Екатерина Ненчева
В алеята е глухо…

В алеята е глухо — пустота;

помръзнали се мълком птички реят;

окапали и сетните листа —

печални дървесата се чернеят.

 

Нощта се мълком приближава веч,

въгла студена окол ми се стели;

прелитат птички мълком надалеч —

далея в алеи тъмни, запустели.

 

…А аз стоя сама посред мъглата…

Веч близко е студена, тъмна нощ —

и пак стоя! — печална мисля ощ:

един след други как окапаха… листата.