Ърл Стенли Гарднър
Случаят с палтото от визон (18)

18

Мейсън се срещна с Дикси Дейтън и Морис Албърг в една определена за свидетелите стая, в съседство със съдебната зала.

— Дотук добре — заяви той, — а сега ми трябват някои факти. Къде мога да намеря Томас Е. Седжуик?

Албърг хвърли поглед към Дикси Дейтън. Тя поклати глава.

— Няма да кажа на никого…

— На мен ще кажеш — прекъсна я рязко Мейсън. — Трябва да го докараме тук веднага щом лейтенант Траг привърши с Франк Хокси.

— Мистър Мейсън, чувате ли се какво говорите? — ядоса се Дикси Дейтън. — Става въпрос за убийство на полицай. Полицията няма да му даде да гъкне. Том няма да има никакъв шанс. Преди да разбере какво става, ще го тикнат в затвора при осъдените на смърт, без всякакво основание.

— Защо? — попита Мейсън.

— Как защо? — изуми се Морис Албърг. — Какви ги приказвате? Толкова ли не разбирате?

— Много добре разбирам — отвърна Мейсън. — Защо ще го тикнат в затвора при осъдените на смърт?

— Защото си е така. Ако убиеш полицай, няма да те оставят на мира.

— Защо?

— Защото, естествено, искат да си отмъстят и да дадат на всички да разберат, че не може да убиеш полицай и да ти се размине. Правят го заради собствената си сигурност.

— На кого искат да си отмъстят?

— На всеки, когото сметнат за виновен.

— Съвсем правилно — съгласи се Мейсън. — Преди мислеха, че Том Седжуик е виновен. Смятам, че вече не мислят така.

— Той е болен от туберкулоза — намеси се Дикси Дейтън. — Не може да работи каквото и да е. Има нужда от почивка. Бавно и дълго се бори с болестта, мъчи се да се съвземе. Ето защо направи всичко това. Ето защо се забърка в незаконните залагания. Смяташе, че ако събере достатъчно пари, ще може да си отдъхне малко. Той не е лош, мистър Мейсън, той… греши като всеки човек. Правеше същото, което правеха и много други, а после… после скроиха това обвинение, че е убил полицая само защото онзи новак се беше заел с него и го тормозеше.

— А ти го беше взела под крилото си?

Дикси кимна.

— Живееше с него, переше го, готвеше му, кърпеше го и се опитваше да му дадеш възможност да се справи с трудностите?

Тя кимна отново и после каза:

— Бих му дала и живота си.

— Чудесно — отвърна й Мейсън. — Дай ми адреса му, мястото, където можем да го намерим в момента, и ще спасиш не само неговия живот, а и своя.

Изведнъж Морис Албърг се обърна към нея:

— Дай му го, Дикси.