Йън Ървайн
Сянка по стъклото (22)

21. Раздор между стари приятели

Докато Каран и Лиан дремеха в студения си заслон, в далечния Туркад, на цели петдесет левги по права линия от тях, както би прелетял скийт, предстоеше важна среща. Мендарк, който още от древността заемаше поста Магистър във Висшия съвет, седеше до камината в убежището си и се зъбеше от страх. Дори прислужниците знаеха за интригите, който се плетяха срещу него… и вече не срещаха погледа му, когато се разминаваха. Лиан трудно би разпознал човека, с когото бе пътувал до Зайл преди пет години. Тогава Мендарк имаше тъмна коса, яркосини очи и весели бръчици около устата, пиеше много вино и се смееше на всичко.

Сега дългата му коса беше оредяла и прошарена, от чесането с пръсти брадата му бе на мърляви масури, а вместо бръчиците от устата към брадичката се бяха врязали дълбоки линии. Още нямаше вест от Талия. Само на нея се уповаваше сега. Сякаш цяла вечност бе минала, откакто тя пое на изток. Узна, че е отишла в Тулин, после — нищо.

Вратата се отвори без предупреждение и един лакей влезе нахакано.

— Долу един мъж казва, че иска да се види с вас — съобщи той фамилиарно. — Не желае да назове името си, само помоли да ви покажа това.

Прислужникът подаде на Мендарк гривна, сплетена от черно сребро. Тежеше учудващо за толкова изящно изделие.

— Този човек да не е едър, мургав и чернокос? — Лакеят кимна. — Покани го да се качи. А следващия път почукай и изчакай да те повикам.

Прислужникът излезе, като затръшна вратата.

 

 

— Тенсор, стари друже — каза Мендарк, щом грамадното тяло на приятеля му запълни рамката на вратата — Твърде отдавна не сме се виждали в Туркад.

Стиснаха си ръцете и домакинът отведа госта при камината и повика отново лакея. Седнаха един срещу друг на топло. Тенсор не свали дебелата си куртка, макар че огънят грееше силно. По буйната му черна брада и рошавите му вежди имаше лед, в гъстата му черна коса се топяха снежинки.

Особеностите, издаващи у него представител на друга раса — аакимите, бяха грижливо прикрити: малките кръгли уши, необичайният клин, който косата му образуваше на челото, костният ръб по темето му, допълнителните сетивни жлези в носа, закърнялата опашка. Само един белег нямаше как да скрие — удивителните пръсти, едва ли не двойно по-дълги от дланта. Но той внимаваше да ги показва колкото се може по-малко. Не че някой подлагаше аакимите на гонения, напоследък те бяха почти забравени, но той предпочиташе да не се набива на очи.

Пред него Мендарк изглеждаше блед и немощен, а сплъстената му брада — проскубана. След малко прислужникът се върна с блудкави напитки и изстинала храна.

— Не очаквах да се срещнем в Туркад тази зима — подхвана Мендарк, зарадван от срещата със стария си приятел. — Ти не тръгна ли на изток?

Тенсор не отвърна на усмивката му.

— Пътувах към Стасор и възнамерявах да се върна чак по-следващата година. — Плътният му глас можеше да звучи и като мъркане, и като ръмжене. Този път ясно издаваше настроението му. — Но скорошните случки ме принудиха да се върна бързо. Те са важни за аакимите.

Млъкна и зачака Мендарк да отговори с явната надежда, че той ще опровергае слуховете, но Магистърът също не продумваше. В камината изпука цепеница и се разпадна на жарава. Пламъците подскочиха, въглените потъмняха до червено, после до оранжева нишка. Тенсор се взираше в огъня, сплел пръстите на огромните си ръце.

— Какво знаеш за това? — попита накрая. — Разполагаш със свои шпиони на изток.

Мендарк като че се подразни от думата.

— Имам хора там, но им е много трудно. Границите на Орист са затворени, Игър е окупирал околните земи. Мъчно е да вкараш някого там и още по-мъчно е да се измъкне.

— И така да е — вметна Тенсор, — ти сигурно си измислил нещо.

— Получавам някои сведения от хората си, но са неясни и противоречиви.

„Досущ като тебе, приятелю — рече си Тенсор. — Вървиш към заник и не би пропуснал такъв шанс. Аз също няма да го пренебрегна. Но това ще ни раздели“.

Реши да подхване разговора иначе.

— И аз чух за настъплението на Игър. Армиите му вече са се разположили в Куилсин и Галардил и той се готви да напредне към Ягадор от юг. Какво го е подтикнало към действие?

Щом чу името на Игър, Мендарк се сепна, като че ли предпочиташе да не мисли за него. Заговори с необичайно безчувствен глас.

— В Галардил пътищата са добри, проходими са и през зимата.

Мълчанието отново се проточи. Тенсор впиваше поглед в Мендарк, който пък се извръщаше. Надигна се и разрови жаравата, в комина излетя облак искри. Доля чашите и се върна на креслото си. Тенсор заговори за друго:

— Как е при тебе? Чух за разногласия в Съвета.

Изведнъж Мендарк се настрои словоохотливо.

— Добре си осведомен. Влиянието ми над тях отслабва. Говори се открито, че прекалено дълго заемам пост на Магистър и вече остарявам. Малцина държат на главното ни начинание — да прогоним окончателно Рулке, дори на необходимостта да бдим. Но нима има друга цел, която да ни обединява? Тилан иска да стане Магистър. Алчен е за власт, обаче ще тласне Съвета в различна посока. Ти как узна?

— Случайно срещнах Хения отвъд морето, в Ларнат. Поприказвахме си. Тя ми разказа какво става в Съвета след последната ни среща, както и за твоите тревоги.

— Тези тревоги скоро ще бъдат наши. Опитах се да свикам заседание, но времето и разстоянията са против нас. Надирил отказва да дойде. Опасявам се, че повече няма да се отдели от Зайл и Голямата библиотека.

— За човек възрастта му е преклонна — меко отбеляза Тенсор.

— Така е. Оставаме само аз, ти, Нелиса, с която никога не сме постигали съгласие. Тилан, разбира се, който не би пропуснал възможността да ме свали от поста — неприязнено промълви Мендарк, — зейнката Хения. Но тя ще си стои настрана както винаги. Съмнявам се, че Уистан би могъл да пътува през планините до пролетта. Орстанд е от другата страна на морето, останалите са толкова далеч, че нямаме никаква полза от тях. Върнахме се към старите си щуротии — воюващи градове и държавници, и отново настъпва тиранин, който ще ни смаже.

— Игър не е просто поредният войнствен пълководец. За твое добро ще е да не го подценяваш. И това е една от причините да се отправя на изток. Исках да се посъветвам със своите събратя аакими, дори да ги помоля за помощ, но те са далеч оттук и няма какво да направят. Помайвах се, когато трябваше да бъда чевръст, и изтървах сгоден случай. Но макар че трябваше да прекоси морето, един вестоносец се добра до мен с новина, която ти, стари друже, някак не желаеш да споделиш. Предпочиташ първо да научиш какво ми е известно, за да прецениш какво да ми кажеш.

Мендарк явно се смути, защото заусуква — в подобни моменти прибягваше до пищни слова:

— По този въпрос интересите ни може и да не съвпадат напълно, но в такива времена е редно да търсим път към укрепване на дружеските връзки, вместо да се гризем като кучета заради дреболия.

— Мендарк, не ми говори като пратеник на някой владетел! Огледалото на Аакан не е дреболия. То е наше, откраднаха ни го в древността. Твърде добре знаеш колко дълго и упорито го издирвахме. Не сме се отказвали от правата си над него. Огледалото ще ни освободи. Самата мисъл за Великия предател ни лишава от решимост. Едва когато Рулке бъде премахнат завинаги, ще се върнем към разцвета, постигнат преди Прочистването.

„Ох, какъв глупак си — мислеше си Мендарк. — Ако ще да вървя към заника си, поне това знам. Твоята гордост води аакимите към бездната и ще повлечете със себе си цял Сантенар. Откажи се от неосъществимите си мечти. Наричат го и Лъжовното огледало, защото е измамна, опасна вещ“.

Нищо не каза на глас и Тенсор прие мълчанието му за сговорчивост.

— Ние — аакимите, няма да се пазарим. Ако ми се противопоставяш в това, значи си мой враг. — Тонът му се промени. — А и за какво ти е всъщност? За какво се надяваш да ти послужи?

— Ялкара успя. Направи смятаното от всички за немислимо — намери проход през Възбраната.

— Нима се сравняваш с нея? Поне от това зло се избавихме.

— Игър настъпва — напомни Магистърът, — но срещу кого? Макар че е тиранин и пълководец, поставил си е по-значима цел. Иска да се разправи с мен или да отмъсти на някогашната тъпота на Съвета, заради която толкова дълго бе осакатен. Той е силен, а моят късмет се изчерпва. Уплашен съм, Тенсор. Това стъписва ли те? Защо се чудиш, че съм готов да грабна всяко оръжие, което ми е подръка? Аз — Мендарк, съм уплашен. Наближават огромни премеждия и Сантенар ще се преобрази. Но кой ще му придаде новия облик?

Тенсор се усмихна замечтано.

— Да, съвпадение, кулминация за нас… — Опомни се. — Какво знаеш за крадлите?

— А ти какво чу?

— Някой проникнал във Физ Горго и откраднал много ценна вещ от Игър. Предполага се, че е Огледалото на Аакан. Онази, която го отнела, била преследвана през половината Мелдорин, но попаднала на някого от твоите хора.

— Общо взето, вярно е. Били са две. Едната е пленена. Другата избягала, след като ги заварил Игър.

— Не е за вярване. Друго има ли?

— Знам името на избягалата. Може би я познаваш, защото е от Банадор — Каран. Дребничка, млада, червенокоса.

Тенсор беше потресен.

— Убеден ли си? Не може да бъде!

— Талия ми съобщи, значи е истина. Е, познаваш ли я?

— Ако е тя, познавам я добре. Баба й — обичната ни и свършила трагично Мантил, беше от аакимите. Сам знаеш колко рядко някой от нас се обвързва с човек извън нашата раса. Смесването на расите обикновено има злощастни последици, както се случи и в рода на Каран, макар че така тя се сдоби с дарба. Връзките на този род с нас са от хилядолетие, тя живя в Шазмак. Не! Невъзможно! Бездруго такава задача е прекалено тежка за нея. Каран не може да се мери с Игър нито в неговата твърдина, нито другаде. Силата й не е в това.

— Виж ти… — отрони Мендарк. — Тя е мелез! Това обяснява много неща. Би могла да ми е от полза тук. Сигурен ли си, че тя е по-слабата от двете?

— Толкова сигурен, все едно ми е родна дъщеря. — Мрачното лице на Тенсор се смекчи, в гласа му се прокрадна печал. — Тя е умна, заръчаш ли й нещо, ще измисли как да го направи. Надарена е с прозрение, с изпращане на мисли, може би дори с досег до други съзнания. Извънредно могъща дарба, но тя не е добре подготвена да служи с нея. И то нарочно, защото никога не би могла да стане една от нас. Никой не може да предвиди как ще се развият способностите на един мелез. И за нас ще е опасно, но за нея още повече, ако се разчуе какво представлява. А защо би постъпила така? Защо би се обърнала срещу нас?

— Може само да е помагала, да е била избрана заради дарбата си. И да не знае, че това е Огледалото. Онези, които го търсят, се стремят да опазят тайната.

— Нищо чудно, но не ми се вярва. Както и да е, черен е този ден за аакимите, защото много я обичаме: тя толкова прилича на Мантил. Къде е сега? Наистина ли е в твои ръце?

— Уви, не. Не знаем къде е. Избягала е от Физ Горго преди повече от два месеца. Уелмите на Игър са я гонили на север поне до Хечет, но тъй и не я заловили. Щом научих, че е около Хечет и бяга на изток през планините, изпратих скийт на Уистан в Чантед. Помолих го да възложи на някого да отиде в Тулин и да я доведе тук.

— Изпълни ли молбата ти?

— За жалост Уистан предпочете да си уреди старите сметки с мен. Спрял се на човек, който нито е изкусен боец, нито опитен планинар. Предполагам, че е искал да се отърве от него, защото е зейн. Казва се Лиан — млад летописец.

— Чувал съм за него — бавно каза Тенсор. — Не е ли под твое покровителство?

— Платих му обучението в Школата.

— И защо? Обикновено не си склонен към благодеяния.

— Стига де… Той не е първият. Открай време за мен е важно да насърчавам способностите, които няма да се проявят без моя помощ. Той вече разви таланта си и непременно ще го впрегна да работи за мен. Летописците научават всичко и разбират какво са чули. Превъзходни шпиони. А като зейн Лиан изобщо не би попаднал в Школата без моята намеса, затова ми е много задължен.

— Не се ли прочу с прекрасно сказание на празника в Чантед преди четири години?

— О, да, а както ми казаха, неговото предание през лятото било несравнимо, но още не съм го видял написано. Уистан ми го обеща, обаче не го получих. Както и да е, отчаях се, когато научих, че е изпратил Лиан. Той обаче се справи по-добре, отколкото се очакваше. Намерил я недалеч от Тулин и двамата избягали в планините, гонени от уелмите. Това беше преди около две седмици. Един от моите хора пристигна и ми съобщи вчера.

— Каран познава планините. Имаше една стара пътека към Шазмак, но не минаваме по нея от много години.

— Май на една от картите ми е отбелязана.

— Може би е взела Огледалото, за да го отнесе в Шазмак, да ни го даде.

— Може би — съгласи се Мендарк, но според него едва ли беше така. — Ако още е жива и ако уелмите не я намерят преди това.

— Ще наредя да я търсят — промърмори Тенсор по-скоро на себе си. — Но кой ще я държи под око бдително, ако я отведат в Шазмак? — Красивото му лице се начумери като от противна мисъл. — Да, има един подходящ, колкото и да е безчестно за мен, че го използвам. Но заради Огледалото!… Не съм си и представял, че ще получим такъв шанс. Какво е честта ми пред тази сполука? — Вторачи се в Мендарк. — Имаш ли скийт?

Магистърът врътна глава, без да среща погледа му.

— Само три ми останаха и нито един не е при мен. През последните седмици доста намаляха. Всеки момент очаквам да долети скийт от Талия. Той е жилава твар, обаче ще има нужда от поне ден за отдих, после пък трябва да бъде дресиран за новата посока. Ща го получиш, когато пристигне. Ще изчакаш ли дотогава?

— Не мога. Пътят до Шазмак е тежък през този сезон. Дори на мен ще ми отнеме седем дни и нощи, дори и повече, а времето е скъпоценно. Ще напиша бележка, а ти я изпрати, когато е възможно.

Мендарк му донесе хартия, мастило в перо и Тенсор внимателно състави посланието си. Запечата го с восък от свещта и написа отгоре една дума — „Емант“. Написа втора бележка, запечата първата в нея и понечи да даде писмото на Мендарк… но се поколеба и отдръпна ръката си.

— Не, в Туркад има и други скийтове. — Пусна писмото в джоба си. — Сега да се разберем за Огледалото! Ако бъде донесено в Шазмак, пада се на нас. Ако го донесат на тебе, дай дума, че няма да го използваш или предаваш другиму, а ще го пазиш, докато не дойда. Тогава ще обсъдим условията.

— Това мога да ти обещая.

Стиснаха си ръцете.

— Стигнахме и до собствения ти проблем — Тилан. Вече знаеш, че говорих с Хения, ще се видя и с Нелиса, преди да тръгна. Както и с Тилан, стига да пожелае. Според мен си в безопасност, докато Игър не настъпи към Ягадор. Съмнявам се, че ще предприеме нещо преди пролетта.

— Не знам дали Тилан ще чака. Щом научи, че Огледалото може да попадне в чии ли не ръце, ще се разшета. Тази случка ме сполетя в най-лошия момент.

— И какво ще правиш?

— Подготвил съм се. Засега вилата ми тук, в Туркад, е сигурно убежище. Но накрая ще се наложи да напусна града, за да съм в по-голяма безопасност. Знаеш ли къде ще отида?

Тенсор кимна.

— Пази се и не забравяй за какво те предупредих.

„Няма да забравя — зарече се Мендарк, докато го изпровождаше с поглед. — Ти събуди у мен опасения, каквито дори не си въобразявах. За нищо на света не бих ти позволил да притежаваш Огледалото, каквото и да струва това лично на мен. Постъпи благоразумно, че не ми даде писмото“.

Тръгна по коридора към стаята с картите и прерови най-старите, на които бяха показани планините. После седна да напише припряно бележка на Талия и я изпрати със скийт в Тулин още същата нощ.

Укреплението Туркад

8-и сорд

 

Талия,

Пиша ти спешно, защото съм в безизходица. Тилан открито се опълчва срещу мен, а останах без приятели. Има и нещо по-лошо. Тенсор дойде днес, той също знае за Огледалото. Дълго пазих тази тайна, но сега трябва да научиш. Той е ааким, предводител на малцината от неговата раса, които още са в Мелдорин, и живее в скрития сред планините град Шазмак.

В предишна епоха Огледалото принадлежеше на аакимите и е било у Тенсор известно време. Кани се да си послужи с него, за да възвиси отново народа си, защото гордостта у него надделява и само безогледността му може да се мери с нея. Накрая ще съсипе всички ни.

Тенсор познава Каран, дори са близки, а тя някога е живяла в Шазмак. Според него тя върви по изостанала пътека към града. Прерисувах част от картата и, току виж, ти помогна да я откриеш. Ориентирай се, но не разчитай изцяло на картата. Намери Каран на всяка цена и я върни. Направи каквото е нужно. Ще се опитам да задържа положението тук. Ако се нуждаеш от помощ, вероятно може да се разчита на Шанд.

Мендарк