П. Г. Удхаус
Куково лято в Бландингс (42)

6

Стрелките на часовника над конюшнята показваха пет и половина, когато Ива Халидей, пристъпвайки крадешком, се отправи на ново пътешествие надолу по стълбите. Сега чувствата й бяха много по-различни от онези, които я караха да се сепва от всеки звук при предишната си експедиция, три часа по-рано. Тогава тя бе мародер в нощта и като такава подлежеше на всяческо подозрение, докато сега дори някой да я срещнеше, беше просто едно момиче, което, страдайки от безсъние, е станало рано, за да се поразходи из градината. Това й качество правеше нещата далеч по-благоприятни.

Нещо повече, то напълно отговаряше на истината. Тя действително бе прекарала безсънна нощ — като изключим една кратка дрямка в креслото до прозореца, и именно градината се явяваше нейната цел. Тя смяташе да вземе огърлицата оттам, където я бе оставила, и да я зарови на друго, по-сигурно място. Там плячката можеше да отлежава, докато тя намери сгоден случай да поговори с господин Кийбъл и да уточни по-нататъшните условия.

Две причини бяха накарали Ива след паническото й бягство от храстите, покрай които патрулираше Незаменимия Бакстър, да постави безценната саксия върху перваза на прозореца край парадния вход. От криминалните романи, които бе чела, тя знаеше, че за укривателски цели най-доброто място е онова, което е пред очите на всички, а освен това колкото по-близо до вратата я оставеше, толкова на по-кратко разстояние щеше да й се наложи да я пренася, щом му дойдеше времето. В настоящото разбунено състояние на къщата, когато всеки от гостите бе любител-детектив, не бе изключено гледката на момиче, припкащо по стълбите със саксия в ръце, да привлече излишно внимание.

Очите на Ива блестяха оживено. Тя не бе навикнала да прекарва нощите си на крак, но възбудата и съзнанието за спечелената трудна и неравностойна битка я изпълваха с такъв подем, че не усещаше умората. Когато стигна до площадката на втория етаж, възторгът й нарасна дори дотам, че тя изостави предпазливия си начин на придвижване и се затича по оставащите стълби към фоайето. Чувстваше се като бегач, изминаващ последните метри преди победния финал.

В преддверието сега беше съвсем светло и всички предмети се открояваха ясно. Виждаше се големият гонг за вечеря, виждаше се коженият диван, виждаше се масичката, която самата тя бе прекатурила в тъмнината. Виждаше се и первазът на прозореца до входната врата. Но от саксията, която стоеше върху него, нямаше и следа.