Дамян Дамянов
Маргарита

Тя беше първото момиче!

Тя беше първата мечта!

Тя беше първото „Обичам!“.

И първата въздишка — тя!

Една разкошна Маргарита,

Родена с името на цвят,

създадена, за да накити

и без туй този китен свят.

Как я обичах, как предричах

чрез евтиния номер стар:

„обича ме“ — „не ме обича“ —

изкъсвах толкова листа,

съсипвах толкоз маргаритки —

цветя невинни и добри!

А тя под русите си плитки

не ме поглеждаше дори.

„Да“ — „Не“, „Да“ — „Не“ — аз късах, смятах

откъснатите листица.

И побеляваха земята,

косите, нашите сърца…

 

… Случайно скоро пак видях я:

ах, боже мой, какъв поврат!

Как бе възможно да увяхне

жената с името на цвят.

Напразно с поглед тъжен търсех

цветчето, плитчиците в кръг.

Листата някой бе откъснал.

Останал беше само стрък.

 

05.1971 г.