П. Г. Удхаус
Куково лято в Бландингс (35)

5

Важното в този живот е да бъдеш подготвен. След разговора с господин Кийбъл на Хай Стрийт в Маркет Бландингс умът на Ива пъргаво прехвърляше замисъл след замисъл, план подир план, до един предназначени в крайна сметка да поставят в ръцете й същата тази огърлица и също така до един оказали се непригодни поради някой дразнещ дефект. Така че сега, когато Съдбата с присъщата си импулсивност бе свършила вместо нея онова, което тя вече чувстваше, че никога не ще успее да постигне, Ива не пропиля нито миг в смаяно бездействие. Когато чудото стана, тя бе готова за него.

Първата възможност, която претегли в ума си, бе да се втурне през тъмното фоайе нагоре към стаята си. Но лампите можеха да светнат отново, а и не беше изключено някой да я срещне по пътя. Спомени от прочетени в миналото криминалета й казваха, че в случаи като този хората биват спирани и претърсвани.

Внезапно, както бе застанала на мястото си, тя откри изхода. Близо до нея лежеше прекатурената саксия, която Смит бе сритал, идвайки да й прави компания на терасата. Въпросният съд може и да имаше някакви недостатъци като скривалище, но в момента Ива не се сещаше за нито един. Повечето саксии си приличат, но тази бе лесно запомняща се, тъй като през бурната си кариера от грънчарската работилница до терасата се бе сдобила с петно бяла боя отстрани. Щеше много лесно да я различи сред нейните посестрими, когато късно през нощта се измъкнеше навън, за да прибере плячката. И, разбира се, на никой нямаше да му мине и през ум да я заподозре.

Ива зарови ръце в меката пръст, и след секунда се изправи, дишайки тежко. Е, не беше шедьовър, но щеше да свърши работа.

Тя избърса пръсти в чимовете, с които бе застлана терасата, сложи саксията редом с останалите и сетне, като ефирно бяло привидение се стрелна към входа и потъна в къщата. Пипнешком, с разтуптяно сърце намери пътя към банята, за да си измие ръцете.

Навън една саксия за двадесет хиляди лири се взираше кротко в потрепващите звезди.