Дамян Дамянов
Приказка за тайната врата

Ти за мен бе тайнствена врата,

тайнствен ключ аз исках да намеря,

който да отваря в любовта

най-добре залостените двери.

Като принц от приказките сам

търсих в пещерата великана,

ключ да ми даде от твоя храм,

но заключен храмът си остана.

Но нима вълшебства трябват тук?

… Като стар крадец, като разбойник

най-накрай заблъсках с юмрук,

но вратата се затегна двойно.

Ти за мен бе тайствена врата,

сложих върху бравата ръката

като във просъница разбрах,

че била отключена вратата…

Не, не била тъй вълшебна тя

окована с катинари тежки,

чакала човешката врата,

да я стоплят дланите човешки.