Читателски коментари

Една от любимите ми книги с невероятно наситена история и открояващи се герои:)

Един прекрасен роман заживота, красотатаначовешките отноения.Чететеи се насладете.

Страхотна история:)Книгата е увлекателна:)

Увлекателна история:)

Книгата е уникална:)Имаше моменти в които искрено се смях,ядосвах и вълнувах:)Уникална история пропита с много любов…едно от първите ми произведение прочетени от този жанр:)

Чела съм я сигурно над 20 пъти……Какво да кжа Ройс и Кристен са ми любимци:)Има от всичко любов желлание омраза и всичко това подплатено с известна доза хумор:)

Книгата е начало на една страххотна поредица:)Героите са дръзки,смели и невероятно страстни натури:)

Страхотно разказана историч,силни персонажи и динамични диалози:)

Очарован съм от книгата и от автора! Благодаря!

За мен лично са много по добри от Стопаджията. Още нещо съжалявам че от този автор съм чел само тези две произведения. Сигурен съм че и другите ще допаднат на публиката!

Това беше първата ми книга която редактирах за читанка. Мисля че се справих ужасно. Въпреки това самата книга много ми хареса.

Прочетох първата поредица да Фицрицарин. Страхотна КНИГА честно. Единственото което ми липсваше в много отношения е липсата на карта, с която да се консултирам особенно в третата книга.

Доколкото си спомням има на български и други книги, например „Един сокол лети“, „Златната лисица“, „Окото на тигъра“…хмм, но са издавани още по комунистическо време. Само „Мусон“ беше след това, като че ли?

Абсолютно!!

„…Няма по-хубава любов от тази, която събужда душата и те кара да искаш още, която запалва пламък в сърцата и успокоява умовете. Това ми даде ти. Това се надявах да ти дам и аз. Обичам те!…“

СТРАХОТНО!!! ;)

Книгата е наистина мн хубава.Четох я,когато бях ученичка, майка ми ми я препоръча и не съжалявам.

Книгата е невероятна! Бих казала една от най-добрите и запомнящи се, изключително вълнуваща. Заслужава си прочита. :)

Това е книга, която се чете на един дъх! Страхотна е!

Не знам, дали мрънкащите си дават сметка колко архаичен е езика на Шекспир, самите англичани го четат с речник, или този на Бърнс, да речем. Не знам защо не ми се струва, че се оплакват от това и предпочитат „Хари Потър“ или Дан Браун, само защото сюжетите са по-шашкащи и държат в напрежение. Традиция е всяко английско семейство да има Шекспир у дома си и да го отваря от време на време. Също така не съм чул някой да се оплаква от „скучните“, според „съвременното виждане“, сюжети на Гьоте в Германия. Всички са наясно — тези хора са гении на народите си и е достойно да се опитваме да ги разберем и почитаме. Литературата изисква известна подготовка, за да ни се отплати с естетическото удоволствие, необходимо е да отделим внимание на мелодиката на речта, на образността, на дълбоките смислени пластове, скрити в нея. Знаем с каква педантичност Вазов се е отнасял към езика, как го е ценял и се е стараел да го използва в цялото му великолепно разнообразие, знаем и че, за съжаление, този език сме унищожили, обеднили и продължаваме в същия дух. И вместо да се опитаме да се възползваме от съкровищата, които са го запазили, ние мрънкаме, че не бил така достъпен и сюжетите така леки за смилане, като на т. н. любовни романи (от които тук има цяла грамада). Даже за миг не ни хрумва, че по този начин демонстрираме престъпно невежество към националната си култура, с други думи — излагаме се. Ами за хората с такава нагласа — не си правете труда да разгръщате страници, които не сте готови да приемете, гледайте си сапунките и ситкомите(там всичко е от ясно по-ясно и езиковия фонд се доближава до този на людоедката Елочка от „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров), вярно там и „удоволствието“ е на доста по-плитко равнище, краткотрайно и елементарно, но пък се консумира веднага, без никакво усилие и подготовка. Но не избързвайте с категорични мнения, има и такива, които потенциално са готови да се гмурнат в дълбокото, за да измъкнат оттам перлата на истинската естетическа наслада, не ги разубеждавайте с празен брътвеж!

Лошият превод ми развали до голяма степен прочита на тази книга. Освен езиковите проблеми все едно го е превеждал човек, който идея си няма от оригиналната книга „Мечо Пух“. Не може Муслонът първо да се превежда като Катерица, а буквално три реда по-надолу като „хефалъмп“. Кенга си сменя пола от изречение на изречение, „кулприт“ не е българска дума, а Северният полюс, преведен като „Северен Прът (!!!)“, ме остави безмълвен. Това направо достига гения на „Кралската мента“ в „Пощоряване“.

Колкото до самата книга — изчетох я трудно, на места прекалява, преповтаря казаното и дразни с пасивния си негативизъм и критикарство към избралите друг път освен Единствения и Правилния. Цялостното чувство, което ми остана, е като след ядене на американизирана полуфабрикатна супа — уж на картинката изглежда добре, уж съдържа витамини и минерали, а всъщност е бъркоч за мързеливци. Нищо общо с даоизма.