Майкъл Кан
Заговорът „Ханаан“ (42)

Глава 44

Като се вземе всичко предвид, погребалната церемония онази събота бе извършена с почести и умереност. Ковчегът беше положен върху четири черни мраморни блокчета до отворения гроб. Обвит беше с две дебели стоманени въжета. Те бяха прикрепени здраво с кука към дълго въже, висящо от стрелата на дизеловия кулокран, паркиран зад ковчега. Кулокранът, извисен над гроба, хвърляше кръстовидна сянка върху огромната тълпа.

Меги стоеше на края на огромния гроб. Тя носеше черна рокля, бели перли и черни обувки с токчета. Гюс вероятно беше гол вътре в боровия ковчег с размерите на микробус „Форд“. Двама мъже от управата на зоологическата градина стърчаха неловко от двете страни на ковчега. Пазачът на Гюс — млада жена в сива униформа на зоологическата градина — стоеше до Меги и от време на време забърсваше очите си с носна кърпа.

Меги произнесе кратко слово пред купищата микрофони, миникамери и фотоапарати, насочени срещу нея от другата страна на отворения гроб.

— Отче наш — рецитираше тя, докато камерите щракаха и святкаха, — ние знаем, че и перце не пада без твое знание. Успокой тези, които надживяха Гюс. Увери ги, че той е щастлив и е с теб в рая.

Меги отстъпи назад и кимна с глава към краниста. Двигателят силно зарева и грамадното колело започна да се върти. Всички очи бяха насочени към ковчега. Въжетата се опънаха, дървото заскърца, ковчегът се повдигна, клатушкайки се леко във въздуха. Четирима работници, по един на всеки ъгъл, поведоха ковчега към огромната правоъгълна дупка. Един от тях сигнализира на краниста с юмрук. Ние наблюдавахме огромната борова кутия да потъва бавно в земята.

Меги изчака, докато въжетата бяха откачени от ковчега и повдигнати високо нагоре с дрънчене и люлеене в синьото небе. Тя отиде до купчината тъмна пръст отстрани на гроба, взе лопатата, загреба малко пръст и я хвърли в дупката. Буците изтропаха по дървото долу. Меги подаде лопатата на пазача на зоопарка, който загреба пръст, хвърли я в дупката и подаде, инструмента на един от членовете на управата на зоопарка, който го изгледа, като че беше мъртва змия.

Постепенно се оформи редица от натъжени. Имаше деца и мъже, и жени от всички възрасти в редицата, която се виеше по чакълените пътеки на гробището. Някои бяха облечени в черно, други бяха по шорти и фланелки. Един след друг те пристъпваха напред, взимаха лопатата, загребваха пръст и я хвърляха върху ковчега долу. Едно малко момиченце с бяла рокличка и черни кожени обувки хвърли в дупката червена роза.

Синди, Бени и аз чакахме Меги до църквата. Тя идваше към нас, последвана от тълпа репортери, оператори и фотографи. Репортерите крещяха своите въпроси и тикаха микрофоните си към нея.

Тя се обърна към тях на вратата на църквата.

— Дайте ми пет минути, момчета, и след това ще се радвам да отговоря на въпросите ви. — Тя погледна към нас, като отвори вратата на църквата. — Влезте — прошепна тя. — От тези лешояди ме побиват тръпки.

Минахме през помещението на покойниците. Докато останалите влизаха в кабинета на Меги в задната част на църквата, аз се спрях пред малкия ковчег. Той стоеше на дървена поставка в средата на стаята, където Меги го бе оставила тази сутрин, след като Синди, Бени и аз пристигнахме.

Тримата дойдохме рано-рано с плик, пълен с понички. Меги бе приготвила голяма кана кафе три часа преди погребението. Докато четиримата седяхме около масата и пиехме кафе от дебели млечнобели чаши, аз им обясних какво излезе наяве през 36-те часа, след като тялото на Кент Чарлс бе извадено от аквариума.

— Полицията получи съдебно разрешение и отвори вчера следобед сейфа на Кент — обясних аз. — Намериха всичките седем видеокасети, две копия на лентата с Джо Оливър и фалшивата с Измаел и Синди.

— Ами останалата част от мрежата на Ханаан? — попита Синди.

— Не са повече от четирима, а може би и само двама — казах аз. — Детективът Турели ще ги арестува един по един. Ще изпрати съобщение по вестниците — всяка седмица до един от тях. Ще уговори място за предаване на някоя спирка след полунощ, все едно, че е обичайна сделка. Когато Ханаан-1 или Ханаан-4, или който и да е друг от тях слезе от влака и отиде при мъжа с пакета, ще разбере, че го чака полицай.

— От собствения си джоб ли финансираше Кент тази история „Ханаан“? — попита Бени.

— Не мисля. Тайрън Хендерсън направи някои компютърни справки по разходите на „Ботълс и Канс“. Той откри някои странни искания за разходи от Кент Чарлс през последните две години. Десет хиляди тук, десет хиляди там — за заплащане на несъществуващи съдебни репортери и експерти и за подпомагане на тъжители. Изглеждат достатъчно за финансиране на операцията и достатъчно малко, за да се загубят из разходните файлове на „Б и К“.

— Как е разбрал Кент за видеолентите в моя сейф? — попита Синди.

— Казал му е Кал Пембертън. Полицията разпита Кал вчера. Кент е бил този, който е изпратил Кал при теб преди около година, когато Кал се е оплакал за проблемите с жена си. По-късно, когато Кент го попитал как е минало, Кал му казал, че Синди дори щяла да пази видеокасета с него, ако той пожелаел. След като Маршал умрял, Кент решил да отиде и вземе касетите от апартамента ти. Когато намерил тази с теб и Джо веднага измислил план за изнудване. Той сметнал това за шанс да разчисти сметките си с Джо Оливър.

— А откъде Рамбо разбра, че трябва да дойде да те спасява? — попита Меги, сочейки Бени.

Аз се усмихнах на Бени. Ние бяхме прекарали повечето време в четвъртък вечерта в полицията, за да отговаряме на въпроси. Бени ми беше ядосан за това, че го отстраних от разследването. Бях му сервирала обяснение, което звучеше неубедително и за самата мен, но се бях заклела пред себе си никога да не позволя на Бени да разбере, че е бил заподозрян.

Бени се ухили.

— Аз бях жаден. Рейчъл трябваше да ми донесе питие. Когато тя не се върна, отидох да я намеря. Точно завих зад ъгъла, когато тя се втурна по стълбите нагоре. Проследих я, но се изгубих в проклетите коридори и проходи. Докато я достигна, Кент Чарлс вече насочваше пистолета си към нея. Не знаех какво да направя. Сграбчих пожарния маркуч, развих го и пуснах водата с пълна сила. — Бени се усмихна и се приведе напред в стола си. — Останалото е история. Приемете го, момичета. Вие виждате жребеца с най-големите топки от тази страна на река Пекос.

Ние се засмяхме.

— Едно нещо не разбирам — каза Синди. — Каква беше видеокасетата, която донесе Джо за размяната? Нямаше истинска видеокасета с мен и Измаел.

— Това е любимата ми част — казах аз усмихната. — Кевин Турели я извади от аквариума за акули вчера сутринта. Преди пет години Джо Оливър представяше съдебното жури в голям процес за вътрешна измама, засягаща акции и ценни книжа на мексиканска златна мина. Това обещаваше да бъде сигурна победа за Оливър, с вероятни щети за петдесет милиона долара. Той имаше споразумение за процентна такса, което означаваше, че би могъл да получи до десет милиона. Греъм Маршал представяше главните защитници и свърши невероятна работа. Съдът присъди само три милиона щети. Накрая Джо Оливър не получи почти нищо. Когато всичко свърши, Маршал заведе Оливър и жена му на вечеря и му подари малък спомен за случая: видеокасета със съкровището на Сиера Мадре. Оливър я държеше на полицата в офиса си. Това беше и видеокасетата, която донесе в аквариума. Същата, която хвърли при акулите пред очите на Кент. Касетата, която Кент помисли за главната жила.

Прекъсна ни операторът на крана, който искаше да знае кога трябва да вдигне ковчега на Гюс…

А сега Гюс беше погребан. Ковчегът на Ханаан щеше да бъде следващият, след като тълпата напуснеше. Прекарах ръка по гладкия капак на ковчега и тръгнах към офиса на Меги. Бени ми връчи пластмасова чаша с шампанско, щом влязох, и след това наля шампанско на всички. Всички вдигнахме чаши.

— За Гюс — каза Бени. — Нека почива в мир там горе в голямата речна джунгла на небето.

Всички ме погледнаха. Аз държах чашата си малко по-високо.

— За Синди, Бени и Меги — казах аз. — Моите трима приятели.

Погребахме Ханаан късно този следобед. Церемония нямаше. Меги предаде ковчега на един от работниците и му каза да го зарови. Тя чукна веднъж по капака и каза:

— По-добре този път си стой вътре, момче.