Яна Язова
Рози

По кривата алея

на розите вървях,

когато през полетата повея

шумът на късен, пролетен отех.

 

Девойки с бисерни глави,

във рокли — ярко-жълта свила,

ме гледаха с копнеж над новите треви,

че първата любов ги беше запоила.

 

На песъчливата пътека

едничка роза бяла,

разсипана трепереше, жълтееше полека,

с кафяни бръчки веч главата си навела.

 

Не знам, но тя —

тя толкоз много ми хареса!

Като съчувствие потъна ми в кръвта

последната въздишка, що разнесе.

 

Кой знае, може би,

защото ТИ си надалеч от мене?!

Защото в страх сърцето ми заби,

защото аз отдавна съм смутена.