Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Man In The Maze, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тинко Трифонов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Виктор Любенов (2004)
- Корекция
- Mandor (2008)
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
Робърт Силвърбърг. Човекът в лабиринта
Роман
Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1998
Библиотека „Галактика“, №121
Преведе от английски: Тинко Трифонов
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Петьо Маринов
Американска, първо издание
Излязла от печат юни 1998
Формат 70/100/32. Изд. №2453
Печатни коли 15. Цена 3000 лв.
ISBN — 954–418–091–5
Издателска къща „Галактика“
© Тинко Трифонов, преводач, 1998
© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1998
© ИК „Галактика“, 1998
Robert Silverberg. The Man In The Maze
Copyright © 1969 by Robert Silverberg
Copyright © 1969 by Adberg, Ltd.
История
- — Корекция
- — Незначителни корекции (наклонен текст и нови редове) (Мандор)
- — Добавяне
7.
Отприщи се истински порой от чувства: омраза, мъка, страх, ревност, терзания, ожесточение, подигравка, презрение, отвращение, отчаяние, злоба, ярост, буйство, възбуда, тъга, агония, болка, фурор, огън. Роулинс се отдръпна назад като опърлен. Мълър се рееше в дълбините на мъката си. Номер, номер, всичко е номера! Отново искат да го използват. Отново да бъде маша на Бордман. Мълър изригна. Изрече на глас само няколко думи; останалото дойде отвътре, изля се без остатък, сякаш през широко отворени шлюзи — един същински потоп от ярост.
След като този див спазъм премина, Мълър рече, облегнат в нишата между две издадени фасади:
— Бордман е решил да ме хвърли на извънземните, независимо дали искам или не, така ли?
— Да. Каза, че било твърде важно, за да ти бъде позволен свободен избор. Твоите желания са без значение. Мнозинството срещу личността.
Мълър рече с ледено спокойствие:
— И ти си част от този заговор. Защо ми каза всичко това?
— Аз се оттеглих.
— Как ли не!
— Говоря сериозно. Вярно е, че участвах. Да, играех по свирката на Бордман, да, лъжех те за всичко, което ти говорех. Но не знаех последната част на плана — че няма да имаш право на избор. Точно тогава се отказах. Не можех да им позволя да постъпят така с теб. Трябваше да ти кажа истината.
— Много разумно. Сега, значи, имам две възможности, а, Нед? Мога да се оставя да ме измъкнете оттук и да се превърна отново в маша на Бордман или да се самоубия начаса и да оставя човечеството да върви по дяволите. Нали така?
— Не говори така — рече развълнувано Роулинс.
— Защо не? Това са възможностите ми. Бе достатъчно любезен да ми обясниш истинската ситуация и сега мога да реагирам както пожелая. Ти произнесе смъртната ми присъда, Нед.
— Не.
— Какво друго ми остава? Да се оставя да ме използват отново ли?
— Би могъл… да сътрудничиш на Бордман — рече Роулинс. Облиза устни. — Знам, че ще ти прозвучи налудничаво. Но би могъл да му покажеш що за човек си. Да забравиш цялото си огорчение. Да обърнеш другата буза. Не забравяй, че Бордман не е човечеството. Съществуват милиарди невинни хора…
— Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат.
— Да, точно така!
— И всеки един от тези милиарди души ще избяга от мен, още щом се приближа.
— И какво от това? Те не са виновни! Но те са от твоя собствен род!
— И аз съм един от него. Но те не се сетиха за това, когато ме изхвърлиха.
— Не говориш разумно.
— Да, така е. И нямам намерение да ставам разумен. Ако допуснем, че замина като посланик при онези радиосъщества (а аз изобщо не приемам тази идея) и това би повлияло дори минимално върху съдбата на човечеството, с най-голямо удоволствие ще зарежа този си дълг. Благодаря ти за предупреждението. Сега, след като вече най-сетне знам какво става тук, имам оправданието, което търсих през цялото време. Знам хиляди места, където смъртта ми ще бъде бърза и навярно няма да е болезнена. Нека Чарлз Бордман сам да си разговаря с извънземните. Аз…
— Моля те, не мърдай, Дик — каза Бордман, застанал на около трийсет метра зад тях.