Вахтанг Ананян
Пленници на Барсовата клисура (34)

ПЕТА ГЛАВА

Децата трябваше да започнат всичко отначало

Да, за нещастие те бяха принудени да започнат всичко отначало. Слепите сили на природата ги лишиха от всичко — от жилище, огън, храна, оръжие, от възможността да продължат разчистването на пътеката. Но за това сега нямаше и смисъл да говорят, защото им предстоеше по-важна задача: да намерят нова пещера и да я приспособят за жилище.

Ашот и Хасо се заеха да търсят подходяща пещера. Шушик се грижеше за Саркис, а на Гагик беше възложено да намери храна.

Ашот и Хасо се изкачваха по планината.

— Да отидем във Врабчата пещера, там сигурно е сухо и топло, щом като нощуват птици — предложи Хасо.

Ашот се съгласи мълчаливо и те завиха към скалите, които заобикаляха клисурата отдясно. Там, в подножието им, се чернееше входът на пещерата.

Не след дълго момчетата се спряха и си поеха дъх.

— Тук ще е студено — реши Ашот. — Входът е много широк. Трябва да намерим пещера с нисък и тесен вход.

— Да — съгласи се Хасо. Но нали ако входът е тесен, димът ще се стеле по земята и ще дразни очите — каза Хасо. — А пък от тази димът ще излиза по-лесно и по-бързо. Ще запушим входа с камъни и той ще стане по-тесен.

По-рано Ашот не би се съгласил, но всичко онова, което се случи през последните дни, го направи сякаш по-отстъпчив. Без дума да каже, той влезе в пещерата. Нямаше нужда да навеждат главите си. Навътре обаче сводът на пещерата се снишаваше постепенно, образуваше чупка и се спускаше до самия под. Тъкмо затова Хасо твърдеше, че в такава пещера димът не ще се задържа по свода.

Когато излязоха навън, децата забелязаха, че тук, далеч от предишното им жилище, имаше доста съчки и трева. Оцелели бяха и някои елички, пръснати по склоновете.

Ашот и Хасо събраха набързо дърва, накършиха кичести елови клонки и се върнаха при другарите си.

Още отдалеч Гагик ги посрещна:

— Защо така ти светят очите, Ашот? Кой знае какво прекрасно жилище си намерил? — разбъбра се той. — Само че аз лично в такъв ясен ден в никаква пещера не влизам…

Наистина слънцето така грееше, че никой нямаше желание да се крие в студен каменен чувал.

Миналата нощ децата толкова се настрадаха от студа, че сега бяха почти щастливи и колкото и да ги увещаваше Ашот, че е време вече да се преселват в новото жилище, не им се мърдаше от мястото.