Читателски коментари

Дългът към удоволствието от Джон Ланчестър

zakonodatelya (2 април 2013 в 09:03), оценка: 6 от 6

Ако се чудите дали си струва да се захващате с готварска книга,отговорът е да.

Ако обичате философска,духовна,художествена литература,тази книга,е от всичко това,по много.Започнете я и ако не ви грабне от първата страница,значи това,не е вашата книга.

Нещата от живота от Барбара Делински

fenka (2 април 2013 в 09:01), оценка: 6 от 6

Забавна и много свежа книга. определено се забавлявах докато я 4ета

Под игото от Иван Вазов

до Редовен читател (2 април 2013 в 08:37)

Разбирам, че си водена от патриотични чувства и смятам че си права, наистина като българи трябва да спазваме добрия тон когато става дума за наши творци. НО категорично мисля, че нямаш право да обиждаш руските класици с цинично отношение към героите в романите им.

Също така тези ,,самотни лелки и вятърничеви гимназистки" също са хора, които са не са по-долу от теб, само защото четат друг тип книги. Смятам, че си възпитан човек и не би трябвало да падаш на нивото на хората, пишещи грозно относно ,,Под игото". Мнението може да се изрази и с думи, незасягащи и необиждащи другите.

Под игото от Иван Вазов

Макензи97 (2 април 2013 в 02:29)

Редовен читател, изключитлно подходяща дата си избрал за дългия ти пост.

Като човек, изчел стотици книги от различни жанрове, мога да кажа едно — от към художествени качества, романът Под игото е пълен и неповторим боклук.

Под игото от Иван Вазов

Редовен читател (1 април 2013 в 23:22)

Яяяя по-спокойно!

Просто изказвам мнението си, както са направили и други и преди мен, както и своето възмущение, което отново се основава на личните ми възгледи по някои въпроси. Аз не мога да разбера, как е възможно българи да имат толкова негативно отношение към „Под игото“, и вместо нормални мнения в този сайт да са се подредили разни коментари от рода на „егати глупостите“ и „отвратителна“.

Забележи, че на никого не съм казвала нито какво да харесва, нито какво да чете. Нито пък съм предявила каквито и да било претенции. А ако на теб толкова много ти се заяжда, иди да спамиш някъде другаде, ако обичаш.

А сега, нека прекратим безсмислените спорове и да продължим да обсъждаме качествата на романа като зрели хора. Такава беше и целта ми, като дойдох тук, но бях много лошо изненадана от съдържанието на някои читателски коментари, иначе не бих изписала толкова много горчиви редове.

Под игото от Иван Вазов

до Редовен читател (1 април 2013 в 22:53)

Ти пък коя си и каква си, че да определяш кое да се чете? Каква си ти, ментор, критик… или какво? И откъде накъде, защо, поради какви заслуги твоето мнение следва да се споделя от всички?!

Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“ от Любен Дилов


Много хубава студия! Интересно и живо написана, а в същото време проникновена и информативна. За жалост, носи белезите на времето, в което е писана и отпечатана, но не би могло да е другояче. Все пак, достойнстватма ѝ надвишават неколкократно този недостатък. Мисля, че почитателите на Томас Ман вчастност и на немската литература като цяло, биха сгрешили ако я пропуснат.

Под игото от Иван Вазов

Редовен читател (1 април 2013 в 22:24)

Wallküre, ето ти, значи, нагледен пример — както са ми чели коментара, така са чели и „Под игото“ и след това са пропълзяли тук да казват, че романът бил слаб.

А що се отнася до човека, дето харесва „Ана Каренина“ и „Престъпление и наказание“, той или тя специално дава тези романи като примери за добре написани книги В СРАВНЕНИЕ с „Под игото“. Така че, защитнико на онеправданите анонимни, чети хубаво, а не бързай да стреляш напосоки.

Под игото от Иван Вазов


Буквоядите в действие! Ако малко бяхте вникнали в същината на казаното от Редовен читател, надали бихте били толкова дребнаво заядливи…

Под игото от Иван Вазов

до Редовен читател (1 април 2013 в 21:40)

Щеше да е добре по-внимателно да прочетеш коментарите, за да видиш, че никой не е сравнявал „Под игото“ с „Ана Каренина“ и „Престъпление и наказание“. Просто бяха помолили човека да посочи един велик роман по свой избор и той е посочил двете руски класики, това е. И наистина е доста обидно подобно отношение към такива произведения.

Бризингър от Кристофър Паолини


Четох трите книги и ми харесаха много.Кога ще качите и четвъртата.

Под игото от Иван Вазов

лили (1 април 2013 в 20:48)

Направо е смешно да коментирате нещо толкова велико като това произведение, като ученичка и аз не харесвах да ме карат да чета насила, но после като забременях я четох отново и тогава открих красотата, дълбочината и сложността на книгата. Разбира се, че никой не може да Ви накара да я харесвате, и аз не харесвам редица проиизведения и като чета коментари за нещо което аз съм определила като боза а други читатели са го харесали, мога да кажа, че дори благородно им завиждам, че са открили нещо положително, което аз не съм.

Под игото от Иван Вазов

Калоян (1 април 2013 в 20:31)

Г-жо/це редовен читател, или не сте разбрали какво са искали ,,да кажат" Толстой и Достоевски, или не сте чели достатъно от техните творби. ,,Истеричка" и ,,кандидат-свръхчовек" са думи, които нямат място в случея, що се отнася до световно призната и световноизвестна литература. Предлагам да оставим читателите да четат на воля кой каквото иска и кой каквото разбира.

Под игото от Иван Вазов


Абсолютно!

Под игото от Иван Вазов

Редовен читател (1 април 2013 в 18:11)

Честна дума, като ви чета тъпите мнения, просто ми се доплаква. Има един много точен народен лаф — кон с капаци. И част от коментиралите тук са си точно муленца с капачета отстрани на очите, за да не се плашат и да не ритат, а да теглят спокойно каручката…

„Под игото“ е първият български роман — и като такъв, неговите теми, герои и сюжет отговарят на първостепенните духовни нужди на българския народ през годините след Освобождението. Tuatha си го е написал(а) съвсем ясно и просто — не си и помисляйте да сравнявате класическите литературни произведения със съвременните, защото през различните епохи читателите са имали съвсем различни културни потребности.

Зле бил написан, и то в сравнение с кое? С „Ана Каренина“ и „Престъпление и наказание“. Даамм, защото темите, засегнати в „Под игото“ са толкова лесни за писане и разработване — все пак, говорим за реални исторически събития, за робство — и то в Европа, т.нар. люлка на цивилизацията, в края на 19 век, говорим за нечовешки зверства, за борбата на цял един народ за свобода и независимост! Ама къде ти, това не може да се сравнява с личната драма на една истеричка и с кашата, дато кандидат-свръхчовека Разколников сам си я забърка… Не ме разбирайте погрешно, прочела съм и двете произведения и много ги харесвам, оценявам ролята, която са изиграли в обществено-исторически план, но и през им не би ми минало да ги сравнявам с „Под игото“ или едно с друго, защото нямат нищо общо помежду си като тематика — все едно да сравнявам чиния супа с чифт обувки, дано ми простите сравнението.

Освен това трябва да се спомене, че съществува едно нещо,което аз си го превеждам като еволюция на литературния стил (можете да прочетете материала тук, само че е на английски — http://www.newscientist.com/article/dn21767-formula-follows-the-evolution-of-writing-styles.html) — сиреч, общоприетият начин на писане се променя постепенно и във всяка епоха са се ползвали (и се ползват) различни похвати. Лично аз не се учудвам, че на толкова много хора им е трудно да смелят „Под игото“, като се има предвид колко са намачкани мозъците на повечето от четене на зле написаните буламачи, които напоследък се водят „популярна литература“ — ами хорицата просто не могат да се сетят, че чичо им Вазов не го писал тоя роман, за да си напълни джоба с паричките на разни самотни лелки и вятърничави гимназистки.

Като заключение, мога да кажа само едно — четете, да му се не види! Четете всичко — и класически, и съвременни произведения, философски трактати, антични трагедии, чиклит, фентъзи, хумористични разкази, дълги-предълги поеми, кратки стихотворения. Само така ще добиете някаква сносна представа за това, кой роман е „зле“ и кой „става“, и само така ще осъзнаете, че всъщност почти няма лоши книги — има само книги, попаднали на неподходящи читатели.

Суперкомандос от Ричард Морган


Освен тази книга, гоещо препоръчам и др. две — „Сразени ангели“ и „Разбунени фурии“. Отдавна не бях чел толкова завладяваща фантастика.

Суперкомандос от Ричард Морган


Не само, може но и четох в нета, че правата вече са закупени за 1 мил.д. Дано да се намери продуцент да започне проекта.

Безмълвният ангел от Колийн Маккълоу

milenium (1 април 2013 в 17:30), оценка: 5 от 6

Заглавието оставя впечетление за любовен роман.Започнах скептично настроена с усещането за тинейджърско романче,което обаче към края ме изгаряше от любопитство.На това му викам градация.Всички тайни са оставени за накрая (едвам се сдържах да не хвърля едно око).Определено НЕ Е тийн романче…….книгата ми хареса,а и начина на написване е достатъчно странен,за да породи любопитство

Добри поличби от Нийл Геймън, Тери Пратчет


А аз сега я започвам. Да я чета : )))

Единствено с теб от Лей Грийнууд

ddany (1 април 2013 в 17:12), оценка: 5 от 6

Книгата много ми допадна. Хареса ми историята на зряла жена, която се бори с несгодите на живота, а не припадаща девойка в балните зали. Въпреки, че е от „несбъдващите“ се книги, събужда надежда за ново начало.