Джоан Роулинг
Хари Потър и Нечистокръвния принц (2)

ГЛАВА ВТОРА
„СПИНЪРС ЕНД“

На много километри оттам същата мразовита мъгла, напластила се пред прозорците на министър-председателя, се носеше над мръсна река, криволичеща между обрасли с храсти брегове, по които бяха изхвърлени какви ли не боклуци. Отгоре се извисяваше огромен комин, призрачен и зловещ, реликва от изоставен завод. Не се чуваше нищо, освен шепота на черната вода; нямаше никакви признаци на живот, освен една измършавяла лисица, която се беше стрелнала надолу по брега, за да подуши обнадеждено опаковката от риба и пържени картофи във високата трева.

И тогава със съвсем тихо „пук“ край реката сякаш отдън земя изникна слаба качулата сянка. Лисицата застина, уплашено вперила очи в странното ново явление. Сянката се огледа, сякаш за да се ориентира, после тръгна с леки бързи стъпки, а дългата й мантия зашумоли по тревата.

С второ, но по-силно „пук“ изникна още една качулата сянка.

— Чакай!

От резкия вик лисицата се стресна и почти се долепи до пръстта под шубрака. После изскочи от скривалището си и хукна нагоре по склона. Блесна зелена светлина, чу се скимтеж и лисицата се просна мъртва на земята.

Втората сянка обърна с върха на обувката си животинката.

— Някаква лисица — каза успокоително изпод качулката женски глас. — Помислих си да не би някой аврор… Сиси, чакай!

Но първата сянка, която бе спряла за миг и се бе обърнала назад към блесналата светлина, вече се катереше по брега, където лисицата току-що бе паднала покосена.

— Сиси… Нарциса… чуй ме!

Втората жена настигна първата и я сграбчи за ръката, но тя я отскубна.

— Връщай се, Бела!

— Трябва да ме изслушаш.

— Чух те вече. Взела съм решение. Остави ме на мира.

Жената на име Нарциса се качи до горния край на брега, където стара ограда отделяше реката от тясна калдъръмена уличка. Бела я последва веднага. Застанали една до друга, двете погледнаха отвъд пътя към редиците порутени тухлени къщи с мъртви невиждащи прозорци в мрака.

— Тук ли живее? — презрително попита Бела. — Тук? В тия мъгълски коптори? Ние сигурно сме първите с такова потекло, които стъпват на това място…

Но Нарциса не я слушаше: беше се промушила през една пролука в ръждивата ограда и вече бързаше по пътя.

— Сиси, чакай!

Бела тръгна с развята мантия след нея и видя как тя хуква през уличка между къщите и излиза на друга, почти същата улица. Някои от уличните фенери бяха счупени и двете жени притичваха между петната светлина и непрогледен мрак. Втората жена настигна първата точно когато завиваше зад поредния ъгъл и този път успя да я хване за ръката и да я завърти кръгом, така че двете застанаха лице в лице.

— Не бива да го правиш, Сиси, не можеш да му се довериш…

— Черния лорд му се доверява, нали?

— Черния лорд… според мен той греши — рече задъхано Бела и за миг очите й блеснаха под качулката, докато се оглеждаше да провери дали наистина са сами. — Предупредиха ни в никакъв случай да не казваме на никого за плана. Това е предателство спрямо Черния лорд…

— Пусни ме, Бела! — изръмжа Нарциса и извади изпод мантията магическа пръчка, която заплашително насочи към лицето на другата жена.

Тя само се изсмя.

— Сиси? Родната си сестра? Няма да посмееш…

— Вече няма нещо, което да не съм готова да направя — прошепна с истерична нотка в гласа Нарциса, после замахна с пръчката надолу като с нож и отново блесна светлина.

Бела пусна ръката на сестра си, сякаш се беше опарила.

— Нарциса!

Ала Нарциса се беше втурнала нататък. Като разтриваше ръката си, нейната преследвачка отново тръгна подире й, но на известно разстояние, и двете навлязоха още по-навътре в безлюдния лабиринт от тухлени къщи. Накрая Нарциса забърза по улица с името „Спинърс Енд“, над която високият заводски комин беше надвиснал като великански предупредителен пръст. Стъпките й кънтяха по плочника, докато подминаваше заковани с дъски или счупени прозорци и накрая стигна до последната къща, където през пердетата на една от приземните стаи се процеждаше мъждива светлинка.

Вече беше почукала на вратата, когато Бела я настигна, ругаейки едва чуто. Двете зачакаха — бяха леко задъхани и долавяха миризмата на мръсната река, носена от нощния ветрец. След малко чуха движение зад вратата и тя се пооткрехна. През процепа ги погледна мъж, който почти не се виждаше — мъж с дълга черна коса, разделена като завеса около лицето му с жълтеникава кожа и черни очи.

Нарциса рязко смъкна качулката. Беше толкова бледа, че сякаш сияеше в тъмнината, а дългата й руса коса се спускаше по гърба и й придаваше вид на удавница.

— Нарциса! — възкликна мъжът, докато отваряше вратата малко по-широко, така че светлината да пада върху двете жени. — Каква приятна изненада!

— Сивиръс — прошепна тя напрегнато, — може ли да поговорим? Спешно е.

— Разбира се.

Той се дръпна и я пусна да влезе в къщата. Сестра й, която още не си беше свалила качулката, я последва.

— Снейп! — тросна се тя, докато минаваше покрай него.

— Белатрикс! — отвърна мъжът и устните му се извиха в леко подигравателна усмивка, после с щракване затвори вратата след тях.

Бяха влезли направо в малка всекидневна, която приличаше на тъмна килия с облицовани с вата стени. Те бяха изцяло покрити с рафтове с книги, повечето подвързани със стара черна или кафява кожа. В езерцето слаба светлина, хвърляно от свещта във висящия от тавана светилник, бяха плътно наредени диван с протрита дамаска, овехтяло кресло и разнебитена маса. Помещението имаше занемарен вид, сякаш обикновено в него не живееше никой.

Снейп покани с ръка Нарциса да седне на дивана. Тя смъкна мантията, метна я встрани и седна, вторачена в белите си треперещи ръце, които стискаше в скута си. Белатрикс свали качулката по-бавно. За разлика от русокосата си сестра тя беше смугла, с подпухнали клепачи и волева брадичка и докато вървеше, за да застане зад Нарциса, не сваляше поглед от Снейп.

— Е, с какво мога да ви бъда полезен? — попита той, след като се разположи в креслото срещу двете сестри.

— Ние… сами сме, нали? — пошушна бързо Нарциса.

— Да, разбира се. Е, Опаш е тук, но гнидите не ги броим.

Насочи магическата пръчка към стената от книги зад себе си — там с трясък се отвори скрита врата към тясно стълбище, където като вцепенен стоеше дребен мъж.

— Както вече очевидно си разбрал, Опаш, имаме гости — лениво провлачи Снейп.

Мъжът слезе сгърбен по последните няколко стъпала и пристъпи в стаята. Имаше малки воднисти очички и остър нос, беше си лепнал върху лицето неприятна превзета усмивка. Лявата му ръка милваше дясната, върху която сякаш бе надянал лъскава сребърна ръкавица.

— Нарциса! — рече той пискливо. — И Белатрикс! Колко очарователно…

— Опаш ще ни донесе нещо за пиене, ако пожелаете, разбира се — каза Снейп. — И после ще се върне в стаята си.

Опаш трепна, сякаш домакинът го беше замерил с нещо.

— Не съм ти слуга! — изписка той, като избягваше погледа на Снейп.

— Така ли? Бях останал с впечатлението, че Черния лорд те е пратил тук да ми помагаш.

— Да, да ти помагам… а не да ти наливам пиенето… и да ти чистя къщата!

— Нямах представа, Опаш, че копнееш за по-опасни задачи — отвърна мазно Снейп. — Лесно може да се уреди, ще поговоря с Черния лорд…

— Ако искам, и сам мога да си говоря с него.

— Разбира се, че можеш — подигравателно се усмихна Снейп. — Но междувременно ни донеси нещо за пиене. Малко от виното на домашните духчета.

Опаш се поколеба за миг, явно му се искаше да възрази, после се обърна и излезе през втора скрита врата. Чуха се тракане и звънтеж на чаши. След броени секунди той се върна с поднос, върху който имаше прашна бутилка и три чаши. Остави го на разнебитената маса и побърза да излезе, като затръшна след себе си покритата с книги врата.

Снейп напълни трите чаши с кървавочервено вино и подаде на всяка от сестрите. Нарциса пророни дума на благодарност, а Белатрикс не каза нищо и продължи да го гледа намръщено. Това явно не го извади от равновесие, напротив — той изглеждаше по-скоро развеселен.

— За Черния лорд! — Снейп вдигна чашата и я изпи на един дъх.

Сестрите сториха същото. Снейп напълни отново чашите им.

Докато взимаше своята, Нарциса каза припряно:

— Извинявай, Сивиръс, че ти се изтърсвам така, но трябваше непременно да те видя. Мисля, че само ти можеш да ми помогнеш…

Снейп вдигна ръка да я спре, после отново насочи магическата си пръчка към скритата врата към стълбището. Чуха се силен трясък и писък, а сетне и бързите стъпки на Опаш обратно към стълбите.

— Извинявайте — рече Снейп. — Напоследък си е създал навика да подслушва по вратите и не разбирам защо го прави… Та какво казваше, Нарциса?

Тя потрепери, пое дълбоко въздух и подхвана отново:

— Знам, Сивиръс, че не би трябвало да съм тук, бях предупредена да не казвам нищо на никого, но…

— В такъв случай си длъжна да си държиш езика зад зъбите! — изръмжа Белатрикс. — Особено в тази компания!

— В тази компания ли? — язвително повтори Снейп. — Как да го разбирам, Белатрикс?

— Че ти нямам доверие, Снейп, и ти много добре го знаеш.

Нарциса издаде звук, нещо като сух хлип, и зарови лице в дланите си. Снейп остави чашата си на масата и отново седна, отпусна ръце върху страничните облегалки на креслото и се усмихна срещу смръщеното лице на Белатрикс.

— Според мен, Нарциса, не е зле да чуем какво напира да каже Белатрикс. Това ще ни спести досадните прекъсвания. Е, продължавай, Белатрикс — подкани той. — И защо нямаш доверие в мен?

— По сто причини! — заяви тя високо, като излезе иззад дивана и остави с трясък чашата си върху масата. — Откъде ли да започна! Къде беше, когато Черния лорд изгуби мощта си? Защо нито веднъж не се опита да го намериш, след като той изчезна? Какво правеше през всичките тези години, докато си живуркаше под крилото на Дъмбълдор? Защо попречи на Черния лорд да вземе философския камък? Защо не се върна веднага след като Черния лорд се въздигна? Къде беше преди няколко седмици, когато водихме битка, за да вземем пророчеството за Черния лорд? И защо, Снейп, Хари Потър е още жив, при положение че е в ръцете ти вече пет години?

Тя замълча, гърдите й се повдигаха учестено, страните й бяха поруменели. Зад нея Нарциса седеше неподвижно, с все още скрито зад дланите лице.

Снейп се усмихна.

— Преди да ти отговоря… о, да, Белатрикс, смятам да ти отговоря! А ти ще предадеш думите ми на другите, които шушукат зад гърба ми и разпространяват небивалици за измяна към Черния лорд! Та преди да ти отговоря, нека аз на свой ред те попитам нещо. Нима наистина смяташ, че Черния лорд не ми е задал всеки от тези въпроси? И нима наистина смяташ, че ако не съм успял да му дам удовлетворителни отговори, ще седя тук и ще си приказвам с теб?

Тя се поколеба.

— Знам, че той ти вярва, но…

— Според теб греши? Или аз по някакъв начин съм го измамил? Заблудил съм Черния лорд, най-великия магьосник, най-добрия легилимант, когото светът някога е виждал?

Белатрикс не каза нищо, но за пръв път като че ли се посмути. Снейп реши да не я притиска. Вдигна пак чашата, отпи и продължи:

— Попита ме къде съм бил, когато Черния лорд е изгубил мощта си. Бях там, където той ми беше наредил — в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, защото Черния лорд искаше да следя Албус Дъмбълдор. Предполагам, знаеш, че приех да стана преподавател именно по заповед на Черния лорд?

Тя кимна едва забележимо и отвори уста, но Снейп я изпревари.

— Питаш защо не съм се опитал да го намеря, когато изчезна. По същата причина като Ейвъри, Йаксли, семейство Кароу, Грейбек, Луциус — той леко наклони глава към Нарциса — и мнозина други. Бях убеден, че с него е свършено. Не се гордея с това, сбърках, но… ако той не беше простил на всички нас, които по онова време изгубихме вяра в него, сега щеше да има съвсем малко последователи.

— Щеше да има мен! — разпалено подвикна Белатрикс. — Мен! Заради него гних толкова години в Азкабан.

— Да, наистина възхитително — отегчено рече Снейп. — Е, ти не му беше от голяма полза в тъмницата, но постъпката ти безспорно беше благородна…

— Постъпката! — изпищя тя, в яростта си изглеждаше леко луда. — Докато аз търпях дименторите, ти си стоеше в „Хогуортс“ и се правеше на верен домашен любимец на Дъмбълдор!

— Е, не съвсем — спокойно възрази Снейп. — Той отказваше да ми повери часовете по защита срещу Черните изкуства. Явно смяташе, че ще се върна към миналото си… ще се изкуша да поема пак по стария път.

— Такава ли е жертвата, която си направил за Черния лорд — не си преподавал любимия си предмет? — изсмя се Белатрикс подигравателно. — Защо, Снейп, остана там през цялото това време? За да следиш Дъмбълдор по заповед на господар, когото си смятал за мъртъв?

— Не точно — отговори Снейп, — въпреки че Черния лорд е доволен, задето не съм напуснал поста си. Когато се върна, бях готов да му предоставя за Дъмбълдор сведения, събирани в продължение на шестнайсет години — такъв подарък за „добре дошъл“ със сигурност е по-полезен от безкрайните спомени колко неприятно е било в Азкабан…

— Но ти все пак остана…

— Да, Белатрикс, останах — натърти Снейп и в тона му за пръв път се прокрадна нотка на нетърпение. — Имах хубава работа, която предпочетох пред вероятността да ме затворят в Азкабан. Задържаха смъртожадните наред. Благодарение на защитата, която ми осигури Дъмбълдор, избегнах тъмницата, за мен това беше само добре дошло и аз се възползвах. Повтарям: Черния лорд не недоволства, че съм останал там, не виждам защо го правиш ти. Ако не ме лъже паметта, след това ме попита — продължи той малко по-високо, понеже Белатрикс даваше всички признаци, че ще го прекъсне, — защо съм застанал между философския камък и Черния лорд. Лесно е да ти отговоря. Той не знаеше дали може да ми се довери. Точно като теб смяташе, че от верен смъртожаден съм се превърнал в блюдолизец на Дъмбълдор. Беше в окаяно състояние, съвсем изнемощял, делеше тялото на посредствен магьосник. Не смееше да се разкрие пред бившия си съюзник от страх да не го издаде пред Дъмбълдор или в министерството. Наистина съжалявам, че не ми се довери. Щеше да си възвърне мощта цели три години по-рано. А така единственото, което виждах, беше как онзи алчен и недостоен тип Куиръл се опитваше да открадне камъка и признавам — направих всичко по силите си да му попреча.

Устата на Белатрикс се изкриви, сякаш беше глътнала доза горчиво лекарство.

— Но ти не отиде при него, когато той се завърна, не полетя веднага щом усети, че Черния знак пламти…

— Точно така. Отидох два часа по-късно. По заповед на Дъмбълдор.

— На Дъмбълдор ли? — подхвана тя възмутено.

— Помисли! — подкани отново нетърпеливо Снейп. — Мисли! Като изчаках два часа, само два часа, си осигурих да остана шпионин в „Хогуортс“! Оставих Дъмбълдор да отсъди, че се връщам при Черния лорд само защото самият той ми е наредил, и оттогава имам възможност да предавам сведения за Дъмбълдор и за Ордена на феникса! Разсъди сама, Белатрикс, от няколко месеца Черния знак ставаше все по-силен, аз знаех, че Черния лорд е на път да се завърне, всички смъртожадни го знаехме! Разполагах с предостатъчно време да реша какво да правя, да обмисля следващия си ход, да избягам като Каркаров, нали? Уверявам те, първоначалното недоволство на Черния лорд заради моето забавяне изчезна напълно, когато обясних, че съм му останал верен, макар Дъмбълдор да ме смята за негов човек. Да, Черния лорд мислеше, че съм го напуснал окончателно, ала грешеше.

— Но с какво си бил полезен? — подвикна присмехулно Белатрикс. — Какви полезни сведения сме получили от теб?

— Сведенията се предават направо на Черния лорд — отвърна Снейп. — Щом той е решил да не ги споделя с теб…

— Черния лорд споделя с мен всичко — изстреля начаса Белатрикс. — Нарича ме най-вярната, най-преданата…

— Така ли? — възкликна Снейп, като се постара в гласа му да прозвучи едва доловимо неверие. — Така ли те нарича и след провала в министерството?

— Аз нямам вина! — пламна Белатрикс. — В миналото Черния лорд ми е поверявал най-свидното… ако Луциус не беше…

— Как смееш… как смееш да обвиняваш мъжа ми! — изсъска тихо и страховито Нарциса, вперила поглед в сестра си.

— Безсмислено е да търсим вина у един или у друг — спря ги помирително Снейп. — Станалото станало.

— Но не и с твое участие! — разфуча се Белатрикс. — Не, теб отново те нямаше, когато ние се излагахме на какви ли не опасности, нали, Снейп?

— Беше ми заповядано да не се включвам — уточни той. — Може би не си съгласна с Черния лорд и смяташ, че Дъмбълдор нямаше как да забележи преминаването ми на страната на смъртожадните срещу Ордена на Феникса? И извинявай, но понеже спомена нещо за опасности… вие се изправихте срещу шестима тийнейджъри, нали?

— Както много добре знаеш, не след дълго към тях се присъединиха половината от Ордена — изръмжа Белатрикс. — А като говорим за Ордена, и досега ли твърдиш, че не можеш да разкриеш къде точно се намира щабквартирата им?

— Аз не съм Пазител на тайната, не мога да изрека името на мястото. Мисля, знаеш как действа магията, нали? Черния лорд е доволен от сведенията, които му предоставям за Ордена. Както вероятно си се досетила, именно благодарение на тях наскоро бе заловена и убита Емелин Ванс, пак те със сигурност са допринесли за отстраняването на Сириус Блек, но признавам, че заслугата за премахването му принадлежи изцяло на теб.

Той наклони глава и вдигна наздравица в нейна чест. Изражението й не омекна.

— Избягваш последния ми въпрос, Снейп. Хари Потър. През последните пет години можеше да го убиеш по всяко време. Не го направи. Защо?

— Обсъждала ли си въпроса с Черния лорд? — поинтересува се Снейп.

— Той… напоследък ние… питам теб, Снейп!

— Ако бях убил Хари Потър, Черния лорд нямаше да може да използва кръвта му, за да се въздигне и да стане непобедим…

— Твърдиш, че си предвидил как той ще се възползва от момчето! — презрително подметна Белатрикс.

— Не твърдя нищо, изобщо не съм знаел какво възнамерява да прави Черния лорд, вече признах, че го смятах за мъртъв. Просто се опитвам да обясня защо Черния лорд не съжалява, че Хари Потър е останал жив до онзи момент миналата година…

— Но ти защо го остави жив?

— Не ме ли разбра? Само благодарение на Дъмбълдор, който ме защитаваше, избегнах Азкабан! Нима не си съгласна, че ако бях убил любимия му ученик, щях да го настроя срещу себе си? Но има и друго. Нека ти напомня, че когато Потър постъпи в „Хогуортс“, още се ширеха какви ли не небивалици за него — слухове, че самият той е велик черен магьосник и точно затова е оцелял, когато Черния лорд го е нападнал. Всъщност мнозина от някогашните последователи на Черния лорд смятаха, че може би точно Потър е знамето, около което трябва да се сплотим отново. Признавам си, беше ми любопитно и далеч не бях склонен да го убивам щом кракът му стъпи в замъка. Много бързо, разбира се, ми стана ясно, че Потър изобщо няма изключителна дарба. Измъквал се е доста пъти невредим просто защото му е провървяло и са му помогнали по-талантливи приятели. Той е посредствен във висша степен, но въпреки това е нахален и самонадеян, какъвто навремето беше баща му. Направих всичко по силите си да го изхвърлят от „Хогуортс“, където според мен не му е мястото, но да го убия или да допусна да бъде убит пред очите ми? Щях да постъпя глупаво, ако бях поел такъв риск, при положение че Дъмбълдор беше съвсем наблизо.

— И след всичко това очакваш от нас да повярваме, че Дъмбълдор не се е усъмнил нито веднъж? — учуди се Белатрикс. — Че няма представа на чия страна си в действителност и безусловно ти вярва?

— Играя ролята си добре — поясни Снейп. — Освен това забравяш най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората. Когато скоро след времето, което прекарах със смъртожадните, постъпих на работа при него като преподавател, му разказах някакви врели-некипели, че се разкайвам горчиво, и той ме прие с отворени обятия — макар че, както вече споменах, все не ме допускаше до Черните изкуства. Дъмбълдор е бил и продължава да бъде велик магьосник… о, да, така е — натърти Снейп, защото Белатрикс издаде презрителен звук на несъгласие, — признава го и Черния лорд. С радост обаче трябва да кажа, че Дъмбълдор остарява. Дуелът с Черния лорд миналия месец го разтърси. И досега страда от тежко нараняване, защото реакциите му вече са по-бавни. Но през всичките тези години той не е преставал да вярва на Сивиръс Снейп и точно заради това съм толкова ценен за Черния лорд.

Белатрикс пак гледаше недоволно, макар че явно не знаеше какъв друг удар да нанесе на Снейп. Той се възползва от нейното мълчание и се обърна към сестра й.

— И така… дошла си да ме молиш за помощ, Нарциса.

Тя го погледна, на лицето й беше изписано неприкрито отчаяние.

— Да, Сивиръс. Аз… смятам, че единствено ти можеш да ми помогнеш, няма към кого друг да се обърна. Луциус е в затвора и… — Тя затвори очи и изпод миглите й се търкулнаха две големи сълзи. — Черния лорд ми забрани да говоря за това — продължи Нарциса, без да отваря очи. — Желанието му е никой да не узнава за неговия план… Той е… строго поверителен. Но…

— Щом ти е забранил, не бива да говориш — спря я начаса Снейп. — Думата на Черния лорд е закон.

Нарциса ахна, сякаш я беше залял със студена вода. За пръв път, откакто беше влязла в къщата, Белатрикс изглеждаше доволна.

— Ето на! — подвикна тя победоносно на сестра си. — Дори Снейп ти го казва: щом са ти забранили да говориш, длъжна си да мълчиш!

Снейп обаче беше станал — отиде при малкия прозорец, надзърна между пердетата към безлюдната улица, после пак ги дръпна с рязко движение. Обърна се свъсен с лице към Нарциса.

— По една случайност съм посветен в плана — пророни той тихо. — Аз съм сред малцината, на които Черния лорд го е доверил. Но ако не знаех тайната, Нарциса, ти щеше да извършиш страшно предателство спрямо Черния лорд.

— Бях сигурна, че знаеш — отвърна тя и задиша по-свободно. — Той, Сивиръс, ти има такова доверие…

— Ти знаеш за плана? — възкликна Белатрикс и задоволството, изписало се за миг по лицето й, бе изместено от възмущение. — Ти знаеш?

— Естествено! — потвърди Снейп. — Но с какво искаш да ти помогна, Нарциса? Ако си въобразяваш, че мога да убедя Черния лорд да се откаже, избий си го от главата, няма никаква надежда.

— Сивиръс — прошепна жената, а по бледите й страни се заплъзгаха сълзи. — Синът ми… единственият ми син…

— Драко би трябвало да се гордее — вметна бездушно Белатрикс. — Черния лорд му оказва голяма чест. И съм длъжна да отбележа за Драко: той не се опитва да се измъкне и да не изпълни своя дълг, очевидно се радва, че има възможност да се докаже, развълнуван е от мисълта да…

Нарциса се разплака на глас, без да сваля изпълнени с молба очи от Снейп.

— Само защото е на шестнайсет години и не подозира какво му се готви! Защо, Сивиръс? Защо точно моят син? Прекалено опасно е! Това е възмездие за грешката на Луциус, знам си аз!

Снейп не отговори. Извърна се, за да не гледа сълзите й, сякаш бяха нещо неприлично, но нямаше как да се престори, че не я е чул.

— Заради това е избрал Драко, нали? — настоя Нарциса. — За да накаже Луциус.

— Ако Драко се справи — отвърна Снейп все така без да я поглежда, — ще бъде почитан повече от всички други.

— Но той няма да се справи! — изхлипа жената. — Как ще се справи, щом самият Черен лорд…

Белатрикс ахна — Нарциса явно губеше самообладание.

— Исках просто да кажа, че… че досега никой не е успял… Сивиръс… моля те… ти винаги си бил любимият учител на Драко… стар приятел си на Луциус… умолявам те… любимец си на Черния лорд, неговият най-доверен съветник… нали ще поговориш с него и ще го убедиш…

— Черния лорд не може да бъде убеден, а аз не съм чак толкова глупав да опитвам — отсече Снейп. — Не мога да се преструвам, че Черния лорд не е ядосан на Луциус. Той беше длъжен да се справи. Допусна да го заловят заедно с още доста хора и на всичкото отгоре не успя да вземе пророчеството. Да, Черния лорд е разгневен, Нарциса, силно разгневен.

— Значи съм права, избрал е Драко като разплата! — задави се жената. — Той не иска Драко да успее, нарочил го е да го убият, докато се опитва да изпълни задачата.

Снейп не отговори и Нарциса очевидно изгуби и малкото задръжки, които й бяха останали. Изправи се, със залитане отиде при Снейп и се вкопчи в мантията му. Доближи лицето си до неговото, така че сълзите й се застичаха по гърдите му, и простена:

— Ти ще се справиш. Точно ти, Сивиръс, ще успееш вместо Драко. Разбира се, че ще успееш, и Черния лорд ще те възнагради прещедро, както никого от нас…

Снейп я хвана за китките и махна ръцете й, впити в него. Погледна мокрото й от сълзите лице и проточи бавно:

— Според мен Черния лорд има предвид точно това — в крайна сметка да го направя аз. Но е решил първо Драко да опита. Ако момчето се справи, което е малко вероятно, аз ще остана още известно време в „Хогуортс“ и ще продължа да изпълнявам полезната си роля на шпионин.

— С други думи, за Черния лорд е все едно дали Драко ще загине!

— Той е много разгневен — повтори тихо Снейп. — Така и не чу пророчеството. А ти, Нарциса, знаеш не по-зле от мен, че Черния лорд не прощава лесно.

Тя се свлече, падна в краката му, продължи да хлипа и да стене и на пода.

— Синът ми… единственият ми син…

— Би трябвало да се гордееш! — подвикна безпощадно Белатрикс. — Ако имах синове, щях с радост да ги жертвам в служба на Черния лорд!

Нарциса изписка отчаяно и започна да скубе дългата си руса коса. Снейп се приведе, хвана я за ръцете и след като я издърпа да стане, я поведе обратно към дивана. После й наля още вино и насила сложи чашата в ръката й.

— Престани, Нарциса. Пийни. Чуй ме.

Тя се поуспокои и треперливо отпи от виното, като разля малко по себе си.

— Може би ще успея… да помогна на Драко.

Жената изправи гръб — беше пребледняла като платно и гледаше с широко отворени очи.

— Сивиръс… о, Сивиръс… наистина ли ще му помогнеш? Нали ще го наглеждаш и ще внимаваш да не пострада?

— Мога да опитам.

Тя плъзна чашата по масата, свлече се от дивана и коленичи в краката на Снейп. После обхвана ръката му с длани и я притисна до устните си.

— Ако си там да го пазиш… ще се закълнеш ли, Сивиръс? Ще положиш ли Нерушимата клетва?

— Нерушимата клетва ли?

Снейп я гледаше с безизразно, непроницаемо лице, затова пък Белатрикс нададе ликуващ кикот.

— Не чу ли, Нарциса? О, той щял да опита, не се и съмнявам… обичайните кухи думи, обичайното клинчене… о, по заповед на Черния лорд, естествено!

Снейп не я погледна. Черните му очи бяха вперени в сините очи на Нарциса, която продължаваше да плаче и да стиска ръката му.

— Разбира се, ще положа Нерушимата клетва — промълви той тихо. — Сестра ти може би ще се съгласи да ни стане Скрепител.

Белатрикс зяпна. Снейп се наведе и коленичи срещу Нарциса. Под смаяния поглед на Белатрикс двамата слепиха десни длани.

— Трябва ти магьосническата пръчка, Белатрикс — хладно напомни Снейп.

Тя я извади все така изумена.

— Доближи се малко — подкани Снейп.

Белатрикс пристъпи напред, застана над двамата и допря върха на пръчката до техните длани. Нарциса заговори:

— Обещаваш ли, Сивиръс, да бдиш над сина ми Драко, докато той се опитва да изпълни повелята на Черния лорд?

— Обещавам — отговори Снейп.

От магическата пръчка се стрелна езиче бляскав пламък, който се усука като нажежена до червено жичка около ръцете им.

— Обещаваш ли, че доколкото ти е възможно, ще го пазиш да не пострада?

— Обещавам.

Пръчката изстреля второ огнено езиче, което се омота с първото и двете образуваха красива светеща плетеница.

— И ако се наложи… ако ти се стори, че Драко ще се провали — прошепна Нарциса (ръката на Снейп в нейната трепна, но той не я дръпна), — обещаваш ли да извършиш онова, което Черния лорд е възложил на сина ми?

За миг настана мълчание. Белатрикс ги гледаше с широко отворени очи, без да отмества пръчката от ръцете им.

— Обещавам — отсече Снейп.

Изуменото лице на Белатрикс се озари в червено, когато третият огнен език, лумнал от пръчката, се усука с другите два и обхвана сключените ръце на Снейп и Нарциса здраво като въже, като огнена змия.