Сър рицарю, независимо от броя страници, поредицата е издадена като десет отделни романа. Може да са колкото два тома за Огън и лед, но не са издавани в две книги. И хонорарите, които авторът е прибрал, не са били като за два романа.
Зелазни има брилянтни идеи. Например момента, в който Коруин отива да пийне в собствената си гробница, която е построил сам, за да му напомня за важните неща в жвиота… Както и споменатите от теб алюзии. Ако ги беше реализирал под формата на сборник с 10–15 разказа, щяха да се получат чудесно. Но той е избрал да ги разтегли, запълвайки обема с една досадна, тривиална и убийствено скучна история за децата на загадъчно изчезнал владетел, които воюват помежду си за короната, сключват временни съюзи един с друг, запитат интрижки един срещу друг и разбира се — в един момент изчезналият баща се появява… Сюжет, достоен за „Робинята Изаура“ или „Великолепният век“ :)
Относно „ограничението ми до руски автори“ — не знаех, че сър Тери Пратчет, когото споменавам още в първия си коментар, се числи към тях ;) Не съм чел разказа на Чудомир за трите кила пироксилин. Но преди време съм получавал собственоръчно и съм употребявал известно количество тринитроцелулоза (не питай как и за какво, ще се позова на Петата поправка), така че въпросът ти ме заинтригува и незабавно ще наваксам пропуска си :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.