Читателски коментари

Стихотворението „Молитва“ — това не е обред, това е гореща молба към божественото в себе си и другият. На ръба на силите, когато душата се надява да продължи да вярва, когато душата се моли да остане такава, каквато е била до сега — влюбена и чиста:

„Сложи ръка на мойте устни,

когато, морна да блуждае,

крила душата ми отпусне

и безутешна възроптае“.

Тук двама души са така свързани, че всяко потрепване е началото и краят на нещо. Само нейната любов ще спре страховете му, дори да няма сили да го стори любовта и трябва да намери: „сложи ръка и запази ме!“. И където няма повече, пак да продължава..

„Да не надвие скръб безмерна,

и в гняв, и в горест твойто име

с похулни думи да зачерна!“

Осъзнаването и ясният поглед над света, борбата за оцеляване, разочарованията могат да го погълнат в скръб, самосъжаление и гняв. Ако тя не го обича „въпреки“, това би била жестока загуба за душата и вътрешният му свят. Тогава той би могъл да унищожи всичко най-прекрасно и съкровенно. Би могъл, но би страдал ако го направи, защото не го желае, защото само го допуска, като част от възможната жестока реалност. Молитва — съкровенна, истинска — от и за любов.

Поредната невероятна книга

Това са си и двете части. Преди време книгата беше издадена в две отделни книжни тела, два тома, защото си е бая страници, но това тук е цялото „То“. Чети на воля:) Романът е велик!

Здравей, Wallküre! Разбирам какво точно те дразни в повечето любовни романи, но очевидно те се подчиняват на някакви (не)писани правила. Аз също харесвам много книжките на Дикси Браунинг, много са реални и героите й са сладури, обаче, ако погледнеш реално, писателката изобщо не е в топ класацията на дамите, пишещи в жанра. А и като й чета биографията в уикито, милата има само една награда (Renegade Player: 1983 Rita Awards Best Novel winner) на фона на доста други, които имат десетки.

Явно и аз, и ти, и другите фенки на жанра търсим различни неща в тези книжки. Аз лично търся да прочета нещо за красиви герои и една голяма любовна история, разказана умело (че има и доста нескопосни неща, за съжаление). Нямам нищо против да чета за измислен принц или принцеса, стига историята да е поднесена умело, а и с щипка хумор, може и фентъзи да е (като например „Далечна звезда“ от Ан Ейвъри). Просто търся нещо красиво като контрапункт на своето сиво и доста безрадостно (особено последните няколко години) съществуване.

Ти търсиш нещо по-реалистично. Ами, сещам се за арлекинчето „Ново начало“ от Джина Уилкинс, което прочетох наскоро тук и което адски ме грабна. История, която може да се случи и в България, и навсякъде другаде по света. Погледни го, може и да ти хареса.

Сещам се да ти препоръчам например трилогията на Нора Робъртс за сестрите Конканън („Родена в пламък“, „Родена в лед“ и „Родена в грях“), ако не си я чела. Невероятни книги са и не може да не ти харесат. За съжаление, тук са качени само първите две, макар че са издавани преди 15 години, че и повече). Също и четирилогията й за братята Куин, има ги и четирите книги тук. Ами това се сещам на прима виста, макар да има още сума ти страхотни романи.

Засега спирам, че бая оспамих, ако и да дискутираме книги.

Най-добри пожелания и от мен. :)

Има ли втора част и къде може да се намери?

Здравей, ganiva! Вярно, трудно ми се угажда:) Напълно споделям разсъжденията ти за клишетата, които правят книжките по-продаваеми. И все пак, има и една „среда“ между „олимпийските богове“ от повечето романи и куците и сакатите, за които споменаваш — хора от реалния живот. Сещам се примерно за Дикси Браунинг. Прочетох всичките ѝ книжки, качени тук и много ми допадна стилът ѝ — описва съвсем нормални хора. Героините ѝ не са красавици в конвенционалния смисъл, но пък имат чар, индивидуалност… Мъжете също са някакви чешити, но с присъствие. Всъщност, ето това ми липсва в повечето любовни романи — близостта до истинския свят на истинските хора. За мен любовта между две реални човешки същества с реални достойнства и реални недостатъци е много по-интересна и красива от тази между измислени принц и принцеса. Благодаря ти за включването и пожеланията, винаги е приятно да се получи дискусия между читателите:)

Имаш моите най-добри пожелания!

дойде ми труден. Нищо не разбрах от него. Но беше интересен, признавам

ако можеше да се гласува за коментари, бих гласувал за твоя, г-н Трол :)

Wallküre, жалко, че тази книга не ти е допаднала, но пък твоят вкус в жанрово отношение е доста разнороден, така че нищо чудно за теб да е трудно да се намери добър любовен роман. Аз пък съм заклета романтичка и страшно обичам любовните романи, особено ако са с по-различен сюжет (като този) от останалите и са умело разказани. Що се отнася до клишетата, че и двамата герои са красавци, мацката се пази девствена за брака или голямата любов и прочие, предполагам, че това са изисквания на жанра, за да бъдат по-продаваеми книгите. Няма да срещнеш любовен роман, в който някой от героите е куц, сакат или дебел, пък и няма да е приятно по всяка вероятност да се чете за такива герои.

Както и да е, пожелавам ти по-често да намираш романи, които да не ти губят времето.

Не мога да опиша ,невероятен роман с толкова любов.Завладяващ прочетох го на един дъх!

cuplata, разбира се, поредицата има продължение — трета книга е „Наслади се на мига“ (за Лоръл), четвъртата е „Щастливи завинаги“ (за Паркър). Но тъй като и двете излязоха у нас през 2011 г., а тук има условие за двегодишен изчаквателен период на произведения издадени у нас, предполагам, че ще трябва да се въоръжиш с известно търпение, докато се качат и другите книги.

За мен поредицата е една от най-добрите на Нора Робъртс, а сред четирите книги на първо място слагам четвъртата, на второ — първата („Видение в бяло“).

Стискам палци на всички, които не сте чели четирите книги, да качат останалите по-скоро тук и да не чакате много.

Коментарите ме обнадеждиха силно и реших да прочета книгата. Трудно се намира нещо свястно за разпускане след тежък ден. Обаче, не мога да я изчета докрай. В един момент силно почна да ми досажда. Да не говорим колко здраво ме изнервят всичките глупости за милото момиченце, което се пазело девствено за първата брачна нощ, гледа на секса като на „свещенодействие“ и за царския потомък (леле, че романтично!). Писателката е добра разказвачка, умее да изгради интересен сюжет, но гореспоменатите изхвърляния ми идват наистина в повече. Също и клшето за страхуващия се от любовта мъжкар, да не говорим за това как и двамата главни герои са първи красавци… Съжалявам, не ме грабна четивото, изгубих си времето.

И на мен ми липсва завършек! Иначе не е лоша!

Заглавието е един ромас за детството на село в спокойните години на „СОЦ“-а…НО СЕГА ИМА ново „транспонирано заглавие“,пренесено в XXI век,страшно -като арабските дюнерджиници и „Ал-Кайда“-„Банки,хляб и бомби“ от Щефан Ердман.

Наистина прекрасна книга. Пренася те в един свят на интриги, клюки, лицемерие и в същото време историята за една късно дошла, но истинска любов между Мери и Уилям. Книгата си заслужава да бъде прочетена!

Има много филмови продукции на базата на подобни истории.

„Изкуплението Шоу-Шенг“ е едно от тези заглавия.

Книгата беше „на върха“ в началото на ’90 години.

Произведението ,което и „Опонира“ според мен е „Най-пълен ,пътеводител на Галактическият Стопаджия“от Дъглъс Адамс,като тази творба е пародийна,докато романът на Дж.Клавел „Цар Плъх“ бих определил,като „социална военна драма“.

darkeye95,

освен ако не си чел през 5 страници, ми се вижда трудно да прочетеш цялата книга за някакви си 6 (шест) часа.

Ще има ли продьлжение на поредицата?

Харесва ми романа,чете се на един дъх и те кара да преживееш емоциите с тях и се върнеш към своята младост………вълнуващ роман,който е изпълнен с красиви преживявания.

Нищо уникално не видях в подробното ,описателно разказване на безсмислието на един наблюдател, а не участник в живота.