Читателски коментари (за „Джейн Еър “ от Шарлот Бронте)

За първи път прочетох романа когато бях на 18. Сега съм на 50. Чета го и изпитвам същото вълнение, точно както тогава. Разликата е, че сега вече го разбрах. Тогава само го почувствах.

За да е удоволствието пълно, изгледах след дълго избиране и екранизацията. Разбира се, избрах тази от 2006 т. с Рут Уилсън и Тоби Стивънс. Те най-пълно отговарят на моите представи за героите, а аз старомодно исках да гледам хубави и сходни помежду си хора. В другите екранизации нещо все дразни — или Джейн е една мъничка лелка, или Рочестър е твърде стар и екранизацията малко избива на педофилия. В някои е направо грозен, докато в романа той е атрактивен, мъжествен и атлетичен, без да има класическата красота, да е висок, рус, с римски профил и т.н..

По-горе читателката задава въпроса, който вълнува всяка жена прочела романа — трябваше ли Джейн да напусне по този начин любимия мъж — този, който бе сложил целия си живот в краката й.

И си отговарям — да, трябваше. Ето защо :

Докато я ухажваше и покоряваше, той постепенно сам падна в капана на чувствата, очарован от чистото, умно и предано момиче. Тя го следваше с възторжен поглед и обожание, при това съвсем искрено, защото не се беше научила да имитира възхищение. Та кой мъж може до устои на възхищението в едни прекрасни очи. Постепенно той отваряше вратите на своя живот и я допускаше в него, а в последната сцена преди раздялата й разкри цялата си душа, със всички слабости и грешки. Тук стават ясни неговата егоцентричност, материализъм, навика да има всичко което пожелае и то веднага. Това негово байроновско его беше потъпкано, но само временно, а иначе си оставаше мъж, напълно доминиращ над жената и налатащ своя модел на любовни отношения. За да избегне сигурната съдба на серията негови любовници, Джейн трябваше да бъде различна от всички тях, или като жадуваната от години истинска мисиз Рочестър или щом това е невъзможно — жената дисциплинирала себелюбието, цинизма и материализма на своя любим. В последният им разговор, тя разбра, че ще е следващата Селин. Тук авторката вмъква и мисълта за жестокото отношение към съпругата, заключена като животно на тавана. Ако е искал да се грижи за нея, трябваше да й ео сигурил поне нормални уславия на живот, а всъщност той й е отмъщавал жестоко и неумолимо за страданията, които му е причинила.

Но да се върнем на бягството на Джейн. Нейното бягство с риск за живота, й даде огромно преимущество,при това толкова голямо, че вече не й беше нужно да се омъжва за него, за да го има до себе си покорен и смирен.Но нейното бягство продължи твърде дълго и наказанието го смаза с огромно чувство за вина, мислейки че е причинил смъртта й. И затова и тя също така има вина за неговото крушение — остави го твъде дълго сам и в пълна неизвестност за съдбата й.

Романа описва една разтърсваща среща, която може да се случи всеки момент, на всяко място. Двама души, за които всяка дума и всяко мълчание имат необикновено значение, Рочестър като опитен мъж сам схваща необикновеното и прекрасно привличане и знае това, което тя още не знае, а то е че връзката между тях е толкова силна, че те не могат да живеят разделени и почти умират всеки в своето нещастие.

И разбира се, всяка добра жена заслужава поне веднъж в живота си да бъде обичана от един мистър Рочестър.

.

Надявам се да съм била полезна на читателите и почитателите на тази прекрасна книга.

Ваша Н.