Ърл Стенли Гарднър
Случаят с палтото от визон (4)

4

Когато се върнаха в адвокатската кантора, Мейсън се обърна към секретарката си:

— Свържи ме с лейтенант Траг, Дела. Да видим какво знае той. Може би ще можем да разпитаме изплашената келнерка и да разгадаем поне част от загадката.

Дела Стрийт набра номера и заговори:

— Ало, лейтенанте, как сте? Дела Стрийт се обажда… Моля? Мистър Мейсън иска да говори с вас. Давам ви го.

Секретарката кимна на адвоката и той поде:

— Здравей, лейтенанте, как си?

— В каква каша ме забърка? — попита Траг.

— Какво искаш да кажеш?

— Да преместя момичето в частна болница с отделна сестра… Следващия път, когато поискаш да вадя кестените от огъня вместо теб, може да…

— По-спокойно. За какво се ядосваш?

— По дяволите, много добре знаеш за какво — тросна се Траг. — Прекрасно съзнаваш, че ако беше оставил нещата в наши ръце, тя нямаше да може да избяга. Престори се, че си много загрижен за нейната безопасност, и й даде възможност…

— Искаш да кажеш, че е избягала? — учуди се Мейсън.

— По дяволите, точно така, избягала е.

— Траг, давам ти думата си, че всичко беше съвсем честно. Беше точно както ти го описах.

— Нима? — възкликна Траг със сарказъм. — Просто искаше да си сътрудничиш с добрата стара полиция, нали, Мейсън?

— Виж какво, Траг, някога правил ли съм ти номера?

— Дали си правил номера? Толкова номера си ми направил, че…

— Може би един-два пъти с теб сме били противници — съгласи се Мейсън, — но молил ли съм те някога за съдействие или нещо друго, с цел да те изиграя?

— Не.

— И няма да го направя — заяви Мейсън. — За мен това е също толкова неочаквано, колкото и за теб, и ме тревожи. Как е успяла да избяга?

— Никой не знае. Била е там и след пет минути я е нямало. Лежала и имала вид на заспала. Сестрата, която се грижела за нея, отишла за кафе и сандвич. Разбира се, тя твърди, че е излязла само за пет минути. Вероятно обаче е било за около половин час. Пациентката е спяла спокойно и сестрата е влизала от време на време да я наглежда.

— Колко сериозно е било състоянието й?

— Била е в шок. Възможно е да е имала мозъчно сътресение освен натъртванията, две-три счупени ребра, които са бинтовани, някоя и друга драскотина и ожулвания. Лекарят е искал да я задържи известно време под наблюдение.

— А дрехите й?

— По дяволите — изруга Траг, — дрехите й са били в шкафа, облякла ги е и е излязла.

— А пари?

— Не е имала пукната пара. Съдържанието на чантата й е било описано и оставено на гардероба.

— Как е могла да излезе от болницата без пари за такси?

— Защо питаш мен? — избухна Траг — Какво си мислиш, че съм ясновидец? Казвам ти какво се е случило.

— Много съм изненадан — отвърна му Мейсън. — Сега, за да ти покажа, че постъпвам честно с теб, ако искаш ще разкрия картите си. Ще ти кажа всичко, което знам за случая и…

— Не на мен — прекъсна го Траг, — не на мен. Имам си достатъчно проблеми. Обърни се към Отдела за пътни произшествия… Просто се опитах да ти направя услуга, това е всичко.

— Направи ми я, за което съм ти извънредно благодарен.

— Няма защо.

— Не искаш ли да те информирам, ако има някакво по-нататъшно развитие?

— Направих ти услуга — повтори Траг. — Пет пари не давам къде е отишла и защо. Ако питат мен, бих я пуснал да стане и да си излезе през централния вход когато си поиска. Просто изпаднах в ролята на мухльо, това е всичко… Когато нещата стигнат до убийство, обади ми се. Аз съм от отдел „Убийства“, спомняш си, нали?

— Ще си спомня — обеща Мейсън и затвори телефона.