Биография

По-долу е показана статията за Адолф Ендлер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Адолф Ендлер
Adolf Endler
германски поет, есеист и преводач
Роден
Починал
2 август 2009 г. (78 г.)
Националност Германия
Работилпоет, есеист, драматург, преводач
Литература
ПсевдонимEdmond Amay,[1] Trudka Rumburg,[1] Bumke Bergermann,[1] Bobbi Bergermann[1]
Семейство
СъпругаЕлке Ерб (1967 – 1978)
Уебсайт
Адолф Ендлер в Общомедия

Адолф Ендлер (на немски: Adolf Endler) е германски поет, есеист, драматург и преводач.

Биография и творчество

Роден е на 20 септември 1930 г. в Дюселдорф в семейството на търговец.

Отначало Ендлер се издържа като транспортен работник и кранист и сътрудничи на леви издания във ФРГ. Заради активността си в младежкото движение за мир е подведен под съдебна отговорност и в 1955 г. се преселва в ГДР. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.

Литературен път

Адолф Ендлер утвърждава поетическото си дарование със стихосбирките „Събудете се без страх“ [2] (1960) и „Децата на Нибелунгите“ (1964). Проявява се най-вече в баладите с „индустриална“ тематика с отчетлив, необичаен ритъм и звучен стих, а също и в политическата поезия – стихосбирките „Пясъчно зрънце“ (1974) и „Гол с очила“ (1975). Адолф Ендлер е известен и като темпераментен литературен критик, в чиито публикации общественото и художественото значение на младата лирика в ГДР намира задълбочена интерпретация. След участието си в протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. и осъждането на писателя Щефан Хайм в 1979 г. Ендлер е изключен от Съюза на писателите и започва да сътрудничи на берлински подмолни издания. Успява да публикува стихосбирките „Объркани ясни послания“ (1979) и „Досие Ендлер“ (1981). По-късна поетът издаде и книгите „Пудингът на апокалипсиса. Стихотворения 1963-1998“ (1999), „На инат“ (1999) и „Изпревàри ни полетът на прелетните птици“ (2004).

От 2005 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Адолф Ендлер, заедно с Уве Грюнинг, превежда на немски език поезията на Атанас Далчев.

Библиография

  • Erwacht ohne Furcht, Gedichte, 1960
  • Weg in die Wische, Reportagen und Gedichte, 1960
  • Das Sandkorn, Gedichte, 1974/1976
  • Die Kinder der Nibelungen, Gedichte, 1964
  • In diesem besseren Land, Lyrik-Anthologie (gemeinsam mit Karl Mickel), 1966
  • Das Sandkorn, Gedichte, 1974
  • Nackt mit Brille, Gedichte, 1975
  • Zwei Versuche, über Georgien zu erzählen, Reisebericht, 1976
  • Verwirrte klare Botschaften, Gedichte, 1979
  • Neue Nachricht von 'Nebbich', 1980
  • Nadelkissen, Prosa, 1980
  • Akte Endler. Gedichte aus 30 Jahren, 1981/1988
  • Tarzan am Prenzlauer Berg, Tagebuch, 1984
  • Ohne Nennung von Gründen, Gedichte und Prosa, 1985
„Нощен гост“ (2008)
  • Schichtenflotz, Prosa, 1987
  • Cittateria & Zackendullst. Notizen Fragmente Zitate, 1990
  • Vorbildlich schleimlösend. Nachrichten aus einer Hauptstadt 1972-2008, Prosa, 1990
  • Den Tiger reiten, Essays, 1990
  • Die Antwort des Poeten, Roman, 1992
  • Tarzan am Prenzlauer Berg. Sudelblätter 1981-1993, 1994
  • Die Exzesse Bubi Blazezaks im Fokus des Kalten Krieges. Satirische Collagen und Capriccios 1976-1995, 1995
  • Warnung vor Utah. Momente einer USA-Reise, Reisebuch, 1996
  • Der Pudding der Apokalypse. Gedichte 1963-1998, 1999
  • Trotzes halber, Gedichte, 1999
  • Das Greisenalter, voilà, 2001
  • Schweigen Schreiben Reden Schweigen. Reden 1995-2001, 2003
  • Uns überholte der Zugvögelzug. Alte und neue Gedichte, 2004
  • Nebbich. Eine deutsche Karriere, 2005
  • Krähenüberkrächzte Rolltreppe. Neunundsiebzig kurze Gedichte aus einem halben Jahrhundert, 2007
  • Nächtlicher Besucher, in seine Schranken gewiesen. Eine Fortsetzungs-Züchtigung, 2008
  • Dies Sirren. Gespräche mit Renatus Deckert, 2010

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ а б в г mzk2010588095 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. ↑ Стихотворението „Любовни стихове 1956“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни