Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolphin Island (A story of the People of the Sea), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнително сканиране
Еми (2021)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1988

 

Първо издание

Превод от английски: ЦВЕТАН ПЕТКОВ

Редактор: КРАСИМИРА АБАДЖИЕВА

Художник: ВИКТОР ПАУНОВ

Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ГЕОРГИ НЕЦОВ

Коректор: СНЕЖАНА БОШНАКОВА

Код 11/95 376/6287-14-88

 

Английска. Дадена за печат на 15.V.1988. Подписана за печат на 26.VIII.1988. Излязла от печат на 20.IX.1988. Формат 32/84/108. Изд.коли 10.92. Печатни коли 8.50 Усл.изд.коли 6.52. Цена 1,06 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“ № 1

ДП „Балкан“ — София

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на изображения

От автора

Предполагам, че веднъж стигнали дотук, ще искате да разберете доколко тази книга е основана на действителността и доколко е плод на въображението.

Корабът на въздушна възглавница, описан в първите глави, разбира се, все още не съществува, но първите редовни „Ховъркрафт“ (VA-3 и SRN-2) са вече в експлоатация във Великобритания[1]. След петдесет години превозните средства на въздушна възглавница спокойно могат да достигнат размерите на „Санта Ана“. Корабите на подводни криле — плавателни съдове на големи ски, които им дават възможност да се плъзгат по повърхността на водата с петдесет, а и повече мили в час — вече се използуват в Съветския съюз и други европейски страни.

Всички описания на Големия бариерен риф, под и над водата, са изцяло фактологични и се основават на собствените ми проучвания, изложени в „Кораловия бряг“. Историята на Мери Уотсън в глава тринайсета е съвсем вярна — не съм сменял имена и дати. Но трагедията не се е разиграла на въображаемия Остров на делфините, а на Гущеровия остров, който е много по-близо до континента.

А дали делфините са наистина толкова разумни, колкото ги представям, е един от най-интересните проблеми пред съвременната наука. Но съществува мнение, че те са наистина много разумни и имат свой език, както и чудесна сонарна система, която им дава възможност да откриват подводни прегради и да ловят риба на тъмно.

Управлението на животни с помощта на електрически импулси, подавани в мозъците, както е описано в глава шестнайсета, е факт; нещо повече — осъществено е още през трийсетте години на нашия век. В научната литература има материали по този невероятен (и вдъхващ немалко ужас) въпрос.

Описанието на подводното ултравиолетово флуоресциране в глава осемнайсета се основава на собствените ми наблюдения в Индийския океан. И още нещо, което може би трябва да кажа тук — не препоръчвам на начинаещи да се гмуркат нощем!

Бележки

[1] Романът е писан в 1963 година. — Б.р.

Край
Читателите на „Островът на делфините“ са прочели и: