Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

Не трябва да те търся. Няма!

Не бива да те виждам. Няма!

Не можеш да ме любиш. Няма!

Завинаги от теб ще си отида.

Ще се превърна в сянка — невидимка.

И цял в мълчание ще се зазидам!

Но само, само да не те обичам —

това не мога да ти обещая!…

И страшното тогава ще настъпи:

останала съвсем, съвсем без мене,

без мойте тромави и тежки стъпки,

без моя поглед, без гласа ми дрезгав,

без моята любов, така безкрайна,

ти цялата във студ ще се загърнеш,

от себе си сама ще се уплашиш.

И пак във всичко ще ме преоткриваш:

ръцете ми — в прегръщащия вятър,

очите ми — в звездите дето падат,

гласа ми дрезгав — в тишината мъртва,

а любовта ми — в цялото пространство.

Когато се уплашиш, ме извикай!

Където да съм, твоя глас ще чуя,

защото все ще слушам тишината…

Ако е късно, о, ако е късно,

отдън земята жив аз ще изляза,

ще тръгна с ветровете, със звездите,

със тишината, с цялата вселена,

със всичко, от което съм направен.

Ако не аз, то моята мечта.

Край
Читателите на „Не трябва да те търся…“ са прочели и: