета книгите преди да споря. И честно казано, ми си сториха невероятни… Не бих казала, че са абсолютния връх на литературата или че са супер задълбочени, но са наистина… интригуващи. Така че, всички, които си говорят без да са чели едната или другата поредица, биха могли първо да се поинтересуват от съдържанието. (Филмите не коментирам, те са плачевни и при двете поредици..) :))

Мъжът на най-добрата ми приятелка от Мариан Кийс

Ема (8 ноември 2012 в 11:37)

Прекрасна книга!

Романът за Тристан и Изолда от Жозеф Бедие

vavica (7 ноември 2012 в 23:43), оценка: 6 от 6

четох книгата преди време, но много ми допадна! Скоро пак ще я прочета.

Честни илюзии от Нора Робъртс


Страхотна книга.Нора е магьосница!Обожавам историята на Люк и Рокси,карат се а после още повече се обичат.И радост и тъга,препоръчвам на всички!

Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес от Антон Дончев

i_m_i (7 ноември 2012 в 17:26), оценка: 6 от 6

Любимата ми книга, цели пасажи знам наизуст. Философия, психология, поезия…, колкото и пъти да я препрочитам, всеки път ме изненадва нещо, което съм забравила.

Кланица пет от Кърт Вонегът

saint056a (7 ноември 2012 в 14:43), оценка: 2 от 6

Очаквах друго от този роман. Беше нареден в сайта до групата книги от рода на: На западния фронт нищо ново, Време да се вижее и време да се мре…. Книгата не ми хареса поради факта, че има много по-общо с Марсиански хроники на Бредбъри отколкото книгите за войната на Ремарк. За почитателите на фентъзита сигурно ще се хареса много, за тези които не ги харесват …едва ли.

Немили-недраги от Иван Вазов

ШУШО МУШО (7 ноември 2012 в 10:01)

Много ми харесва произведението на Вазов.Той пише невероятно.

Единайсет минути от Паулу Коелю

stellas (6 ноември 2012 в 23:56), оценка: 5 от 6

Много хубава и различна книга.. Аз също се размечтах :)

Слънце недосегаемо от Николай Теллалов


а дали не може да се прехвърли в Читанка и „Царска заръка“ най-после?

че стои непълна поредицата.

---------

зачудих се също така дали да не се направи „преразказ“ на илюстрациите, така че незрящите читатели да не се натъкват на „дупки“ в материала.

Докосване на жена от Джейн Ан Кренц

liny (6 ноември 2012 в 22:39), оценка: 6 от 6

Страхотна книга !Прочетете я!

Грях от Елин Пелин

to5ov (6 ноември 2012 в 22:38), оценка: 6 от 6

Грях е. Всяко насилствено прекъсване на най-хубавото, което има тази планета — живота е грях !!

Слънце недосегаемо от Николай Теллалов


първо — благодаря за признанието.

(макар че вече имам чувството, че приемам отзивите като нечий представител. Книгата вече ме е „пуснала“, не е толкова част от мен, станала е нещо само по себе си.

Но понеже героите не могат сами да благодарят на читателите за изразената към тях обич, налага се аз да го правя.

Странно усещане…)

по въпросите:

1) сцената на срещата на Радослав и Верена. ВСЕ ОЩЕ не мога да си представя как с думи да предам емоциите си.

Навярно защото още тогава героите бяха започнали „да живеят свой живот“, различен от моя.

Затова и не посмях зорлем да описвам неописуемото. Оправдах се пред себе си, че читателите сами ще си представят всичко, което им е драго, и то по-добре от мен.

Дали сбърках? Не знам. Надявам се, че поне е простимо…(?)

2) Антиземие е ОЩЕ една паралелна реалност — противореакция на възникналата реалност на Пълноземие.

Все още ми е трудно да я продължа. Много е черна и мрачна.

И накрая има два края — единият води към „Ние сме зората“. Също мрачна, но някак по-поносимо.

Е, и в двете има светлина в края на тунела, при това не от приближаващ влак… и въпреки това — оказа се, че не съм готов да изживея сюжетите, за да се получи последната чернова преди окончателното редактиране.

2А) да, в Антиземие има И ДРУГ Радослав, „нашият“ ще се срещне с него, както се срещна със „себе си“ в Пълноземие. И Верена ще срещне. Една доста различна Верена. Много по-отровена от онзи свят.

Сигурно това още ме спира. Твърде е безмилостна там.

3) Слънцеград е замислен като пример за провал на добрите намерения. Отделна реалност е, но без пряко влияние върху останалите.

Провалът обаче отваря възможност за друго начало, за по-естествено развитие. Малко ми е жал за Вананд, все проумява нещата по трудния начин. Това съчувствие ми пречи да се концентрирам.

4) Ние сме зората — трябва да е капакът на всички разклонения. Истината за атъланите. Не, не са възродените жители на Атлантида, погубени от змейовете. Рожба са на тъмната половина на човешкото. Могли са да възникнат съвсем реално и в нашия истински свят. ЗАСЕГА ни се е разминало. Без гаранции, че ако продължим с човещиниите, няма да си намерим белята.

5) Витан е предизвикал появата на Пълноземие, а в „противотежест“ възниква и Антиземие, още докато прави експерименти за завръщане във времето — разказва за това в „Царска заръка“.

ами… това е.