Някои хора обичат да се изказват неподготвени. „Хрониките на Амбър“ са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота, тези с ниските егота освен да ги оплюват. Друга работа нямат, защото вътре в тях няма Никой, само въздух и то без температура. Най-добрите книги, четени 15-тина пъти откак са излезли, а че Зелазни е добър с късите разкази или пък кратките новели, е вярно, но е вярно, че е добър и с дългите такива. Когато някой автор натрупа 20-30+ книги, винаги ще се намерят и по-слабички или пък неразбрани такива, но „Хрониките на Амбър“ не са от тях. А за това, че е се е вдъхновил от Фармър е вярно, но не и от „Речният свят“, а от съвсем друга поредица неговата „Сага за безсмъртните“ („Светът на нивата“ https://chitanka.info/serie/svetyt-na-nivata), една приключенска фантастика от друг майстор, смесващ фентъзи, митология и фантастика в едно.
Мисля, че е време да порастете и да спрете с плюенето на добрите книги и добрите автори, тъй като това говори колко сте ниски и абсолютно, ама абсолютно никак не показва някакво издигане, било то на знание, разбиране, философия, мъдрост или там за каквито се мислите и не – не, никой няма нужда от допълнителни трашарски коментари тук. Скритите послания и философията в книгите на Зелазни са само за тези, които виждат Светлината и тя не ги изгаря и да пискат после, „боли, бягайте от тази светлина“.
Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме, какво се крие из вълшебното перо на Зелазни, ще кажем само едно:
„Да бъде Светлина и нека винаги да има Роджър Зелазни!“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.