Читателски коментари (за „Деветте принца на Амбър “ от Роджър Зелазни)

Роджър Зелазни ми харесва като автор, но „Хрониките на Амбър“ определено не е сред най-добрите му произведения. В едно интервю авторът признава, че го е написал, вдъхновен от поредицата „Речен свят“ на Филип Хосе Фармър. Ами добре — имал е желание да сътвори N-тология, в която да не се обременява със създаване на нови герои и измисляне на нови светове за всеки роман, а да пише на конвейр, свеждайки сюжета и фабулата до тези на блудкава латино-сапунка. Не мога да го обвинявам за което — всеки иска да печели много пари с малко труд, без да напъва въображението си :) А далеч не всеки е способен с лекота да създава нови и нови вълнуващи, реалистични и съвършено различни светове във всяко произведение като Сергей Лукяненко или Алкесей Пехов примерно.

Но и не мога и да се превъзнасям пред „Хрониките…“. Поне съм блгодарен, че Зелазни се е спрял горе-долу навреме, докато автори като Тери Гудкайнд или Тери Брукс писаха, че писаха, преливайки от пусто в празно и разчитайки единствено на желанието на читателите си да подредят в библиотеката си всичките книги от съответната поредица. Може би единствената фентъзи поредица (ако можем да я класифицираме така), в която всички произведения са невероятно добри, е тази за „Света на диска“ на Тери Пратчет. Но човекът просто има какво да каже. Както отбелязват и други читатели преди мен, силата на Зелазни е в разказа. Или в романи с по-малък обем, като наистина великолепния „Една нощ през самотния октомври“. А дискутираната тук поредица е за най-упоритите му фенове… Аз лично едва ли бих я препрочел втори път.