Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Startide Rising, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
-
- Близък Космос (Слънчева система)
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Извънземен (разум)
- Награда „Небюла“
- Награда „Хюго“
- Оценка
- 5,4 (× 44 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2008 г.)
- Корекция
- Mandor (2008)
Издание:
ИК „Бард“, София, 1994
Поредица „Избрана световна фантастика“ №7
Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994
Редактор: Теодор Михайлов
Формат 84/108/32. Печатни коли 36
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)
117.
ТАКАТА-ДЖИМ
Сега Таката-Джим разбра какво хората имат предвид под „сляпа надпревара“.
Той беше уморен. Бягаше сякаш от часове. Всеки път, когато се опиташе да кривне към някой от двата отряда, за да се предаде, другият започваше да стреля между него и неговата цел, отблъсквайки го назад.
След това, малко по-късно, той засече дълга верига кораби, напускащи Китруп в обратна посока. Не му бе необходимо много време, за да се сети, че „Стрийкър“ е направил своя ход.
Тогава всичко свърши, помисли си той. Опитах се да изпълня дълга си така, както го разбирах и в същото време да спася собствения си живот. Сега жребият е хвърлен. Планът ми пропадна.
Аз съм загубен. Не мога да направя нищо, освен може би да спечеля още няколко минути за „Стрийкър“.
Преди известно време двете флотилии бяха спрели да стрелят една по друга, докато го гонеха. Таката-Джим осъзна, че те се приближават към съглашение.
Изведнъж приемателят му изсвири на галактически номер едно основния код за свръзка. Съобщението беше просто: „спри и се предай на смесената тандуанско-зороанска флотилия.“
Таката-Джим сключи челюсти. Нямаше предавател, така че не можеше да отговори. Но ако спреше неподвижно в космоса, те вероятно щяха да приемат това като знак за предаване.
Той отлагаше, докато съобщението не беше повторено три пъти. После започна да намалява скоростта си… но бавно. Много бавно, печелейки време.
Когато галактяните се приближиха и заплахите им зазвучаха като последно предупреждение, Таката-Джим въздъхна и отново включи бойните домпютри на спомагателния кораб.
Корабът подскочи, когато малките снаряди излетяха.
Когато и двете флотилии едновременно изстреляха залп към него, той, разбира се, се опита да избяга. Нямаше да е спортсменско да се откаже.
Но в сърцето си нямаше желание за истинско усилие. Вместо това, докато чакаше, той започна да съчинява поема:
Най-тъжното от всичко
за един делфин — за мен е —
самотен да умре…