Включено в книгите:
Изгубеното бъдеще
Съвременна американска фантастика
Оригинално заглавие
The King of the Beasts, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)
Източник
sfbg.us

Издание: Списание „Фантастични истории“, бр.3/1992


Биологът развеждаше високопоставения посетител из зоологическата градина и лабораторията към нея.

— Бюджетът ни — обясняваше той — е твърде ограничен, за да си позволим да възпроизвеждаме всички изчезнали животински видове. Ето защо възпроизвеждаме само онези красиви висши животни, които най-безотговорно са били унищожени. Старая се да компенсирам до някъде жестокостта и глупоста. Може да се каже, че весеки път, когато е изтребвал някой клон от животиското царство, човекът е удраял шамар по лицето Божие.

Той млъкна и двамата се загледаха отвъд рововете и ограничителите на силовите полета. Зебрата се завъртя и препусна — огрените и от слънцето хълбоци потрепваха от възторг. Веселите мустачета на видрата щъкнаха из под водата. Горилата надзърташе от бамбуковата горичка. Странстващи гълъби ситнеха наперено. Hосорогът се носеше плавно като брониран кораб. Жирафът им отправи нежен поглед и отново се залови да хрупа клонки.

— Ето и птицата Додо. Hе е красива, но затова пък е забавна. И много безпомощна. Елате, ще ви покажа самия възпроизводителен процес.

В огромната сграда те тръгнаха между редиците от високи и широки вани. През стъклените им стени и прозрачната желирана течност в тях всичко се виждаше ясно.

— Ето това са ембриони от африкански слон — обясни биологът. — Възнамеряваме да отгледаме голямо стадо слонове и да ги пуснем в новия държавен резерват.

— Амбициите ви са определено големи — рече високопоставеният служител. — Вие май много обичате животните, така ли е?

— Аз обичам всяка живинка.

— Кажете ми — продължи посетителят, — откъде взимате данните за възпроизводство?

— Hай-вече от скелети и кожи, които намираме в древните музеи. И от откритите при разкопки книги и филми, които успяхме да реставрираме и преведем. А виждате ли тези огромни яйца? В тях растат пиленцетата на огромната новозеландска птица Mоа. А тези тук, които вече са готови да бъдат извадени от ваната, са малките на тигър. Ще станат опасни като пораснат, но дотогава ще бъдат вече в резервата.

Посетителя спря пред последната стъклена вана.

— Само един екземпляр? — запита той. — И какво представлява това?

— Горкичкия — заговори вече тъжно биологът. — Той ще бъде безкрайно самотен. Аз обаче ще му отдам цялата си обич.

— Толкова ли е опасен? — попита посетителят. — По-страшен от тигрите, слоновете и мечките ли?

— Трябваше ми специално разрешение, за да го възпроизведа — гласът на биолога потрепваше.

Посетителят се отръпна рязко от ваната.

— Тогава това трябва да е… Колко смело от ваша страна!

Биологът кимна.

— Да. Това е човек.

Край
Читателите на „Царят на зверовете“ са прочели и: