Джон льо Каре
Събуждане за мъртвеца (9)

ГЛАВА 9
Почистването

Мендел въведе Питър Гилам в болничната стая, ухилен до уши.

— Докарах го — каза той.

Разговорът не вървеше; неловкостта беше видна поне у Гилам, а тя се дължеше на внезапната оставка на Смайли и на нелепостта на срещата в болнична обстановка. Смайли беше облечен в син халат, косата му стърчеше немита над превръзките, а на лявото му слепоочие още имаше следи от силно охлузване.

След една особено мъчителна пауза Смайли каза:

— Вижте какво, Питър, Мендел ви е разказал какво ми се случи. Вие сте експертът — какво е известно за Източногерманското представителство за търговия със стомана?

— Чисти са като пресен сняг, приятелю, като изключим внезапното им заминаване. Само трима души и едно куче в цялата работа. Живееха някъде в Хампстед. Никой нямаше представа защо идват тук, когато пристигнаха, но за четири години свършиха доста добра работа.

— Какви компетенции имат?

— Един господ знае. Мисля си, че дойдоха с намерението да убедят Търговската камара да разчупи европейските стоманени кръгове, но не ги огря. После започнаха да се занимават с консулски дела, като главно ставаше въпрос за металорежещи инструменти и завършени изделия, обмен на промишлена и техническа информация и така нататък. Нищо общо с това, за което бяха дошли, но нещо доста по-приемливо според мен.

— Кои бяха те?

— Уф, ами двама-трима с техническо образование — професор доктор някой си и доктор еди-кой си, едно-две момичета и един младок за всичко.

— Кой беше младокът?

— Не го познавам. Някакво младо дипломатче, дето да изглажда гънките. Имаме досиета за тях в Отдела. Предполагам, че ще мога да ви изпратя подробности.

— Ако нямате нищо против.

— Не, разбира се.

Последва нова неловка пауза. Смайли я наруши:

— Снимките ще бъдат от голяма полза, Питър. Можете ли да ги уредите?

— Да, разбира се. — В неудобството си Гилам извърна поглед от Смайли. — Всъщност не знаем много за източногерманците. Научаваме по нещичко оттук-оттам, но като цяло си остават някаква мистерия. Ако „работят“ изобщо, не го правят под търговско или дипломатическо прикритие — затова, ако сте прав за това момче, толкова по-странно е да е от Търговското представителство.

— О — безизразно изрече Смайли.

— Как „работят“? — попита Мендел.

— Трудно е да се говори общо на базата на няколкото изолирани случая, които са ни известни. Моето впечатление е, че ръководят агентите си направо от Германия, без да има контакт между контрольора и агента в оперативната зона.

— Но това трябва много да ги ограничава — извика Смайли. — Може да ти се наложи да чакаш с месеци, преди агентът ти да е в състояние да се добере до място за среща извън страната си. А той може да няма необходимото прикритие, за да извърши изобщо пътуването.

— Да, вярно е, че го ограничава, но обектите им сякаш не са много значителни. Предпочитат да работят с чужденци — шведи, емигрирали поляци и какви ли не и да ги наемат за кратки мисии, където ограниченията на метода им не са от значение. В изключителни случаи, когато разполагат с агент-резидент в чуждата страна, работят на система с куриери, която съответствува на съветския модел.

Смайли слушаше внимателно.

— В действителност — продължи Гилам — наскоро американците хванаха куриер и малкото, което знаем за методите на ГДР, го научихме от тях.

— И какво е то?

— Е, ами никога да не се чака на среща, никога да не се срещаш в уреченото време, а двадесет минути преди това; разпознавателни сигнали — всичките обичайни фокуси, които придават блясък на по-маловажната информация. Играят си и с имената. Може да се наложи един куриер да се свърже с трима или четирима агенти, а контрольорът пък може да отговаря дори за петнадесет. Никога не си измислят имена за прикритие.

— Как така? Трябва да го правят.

— Карат агента да го прави вместо тях. Агентът избира име, каквото му харесва, и контрольорът го приема. Просто трик… — той спря, поглеждайки изненадано към Мендел.

Мендел беше скочил на крака.

Гилам се изправи на стола си. Прииска му се да запали цигара, но с неохота реши, че сигурно тук не е позволено. А му се пушеше.

 

 

— Е? — попита Смайли.

Мендел бе привършил разказа си за разговора с мистър Скар.

— Съвпада — каза Гилам. — Ясно е, че съвпада с всичко, което знаем. Само дето не знаем много. Ако Блонди е бил куриер, това означава, че е истинско изключение — поне според моя опит — да използува търговско представителство като междинна пощенска кутия.

— Казахте, че представителството е тук от няколко години — обади се Мендел. — Блонди посещава Скар за пръв път преди четири години.

Известно време прекараха в мълчание. После Смайли каза със сериозен тон:

— Но това е възможно, нали, Питър? Искам да кажа, че при известни оперативни условия биха имали нужда от междинна база тук, наред с куриерите.

— Да, разбира се, при положение, че са се заели с нещо наистина голямо, биха могли.

— Значи ли това, че могат да имат някой високопоставен действуващ резидент?

— В общи линии — да.

— И ако предположим, че имат агент от ранга на Маклейн или Фукс, възможно ли е да установят тук база под прикритието на търговско представителство, която да няма никакви оперативни функции, освен да държи агента за ръчичка?

— По принцип е възможно. Но това е вече голямата игра, Джордж. Вашата теза е следната — агентът се управлява от чужбина, обслужва се от куриер, куриерът се обслужва от представителството, което се явява и личният ангел-хранител на агента. Този агент трябва да е наистина голяма клечка.

— Мисълта ми не беше точно такава, но в общи линии — да. Приемам, че системата изисква много високопоставен агент. Не забравяйте — единствено от Блонди знаем, че той идва от чужбина.

Мендел се обади:

— Този агент, той може ли да се свързва с представителството направо?

— О, господи, не — каза Гилам. — Навярно съществува начин за свръзка, към който да се прибягва само в екстрена ситуация — телефонен код или нещо подобно.

— Как действува това? — попита Мендел.

— Различно. Може да е по системата на грешните номера. Избираш номер от външна кабина и искаш да говориш с Джордж Браун. Отвръщат ти, че Джордж Браун не живее там, след което се извиняваш и затваряш телефона. Така се уговарят времето и мястото на срещата — сигналът за извънредна връзка се съдържа в името, което търсиш. Някой ще дойде на срещата.

— Какво още би могло да върши представителството?

— Трудно е да се каже. Да му плащат вероятно. Да уредят явка за оставяне на доклади. Контрольорът урежда тези неща за агента, разбира се, и го уведомява за това, което трябва да знае, посредством куриер. Както ви казах, работата им се доближава много до съветската система — дори и най-малките подробности се уреждат под контрол. На така наречените „полеви“ работници не им позволяват голяма независимост.

Настъпи нова пауза. Смайли погледна Гилам, после Мендел, премигна и каза:

— През януари и февруари Блонди не е посещавал Скар, нали?

— Не — отвърна Мендел. — Тази година е било за пръв път.

— Фенън винаги е ходел на ски през януари и февруари. Тази година за пръв път пропуснал.

— Питам се — обади се Смайли — дали е наложително да се видя отново с Мастън.

Гилам се протегна с удоволствие и каза:

— Винаги можете да опитате. Страшно ще се развълнува като научи, че са ви халосали по главата. Според мен доста е възможно да помисли, че Батърси е някъде на морето, но няма значение. Кажете му, че са ви нападнали, докато сте бродели из нечий частен двор — той ще разбере. Кажете му и за нападателя си, Джордж. Никога не сте го виждали и не знаете името му, но той е куриер на източногерманското разузнаване. Мастън ще ви подкрепи, той винаги постъпва така. Особено когато трябва да докладва на министъра.

Смайли погледна към Гилам, но не каза нищо.

— Още повече и след удара ви по главата — добави Гилам. — Ще разбере.

— Но, Питър…

— Зная, Джордж, зная.

— Добре, ще ви кажа тогава още нещо. Блонди е вземал колата всеки първи вторник от месеца.

— Е, и?

— През вечерите на тези дни Елза Фенън е ходела на театър. Тя каза, че Фенън работел до късно всеки вторник.

Гилам се изправи.

— Остави ме да се поразровя малко, Джордж. Довиждане, Мендел, сигурно ще ви се обадя довечера. И без друго не виждам какво можем да направим сега, но ще е приятно да разберем, нали? — До вратата се спря. — Между другото, къде са личните вещи на Фенън — портфейл, бележник и така нататък? Вещите, които са намерили на трупа?

— Сигурно са още в полицията — каза Мендел. — Остават там до приключване на следствието.

Гилам остана загледан в Смайли, сякаш се чудеше какво да каже.

— Вие да искате нещо, Джордж?

— Не, благодаря. О, има едно нещо.

— Да?

— Можете ли да ме отървете от ония от Криминалния отдел? Вече три пъти идват при мен и, разбира се, не са стигнали доникъде. Ще можете ли да прехвърлите засега случая под компетентността на разузнаването? Да се направите на малко мистериозен и вдъхващ успокоение?

— Да, мисля, че няма да е проблем.

— Зная, че не е лесно, Питър, защото вече не…

— А, още нещо за добро настроение. Получих резултата от сравнението между последната бележка на Фенън и анонимното писмо. Писани са от различни хора на една и съща машина. Различен натиск върху буквите и различни интервали между думите, но шрифтът е един и същ. До скоро виждане, приятелю. Нападайте гроздето.

Гилам затвори вратата след себе си. Чуха отдалечаващите му се стъпки да отекват ясно по празния коридор. Мендел си сви цигара.

— Господи — каза Смайли. Вие от нищо ли нямате страх? Не сте ли виждали тукашната Главна сестра?

Мендел се ухили и поклати глава.

— Само веднъж се умира — отвърна той, като пъхна цигарата между тънките си устни.

Смайли го наблюдаваше как я пали. Извади запалката си, свали й капачката и завъртя колелцето с пожълтелия си палец, като бързо сви длани около нея и поднесе пламъка към цигарата. Човек би си помислил, че наоколо бушуваше ураган.

— Е, вие сте експертът по криминалистика — каза Смайли. — Как се справяме?

— Объркана работа — отвърна Мендел. — Сякаш си в неразтребена стая.

— Защо?

— Много разкъсани нишки, чиито краища не се срещат. Липсва полицейска работа. Нищо не е проверено. Като алгебра.

— Какво общо има алгебрата тук?

— Първо на първо трябва да се докаже това, което може да се докаже. Намерете константите. Наистина ли е ходила на театър? Била ли е сама? Съседите чули ли са я да се прибира? Ако са я чули, по кое време? Фенън наистина ли е закъснявал във вторниците? Жена му наистина ли е ходела на театър през седмица, както твърди тя?

— И обаждането в 8.30. Можете ли да ми „почистите“ това?

— Това обаждане не ви дава мира, нали?

— Да. От всички разкъсани нишки тази е най-разкъсаната. Блъскам си главата над него и не мога да го проумея. Прегледах разписанието на влаковете му. Бил е много точен — често пъти е пристигал във Форин Офис преди другите, за да отключи шкафа си. Би могъл да хване влака в 8.54, този в 9,08 или в най-лошия случай — в 9.14. С влака в 8.54 би пристигнал в 9.38 — а той е обичал да е в кабинета си в десет без четвърт. Не е могъл да иска да го събудят в 8.30.

— Може би просто е обичал да чува звънци — каза Мендел и се надигна.

— И писмата — продължи Смайли. — Различни автори, но една и съща машина. Като изключим убиеца, до машината са имали достъп двама души — Фенън и жена му. Ако приемем, че последното му писмо е писано от него — поне е сигурно, че го е подписал, — трябва да приемем, че анонимното писмо го е писала Елза. Защо ще го е направила?

Смайли бе уморен и изпита облекчение, че Мендел си тръгва.

— Отивам да „почиствам“. Да установя константите.

— Ще ви трябват пари — каза Смайли и му подаде няколко банкноти от портфейла си. Мендел ги прие без излишни церемонии и си тръгна.

Смайли се отпусна по гръб. Слепоочията му биеха, цялата му глава бе пламнала. Мина му през ума да повика сестрата, но страхът го надви и той се отказа. Постепенно туптенето поотслабна. Отвън долетя звънът на линейка, която зави откъм Принс ъв Уелс Драйв и влезе в двора на болницата. „Може би просто е обичал да чува звънци“ — промърмори той и заспа.

Събуди го шумът от препирня в коридора — чу гласа на Главната сестра да протестира; чу стъпки и гласа не Мендел, който нетърпеливо й се противопоставяше. Вратата внезапно се отвори и някой светна лампата. Премига и се изправи в леглото, поглеждайки часовника си. Беше шест без четвърт. Мендел му говореше нещо, почти викаше. Какво му говореше? Нещо за Батърси Бридж… полицейски патрули край реката… липсвал от вчера… Най-сетне се разбуди напълно. Адам Скар беше мъртъв.