Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (26)

23.
ДЖИЛИЪН

Корабите се поклащаха в космоса като подредени редици от разхвърляни легла, неясно отразявайки бледото сияние на Млечния път. Най-близките звезди бяха тъмните червеникави „старци“ на едно малко кълбовидно съзвездие — търпеливи останки от първата епоха на звездно формиране, когато още не бе имало планети или метали.

Джилиън съзерцаваше фотографията, една от шестте, които „Стрийкър“ бе изпратил у дома от мястото, което бе изглеждало като един тъмен и безинтересен гравитационен басейн, намиращ се далеч от утъпканите космически пътеки.

Загадъчна, мълчалива армада, която не бе откликнала на нито едно тяхно повикване; земляните бяха изпаднали в почуда от вида й. Флотилията от изоставени кораби нямаше място в подредената структура на Петте Галактики.

Колко ли дълго са се носили незабелязани?

Джилиън остави холограмата настрани и взе друга. Тя показваше един от грамадните изоставени кораби в едър план. Огромен колкото луна, надупчен и древен, той блещукаше сред кръг от бледа светлина — защитно поле, притежаващо неподозирани свойства. То пречеше на всякакви анализи. Можаха само да разберат, че се намира под постоянно напрежение.

В опита си да се доближи до един от изоставените кораби, някъде по границите на обхвата на полето, екипажът на гига на „Стрийкър“ бе задействал някаква верижна реакция. Ярка светкавица проблесна между древния гигант и малкия разузнавателен кораб. Лейтенант Ячапа-Джийн бе докладвала, че всички делфини получили непрестанни видения и халюцинации. Тя се бе опитала да се откопчи, но в своята дезориентираност бе навлязла в странното защитно поле. Експлозията, станала в резултат на това, разкъса на парчета и дребния земен кораб, и огромния ветеран.

Джилиън остави снимката и огледа лабораторията. Хърби все още лежеше оплетен в своята паяжина от статично напрежение — един силует, неоткрит стотици милиони години и сам на възраст билиони.

След нещастието Том Орли бе излязъл навън съвсем сам и бе донесъл загадъчната мумия тайно през един от страничните люкове на „Стрийкър“.

Плячка, получена на висока цена, мислеше си Джилиън, докато гледаше трупа. Платихме доста добре за теб, Хърб. Само да знаех точно какво сме купили.

Хърб беше загадка, достойна за всеобщо проучване от страна на големите Институти, а не от тази на една жена на обсаден космически кораб далеч от своя дом.

Беше изнервящо, но някой трябваше да положи тези усилия. Някой трябваше да се опита да разбере защо се бяха превърнали в преследван дивеч. След като Том бе навън, а Крейдейки бе зает с командването на кораба и екипажа, това задължение беше нейно. Ако тя не го направеше, значи нямаше да бъде направено.

Постепенно и бавно тя научи едно-две неща за Хърби… достатъчни, за да потвърдят, че има скелета на ходещо, планетообитаващо същество и че микробиблиотеката все още твърди, че подобно създание никога не е съществувало.

Тя вдигна крака върху бюрото и взе нова снимка от купчината. Снимката ясно показваше през блещукащото защитно поле редица от символи, вдълбани в корпуса на грамаден кораб.

— Да се включи Библиотеката — произнесе тя. Един от четирите холоекрана на бюрото й, този най-вляво със спираловидния глиф над него, се включи. — Файл Саргасо — обяснение и списък на символите. Покажи промените на дисплея.

В отговор на стената вляво от Джилиън се появи сбита колона текст. Списъкът бе удивително кратък.

— Поддиректория: Библиотечен справочник — каза тя. Схемата остана прожектирана на стената. До нея трептящ образ се стабилизира във форма на лъчиста спирала. Прозвуча нисък спокоен глас:

— Програма Библиотечен справочник, мога ли да ви помогна?

— Това ли е всичко, което откри относно символите по стената на онзи изоставен кораб?

— Потвърждавам. — Гласът бе хладен. — Претърсих моята памет за корелати на тези символи. Разбира се, вие добре съзнавате, че аз съм само един много малък микроклон и че тези символи са безкрайно променливи във времето. Схемата показва всички възможни съотнасяния, които открих със заложените от вас параметри.

Джилиън погледна краткия списък. Бе трудно за вярване. Въпреки че бе много по-малка в сравнение с планетарните или регионалните клонове, корабната Библиотека съдържаше еквивалент на всички книги, публикувани на Земята до края на двадесет и първия век. Със сигурност трябваше да има повече корелации от тази!

— Ифни! — въздъхна тя. — Нещо е накарало половината от фанатиците в галактиката да се размърдат. Може би това е онази снимка на Хърби, която пратихме на Земята. Може би са тези знаци. Кое ли е?

— Не съм програмиран да предполагам — отвърна програмата.

— Въпросът беше реторичен и не беше към теб. Виждам, че показваш тридесетпроцентна корелация на пет символа с религиозните глифове на съюза „Абдикатор“. Дай ми общ преглед на Абдикаторите.

— Програма за културни обобщения… — Гласът смени тона си. — Абдикатор е термин, избран от англическия език, за да представя една от главните философски групировки в Галактическото общество. Вярата в Абдикатор датира от митичния вид Тарзеу през петнадесети еон, приблизително преди шест милиона години, време на насилие, когато Галактическите Институти едва оцелели поради амбициите на три могъщи раси-патрони (заведени под номера 97АкГФ109т, 97АкГ136т и 97 АкГ986с). Два от тези видове са сред най-мощните и агресивни военни сили в историята на петте свързани галактики. На третия вид се дължи навлизането на няколко нови технологии в космическото корабостроене, включително и стандартният сега.

Библиотеката затъна в специфичен технически коментар за хардуерни и производствени методики. Макар че беше интересно, това едва ли имаше връзка с темата. Джилиън докосна с крак бутона за превъртане и разказът прескочи по-напред…

— Завоевателите възпрели название, което може да се преведе като „Лъвовете“. Те успели да завладеят повечето пунктове за прехвърляне и центрове на власт, както и всички големи Библиотеки. За двадесет милиона години тяхното владичество било непоклатимо. Лъвовете започнали нерегулирана експанзия на население и колонизация, в резултат на което по това време изчезнали осем от десетте почти узрели за ъплифт раси в Петте Галактики.

Тарзеу помогнали да се сложи край на тази тирания, като свикали съюз на шест древни вида, смятани за изчезнали. Тези шест обединили силите си с Тарзеу за успешно връщане на Галактическата култура. След това, когато Институтите били възстановени, Тарзеу придружили загадъчните защитници в една странна забрава…

Джилиън прекъсна потока от думи.

— Откъде са дошли шестте вида, които помогнали на бунтовниците? Не каза ли, че са били изчезнали?

Мониторният глас се върна.

— Според записите от онова време, те са били смятани за изчезнали. Искате ли техните номера?

— Не. Продължавай.

— Днес повечето разумни раси считат, че шестте са били расови останки, които не са завършили прехода си в по-късен стадий на еволюция. По този начин шестте може да не са били изчезнали напълно, а просто да са се развивали съвсем отделено. Те все още били способни да се интересуват от ежедневието, особено когато нещата станали прекалено жестоки. Искате ли да ви покажа статии за естествените еволюционни преходи на видовете?

— Не. Продължавай. Какво казват Абдикаторите, че е станало?

— Абдикаторите вярват, че съществуват някои етерни, безплътни раси, които могат да приемат физически форми от време на време и да приличат на същества в нормален стадий на ъплифт. Тези „Велики духове“ са минали през стадия на подчинени раси, за да станат на свой ред патрони, без изобщо да разкрият истинската си природа. Обаче в критични ситуации тези супервидове могат бързо да се намесят пряко в делата на смъртните.

Смята се, че Прародителите са най-древните, най-отдалечените и най-могъщите сред тези „Велики духове“.

Естествено, това е твърде различно от обичайната легенда за Прародителите — че Най-старите са напуснали Родната Галактика много отдавна, обещавайки да се върнат някой ден…

— Спри! — Библиотеката веднага замлъкна. Джилиън сви вежди след фразата „Естествено, това е твърде различно…“

Глупости! Религията на Абдикатор беше просто един вариант на същата основна догма, различавайки се съвсем слабо от другите хилядолетни легенди за „завръщането“ на Прародителите. Този спор й напомни за древните религиозни конфликти на Земята, когато привържениците на една или друга идея бяха давали налудничави тълкувания за природата на светата троица или за броя на ангелите, които могат да танцуват на върха на една карфица.

Специално това ожесточение относно несъществени положения в доктрината щеше да бъде едва ли не смешно, ако битката не се водеше точно сега, само на няколко хиляди километра над тях.

Тя надраска една бележка, която да й напомни по-късно да се опита да съотнесе вярата в Абдикатор с превъплъщаването на боговете в религията на индуизма. Сходството я накара да се учуди защо Библиотеката не бе направила връзката дори само като аналогия.

Стига толкова.

— Нис! — извика тя.

Екранът най-вдясно се включи. Един абстрактен образ от светещи точици се появи в строго определена зона точно над екрана.

— Както знаете, Джилиън Баскин, за предпочитане е Библиотеката да не знае за присъствието ми на този кораб. Позволих си да я екранирам, за да не може да наблюдава нашия разговор. Искате да ме попитате нещо, така ли?

— Да, определено. Изслуша ли доклада отпреди малко?

— Аз прослушвам всичко, което този корабен микроклон казва. Това е главната ми функция тук. Томас Орли не ви ли обясни този факт?

Джилиън едва се сдържа. Кракът й бе твърде близо до бутона, който щеше да открие Библиотеката. Тя го смъкна на пода, за да избегне изкушението.

— Нис — попита тя с равен глас, — защо микроклонът на Библиотеката говори глупости?

Тимбримианската машина въздъхна по човешки.

— Доктор Баскин, всъщност всички дишащи кислород раси с изключение на Човечеството са възпитани в семантика, която съдържа в себе си връзките между подчинена раса и патрон, под влиянието на Библиотеката. Земните езици са странни и хаотични според Галактическите стандарти. Проблемите за предаването на Галактическите архиви чрез вашия нешаблонен синтаксис са огромни.

— Зная това! Извънземните искаха да научим галактически още по времето на контакта. Казахме им да си заврат тази идея… знаеш къде.

— По-точно — отзад. Вместо това човечеството положи неимоверни усилия да накара земния клон на Библиотеката да използва англически, наемайки кантенски, тимбримиански и други консултанти. Но все още съществуват проблеми, нали?

Джилиън разтърка очи. Така нямаше да стигнат доникъде. Защо Том си беше въобразил, че тази саркастична машина ще е полезна? Винаги когато тя поискаше просто отговор, Нис започваше да задава въпроси.

— Езиковият проблем е тяхното извинение вече повече от два века! — каза тя. — Докога? От контакта ние изучаваме езика така, както не е бил изучаван от милиони години! Ние се заехме с тънкостите на английския, японския и други човешки езици и научихме делфините и шимпанзетата да ги говорят. Дори постигнахме напредък в общуването с онези странни същества соларианците от Земното слънце! И въпреки това Институтът на Библиотеката продължава да твърди, че нашият език е виновен за всички лоши връзки, за всички неясно предадени сведения! По дяволите, Том и аз знаем по четири-пет Галактически езика. Проблемът не е в езиковите различия. Има нещо странно в информацията, която получаваме!

Нис побръмча мълчаливо известно време. Светещите точици се събираха и разкъсваха като две не можещи да се слеят течности, които се смесват и разделят на капчици.

— Доктор Баскин, не обяснихте ли току-що главната причина за съществуването на кораби като този, които се носят из космоса в търсене на неточности в записите на Библиотеката? И главната цел на моето съществуване — да се опитам да хвана Библиотеката в лъжа, да се опитам да разбера дали най-могъщите патрони не „зарибяват“, както вие бихте казали, по-младите разумни раси — като хората или тимбримианците?

— Тогава защо не ми помогнеш? — Сърцето на Джилиън препускаше. Тя сграбчи ръба на бюрото и изведнъж осъзна, че гневът за малко щеше да надделее в съзнанието й.

— Защо човешкият поглед към нещата ме очарова до такава степен, доктор Баскин? — попита Нис. Гласът му се промени и изпълни със съчувствие. — Моите тимбримиански господари са необичайно способни. Тяхната способност за адаптация им позволява да оцелеят в една опасна галактика. Но и те също са в капана на галактическия тип мислене. А вие, Земляните, със своята необременена гледна точка, можете да забележите това, което те не могат. Броят на различните видове поведение и вярвания сред дишащите кислород е огромен, но все пак човешкият опит е уникален. Внимателно ъплифтираните подчинени раси никога не са страдали от грешките, правени от вашите човешки нации отпреди контакта. Тези грешки са ви направили различни.

Джилиън знаеше, че това е истина. Древните мъже и жени бяха извършвали големи глупости; а това не би било допуснато от вид, запознат със законите на природата. Отчаяни суеверия са се ширели по време на дивашките векове. Били са изпитвани в изобилие различни стилове на управление, интриги и философии. Като че ли осиротялата Земя е била планетарна лаборатория, в която са се извършвали многобройни безсмислени и ексцентрични експерименти.

Колкото и нелогичен и срамен да изглежда ретроспективно, този натрупан опит е обогатил модерния човек. Малко раси са допускали толкова много грешки за толкова кратко време или са опитвали толкова много несигурни решения на безнадеждни проблеми.

Земните артисти са търсени от много преситени извънземни и им се плаща добре, за да разказват истории, които нито един галактянин не може да си представи. Специално тимбримианците харесваха човешките приказки с много дракони, великани и магии — колкото повече, толкова по-добре. Те ги намираха за ужасяващо гротескни и в същото време много живи.

— Аз не се отчайвам, когато се дразните от Библиотеката — продължи Нис. — Аз се радвам. Аз се уча от нашето раздразнение! Вие поставяте под съмнение неща, които цялото Галактическо общество приема за аксиоми. Моята втора задача е да съм тук, за да ви помагам, мисис Орли. Но на първо място съм тук, за да ви наблюдавам как страдате.

Джилиън премигна. Това, че машината употреби старинното обръщение, трябва да беше нарочно — както беше умишлен и очевидният опит на Нис да я ядоса. Тя се отпусна на стола и се замисли над противоречивите си чувства.

— Това не води доникъде — каза най-сетне Джилиън. — И ме влудява. Чувствам се съвсем объркана.

Нис блещукаше, без да отговаря. Джилиън наблюдаваше въртящите се и танцуващи светлинки.

— Предлагаш да изчакаме малко, така ли? — попита тя.

— Може би. И тимбримианците, и хората притежават подсъзнание. Може би трябва да оставим тези проблеми в тъмнина за известно време и да дадем шанс на скритите си възможности да разнищят нещата.

Джилиън кимна.

— Ще помоля Крейдейки да ме изпрати на острова на Хикахи. Аборигените също са важни. Смятам, че след нашето бягство, те са най-важното нещо.

— Нормално, морално разбиране от галактическа гледна точка и именно затова безинтересно за мен. — Нис вече звучеше леко отегчен. Мигащият дисплей се покри с тъмни въртящи се линии. Те се сляха в една малка точка и изчезнаха.

На Джилиън й се стори, че е чула слабо изпукване при оттеглянето на Нис.

Когато се свърза с Крейдейки чрез холограма, капитанът я изгледа учудено:

— Джилиън, да не би телепатията ти да действа постоянно? Точно се опитвах да те намеря!

Тя се изправи на стола.

— Да нямаш известие от Том?

— Да. Той е добре. И ме помоли да ти възложа едно поръчение. Можеш ли да слезеш веднага тук долу?

— Тръгвам, Крейдейки.

Тя заключи вратата на лабораторията и забърза към мостика.