Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 8 гласа)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

Вдигни очи! За мен вдигни очи!

Защо? Не питай! Просто погледни ме!

Помилвай ме и просто помълчи…

И ако искаш двама да мълчим.

Защо? Не питай! Ти ще разбереш —

загледай се в погледа ми влажен

очите, ако можеш да четеш,

очите, вместо мене ще ти кажат.

В тях блести сега една сълза,

а твоят смях е птичка под небето.

Ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди.

Очите ти са капчици роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цялото в светлина,

косите ти горят като житата.

А в моите нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината,

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам.

През тях се вижда твоето сърце

и затуй тъй много те обичам!

Край
Читателите на „Писмо до теб“ са прочели и: