В книгата има много препратки към класическата английска литература, като се започне от Шекспир. Ето защо на някои диалозите може да им се сторят „тъпи“. Но както Мартин, така и Геймън се възхищават на таланта на Зелазни, а поредицата създава сял нов жанр във фантастичната литература и се определя като един от феномените на постмодернизма. Ако трябва да сравнявам Песента с Хрониките, стилът на Зелазни е по-висок. Със същия успех можете да правите паралели между Дан Браун и Умберто Еко. Дан Браун се чете доста по-лесно, но това не го прави по-добър писател. Всъщност, за да се насладите изцяло на Амбър, трябва да четете произведенията в оригинал, на английски.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.