Ърл Стенли Гарднър
Случаят с палтото от визон (13)

13

Със сутрешната поща пристигна и писмото от Морис Албърг, придружено с чек за хиляда долара. Както Мейсън изтъкна с раздразнение пред секретарката си обаче, писмото съвсем не беше образец на яснота. В него просто се казваше:

„Уважаеми мистър Мейсън,

Сигурно си спомняте за коженото палто. Искам да представлявате мен и момичето в тази история. Прилагам хиляда долара за хонорар и ще има още, ако е необходимо.

Бързам.

Морис Албърг“

Мейсън ядосано забоде пръст в писмото.

— Да го представлявам в „тази история“… Толкова общо е казано, че може да включи всяко престъпление от Наказателния кодекс.

— И сигурно го включва — добави Дела Стрийт.

В три и половина следобед измореният и измъчен Пол Дрейк почука по уговорения начин в частната кантора на Мейсън.

Дела Стрийт му отвори. Дрейк се отпусна в голямото меко кресло, протегна се, прозя се, поклати глава и въздъхна:

— Не мога повече, Пери.

Мейсън се засмя.

— Просто си загубил тренинг, Пол. Напоследък не си работил достатъчно за мен. Необходими ти са още няколко безсънни нощи, за да влезеш във форма.

— Всъщност, Пери — призна Дрейк, — едно време можех да съм в движение цяла нощ и на следващия ден, и пак да съм съвсем бодър. Сега на моменти се чувствам капнал.

Мейсън само се усмихна.

— Ами шефът — обади се Дела Стрийт. — Тази сутрин трябваше да се справи с милион проблеми и…

— А, той ли? — прекъсна я Дрейк. — Изобщо не е необходимо да се тревожиш за него. Той е същинско динамо. Произвежда енергия по-бързо, отколкото което и да е човешко същество би могло да я изразходи. Само ако имаше някакъв начин да включим в него кабел, щяхме да забогатеем, като продаваме излишната енергия на изпаднали милионери.

— Какво друго те безпокои освен тези глупости? — попита Мейсън.

— Онова момиче — Минърва Хамлин.

— Какво е направила?

— Преди петнайсет минути позвъних в тях и поръчах на майка й да й предаде да ми се обади веднага щом се събуди.

— И?

— Не си била вкъщи.

— Продължавай.

— Била в Управлението на полицията. Майка й — сега внимавай, Пери, — майка й ми каза, че преди около половин час я извикали да разпознае някого.

Мейсън подсвирна.

— Това означава ли, че са хванали Дикси Дейтън? — попита Дела Стрийт.

— Много неща може да означава — рече Мейсън, като бутна назад стола си и стана. — По дяволите, Пол, тази работа не ми харесва.

Адвокатът закрачи из кантората.

— И на мен не ми харесва.

— При нормални обстоятелства тя не би ли ти се обадила, най-малкото да ти съобщи за какво са я повикали?

— Зависи какво разбираш под „нормални обстоятелства“, Пери. Тя е от онези самонадеяни жени, които дават ясно да се разбере, че не търпят никакви глупости. Беше толкова доволна от себе си, че повлия и на мен.

— Не ми се вярва наистина да е толкова способна — отбеляза Мейсън. — Просто си е изградила делови маниери. Тя играе роля, ролята на абсолютно компетентен човек. Вероятно имитира някоя видяна на сцената секретарка, а актрисата просто само е пресъздавала образа според собствените си разбирания.

— Проверих някои неща за нея, Пери…

— Казвай — подкани, го Мейсън, когато Дрейк се поколеба.

— Винаги съм я мислел за много способна, но открих, че другите ми помощници нямат високо мнение за нея. Все дава вид, че владее положението, но, дявол да го вземе, тя е допускала грешки. Днес го разбрах. Телефонистката, която поема сутрешната смяна след нея, е прикривала някои от гафовете й.

— Какви например?

— Дреболии. Двама от нощните детективи се закачили с нея и тя ги срязала веднага.

— Флирт ли? — попита Мейсън.

— Боже мой, не! — възкликна Дрейк. — Просто обичайните шеги, които вървят във всяка служба — или поне там, където хората работят заедно и до известна степен си помагат. Знаеш как е, Пери, при работа като моята, където нещата са повече или по-малко неофициални — започваме да се чувстваме като едно голямо семейство. Разбира се, момичето, което работи нощна смяна, е в известен смисъл особнячка. Тя започва работа в полунощ и свършва в осем сутринта. През по-голямата част от времето не е много заета с телефонното табло и кантората, така че, за да има какво да прави, обикновено я товарим с машинопис. Тя завежда написаните през деня писма в архива и печата докладите на детективите. Например някой от тях идва в пет или шест вечерта. Цял ден е работил върху даден случай. Ако е необходимо, повечето могат да си натракат докладите с два пръста, само че с много грешки и твърде кратко. Затова ги насърчавам да седнат пред диктофона и да разкажат всичко, което се е случило, без прекалено много подробности, но така, че клиентът да може наистина да разбере какво става. По този начин най-добре поддържаме документацията си.

Мейсън кимна.

— Момичето, което идва в четири часа и работи до полунощ, преписва част от докладите, а другото — от полунощ до осем — довършва останалите, подрежда ги в папки и прави каквото още има. Минърва трябваше да се занимава с всичко това и явно е допуснала някои сериозни грешки. Например напоследък имахме неприятности с архива, които вероятно са по нейна вина. Освен това, както знаеш, Пери, някои от докладите са доста пикантни, а от време на време работещите нощем момчета идват да оставят докладите си, преди да се освободят от дежурство, и пускат по някоя солена шега около случаите. Момичетата обикновено им отвръщат със същото — съвсем добродушно, както става във всички кантори… А Минърва не понася такива неща. За детективите тя е госпожица принцесата. Олицетворение на компетентност и ледено високомерие.

— Предполагам — каза Мейсън, — че в крайна сметка на момичетата така им втръсва да слушат тези безкрайни мръсни историйки…

— Знам — прекъсна го Дрейк. — Но момиче, в което има нещо човешко, все пак ще се засмее, все едно, че ги чува за първи път — стига да не се отива прекалено далеч… По дяволите, Пери, нали разбираш! Може да си имаме неприятности с тази дама! Тревожи ме фактът, че не се обади да ме предупреди.

— Ти за какво я търси? — попита Мейсън.

— Реших да я уволня.

— Недей, за бога! Поне не сега.

— Защо?

— Ще прилича на отмъщение, задето разпозна снимката. Съдебните заседатели ще се настроят против нас.

— Разбира се — изтъкна Дрейк, — не е изключено онази жена наистина да е била Дикси.

— Да — призна Мейсън с колебание. — Не е изключено.

Телефонът рязко иззвъня.

— Виж кой е — кимна адвокатът.

Дела Стрийт вдигна слушалката.

— Да, Гърти… Защо, какво?… Момент.

Тя развълнувано махна на Пери Мейсън.

— Морис Албърг се обажда.

— Е, слава богу! — въздъхна Мейсън. — Крайно време беше.

Той взе слушалката.

— Здравей, Морис. Какво става, по дяволите, къде си?

— В затвора — отговори Морис Албърг.

— Какво?

— В затвора.

— Дявол да го вземе! Откога?

— От девет сутринта.

— Охо! — възкликна Мейсън и добави: — Защо не ми позвъни?

— Не ми позволиха.

— Каза ли им, че искаш да говориш с адвоката си?

— Какво ли не им казах. Докараха ме в този затвор преди малко. Местеха ме от място на място, разкарваха ме с някаква кола, водеха ме от единия полицейски участък в друг…

— Сега се намираш в…

— Сега съм в Централния участък.

— Идвам.

Мейсън затвори телефона, спусна се към гардероба и грабна шапката си.

— Какво става? — попита Дрейк, когато адвокатът се отправи към вратата.

— Познатите номера — обясни Мейсън. — Задържали са Морис Албърг в девет часа сутринта и оттогава го крият. Едва сега са му позволили да се обади на адвоката си. Значи вече са измъкнали от него всичко, което са могли… Навъртай се тук, Пол, за да мога да те намеря, ако стане нужда. Ще ми трябваш. И не уволнявай Минърва — още не.