Христо Ясенов
7 декември

Така сме ний обречени открай —

в безпокривния лагер на бездомните.

Ала и ти, другарю Връбчо, знай,

че този път ще ви потрошим стомните.

 

Добре ще е — вий всички да запомните,

че на земята няма вече рай.

И като скъп подарък — по нескромните

ще почне дървен господ да играй.

 

Напразен ми се вижда този лай

и този вой в колоните на пресата —

голямо чудо няма да е май

на Гражданския комитет намесата.

 

И този ден, преди да се обесите,

ний имаме за вас заслужен пай:

Да спуснем над думбазите завесата

и после на напишем едро „к р а й“.