Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

104.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Кулкулабра се поклони ниско пред Крат, зороанката.

— Преведохте ли съобщението на човека? — озъби се тя.

Якият Пиланец пак се поклони и леко залитна.

— Не, Майко на Флотилията, не напълно. Човекът говори на техните два неправилни езика, наречени „англически“ и „тринар“. Имаме програми за превод и за двата, разбира се, но те са толкова объркани и контекстуални — не като всеки цивилизован език…

Библиотекарят потрепери, когато Крат изсъска срещу него.

— Нямате ли нищо?

— Господарке, смятаме, че последната част от посланието му, на делфински език, може да е съществената. Може да е била команда към подопечните му или…

Библиотекарят изпищя от ужас и побягна към работното си място, когато ударът на Крат го пропусна само с няколко инча.

— Хипотези! Временни догадки! — избухна тя. — Дори тандуанците кипят от възбуда и изпращат експедиция след експедиция в тази част на планетата, откъдето дойде съобщението. А ние не трябва ли по необходимост да ги последваме?

Тя се огледа. Екипажът избягваше погледа й.

— Има ли някой поне хипотеза, за да обясни тази пси-атака, която преди малко, изглежда, дезориентира всяко разумно същество в системата? Не беше ли и това заблуда на земляните?

Екипажът се опита да изглежда едновременно зает и внимателен. Никой не искаше да рискува да си навлече гнева на Майката на Флотилията.

Един паха излезе от стаята за радио засичане.

— Господарке — съобщи той, — поради вулканите не можахме да го забележим по-рано, но от планетата бе осъществено излитане.

Крат заликува. Точно това бе очаквала! Въпреки че беше изпратила свои кораби на мястото, откъдето идваше съобщението, тя беше оставила най-добрите при себе си.

— Диверсия! Всичко е било диверсия! Радиопредаванията, пси-атаките, дори вулканите!

Част от нея беше любопитна да разбере как земляните са успели с последните две. Но въпросът щеше да се разреши, когато хората и техните подопечни бъдеха заловени и разпитани.

— Земляните изчакаха, докато почти цялата битка се прехвърли на планетата — измърмори тя. — А сега се опитват да избягат! Сега ние трябва…

Кулкулабра застана встрани от нея и се поклони.

— Господарке, рових се много в Библиотеката и мисля, че открих източника на пси-атаките и…

Очите на пиланеца се оцъклиха, когато Крат го наръга в корема с грапавия си нокът. Тя стана, вдигайки библиотекаря във въздуха, а после захвърли към стената безжизненото му тяло.

Надвеси се над него, вдишвайки дълбоко аромата на смъртта. Поне това убийство нямаше да й навлече неприятности. Идиотът пиланец я беше прекъснал! Никой нямаше да отрече, че тя е била в правото си този път.

Тя прибра нокътя си. Беше се почувствала добре. Не като при съешаване с мъжки, но добре.

— Кажи ми за кораба на земляните — изтананика монотонно тя на паханеца.

Забеляза, че той изчака цяла секунда, за да започне.

— Господарке — каза той. — Това не е главният им кораб. Изглежда това е някакъв разузнавателен кораб или нещо такова.

Крат кимна.

— Пратеник. Чудех се защо не се опитаха да се предадат още по-рано. Накарай флотилията да пресече пътя на този съд. Трябва да действаме преди тандуанците да са го забелязали! Нека новите ни съюзници тенанинците заемат позиция в ариегарда. Искам да разберат, че те са младшите партньори в това начинание.

— Господарке, тенанинците вече са започнали приготовления да ни изоставят. Изглежда са нетърпеливи да се присъединят към хаоса на повърхността на планетата.

Крат изгрухтя.

— Оставете ги. Ние сме равни с тандуанците. А тенанинците са почти унищожени. Нека заминат. Тогава ние ще продължим след разузнавателния кораб!

Тя се отпусна на възглавниците си и затананика.

Скоро. Скоро.

 

 

Господарите изискваха прекалено много. Как можеше да очакват аксепторът да докладва конкретно, когато толкова много неща се случваха!

Беше красиво! Блестящи малки битки по повърхността на планетата… ярки горящи вулкани… и този страшен гневен рев, който бе изскочил от планината преди малко!

Гневът все още се пенеше. Защо господарите не се интересуваха от нещо толкова уникално? Психична енергия изпод повърхността на планетата? Аксепторът можеше да разкаже на тандуанцитеанците толкова много неща за този гневен глас, но те се интересуваха само как да го заглушат. Той ги разсейваше и ги караше да се чувстват уязвими.

Аксепторът блажено наблюдаваше всичко това, докато наказанието не се стовари отново. Господарите употребиха нервен удар. Краката му се затресоха от неприятното усещане, което премина през мозъка му.

Трябваше ли да позволи наказанието да промени поведението му този път, запита се аксепторът.

Той реши да пренебрегне болката. Нека да му се молят и да му викат. Той бе очарован от гневните гласове, които се разнасяха долу и ги слушаше с всички сили.