Робърт Лъдлъм, Филип Шелби
Пактът „Касандра“ (34)

Епилог

Според материалите в медиите генерал Франк Ричардсън и заместник-директорът на Агенцията за национална сигурност Антъни Прайс загинаха при автомобилна катастрофа, причинена от повреда на спирачките. Ричардсън беше погребан с почести на Националното гробище Арлингтън, докато Прайс намери покой в семейната гробница в Ню Хампшир. Президентът отсъстваше и от двете погребения, като се извини с пътувания в чужбина.

Появиха се материали и за катастрофата на частен самолет над Тихия океан. Самолетът на фармацевтичната компания „Бауер-Зермат“, се беше разбил на шестстотин мили западно от Лос Анджелис на път за Биг Айлънд на Хавай. На борда е имало само един пътник: доктор Карл Бауер.

Президентът Кастила водеше траурната церемония по случай най-голямата космическа трагедия след избухването на „Чалънджър“. Разследването показа, че на борда на совалката „Дискавъри“ е станала експлозия, причинена от проблеми с изпомпването на горивото по време на приземяването й във военновъздушна база „Едуардс“.

* * *

— Какво ще стане с Мегън? — попита Ранди Ръсел.

Тя стоеше до Смит на малкото гробище, наречено Царское, над Москва и реката.

— Тя вече не е Мегън — отговори той. — Има ново име, ново лице, нова самоличност — Смит направи пауза. — Оцеля, но накрая я обявиха за мъртва. Нямаше друг начин. Тя трябваше да се откаже от стария си живот, за да запази тайната на онова, което наистина се случи.

Ранди кимна. Чрез контактите си в ЦРУ беше дочула, че един, а може би и повече от космонавтите на борда на совалката бяха оживели. Но не след дълго слуховете заглъхнаха. Когато Смит пристигна в Москва, тя го потърси, за да научи истината. Мегън Олсън беше дългогодишна приятелка на София… а също и нейна. Ранди чувстваше, че има право да знае дали Мегън все още е жива.

— Благодаря ти, че ми каза за нея — промърмори тя.

Смит погледна над редиците от надгробни плочи.

— Без твоята помощ всичко щеше да завърши по друг начин — каза той.

Пристъпи напред и положи цветя на гроба на Юрий Данко.

— Закъде сме всички ние без смелите хора?