Николай Лилиев
Нощта ще ни изплаче свойте тайни…

НОЩТА ще ни изплаче свойте тайни,

денят ще ни целуне като брат

и ние с тебе, две души незнайни,

ще полетим в незнаен свят.

 

Пред наший път светкавици ще минат,

изгубени по техните следи,

сред небесата вечни ще застинат

душите ни като звезди.

 

Загледани в далечните предели,

где гасне бавно затъмнена шир,

душите ни, мечти безплътнобели,

облъхвани от светъл мир,

 

сред свят покой, безпаметни ще питат:

кои са тия призрачни земи,

где вихрите крила бездомни сплитат

и като дъжд скръбта ръми?