Дамян Дамянов
Има стара приказка красива

Има стара приказка красива:

Даже най-големият нещастник,

Става в миг щастлив, скръбта му гасне,

Облече ли риза на щастливец.

Значи тай? И тръгнах. И го срещнах.

Весел, млад, мотиката размахал,

Пеещ, но — без риза, сиромахът.

Просто тъй — разхвърлян, че горещо.

Дворът си копаеше. Зелена

Кърпичка постла и хляб извади:

— Поседни, хапни, ако си гладен!

Тя, бахчата, ражда. И за мене.

За децата. И за сите живи…

На човека колко ли му трябва…

 

… Ах, коя ли риза да му грабна!…

приказката инак е красива…