Заети с обичайните си контролни срещи, Аниор и Нериф тъкмо бяха отпратили другите по задачи, когато пред тях се появи ярко светеща точка. Бързо се разрасна в облак и прие формата на теор. Боар се носеше в своята синкава сфера с много сериозен израз на лицето. Аниор, който с нетърпение очакваше да види отново второто си Аз, бързо забрави за обзелите го чувства на радост и блаженство. Гледаше Боар с разширени от неприятно предчувствие зеници. Никога не го беше виждал така притеснен и разтревожен.

— Какво се е случило? — прошепна Аниор.

— Елате и двамата в зоната за размисъл — отговори Боар и отново се сви на точка и изчезна.

Нериф и Аниор се спогледаха учудени и изплашени, отвориха огромните си криле и се пренесоха в посочената зона. Оградиха си лично пространство със стени и почти веднага след това пред тях блеснаха две точки. Вторите им Аз се появиха пред погледа им. Четиримата се гледаха мълчаливи, приемайки и предавайки си взаимно чувства на любов и нежност, примесени с чувство на тревога.

Нериф се вкопчи в пространствения хамак под него, за да устои на силното си желание да се хвърли към Кадор. Не се виждаха за първи път след онази случайна среща при Аниор. Правилно Аниор се бе надявал на логическия ум на Нериф — той се беше досетил за ролята, която Кадор играеше за него. Това прозрение му донесе безкрайна радост и един мъчителен копнеж към близостта му. Въпреки това за нищо на света не би искал да бъде отново без това познание. Кадор беше преодолял страха си да се среща с него и го посещаваше от време на време. Но стремежът им към сливане ставаше все по-силен, те не успяваха да поддържат леката и спокойна форма на общуване, която си бяха изградили Боар и Аниор. Прекалено дълго бяха разделени. И разделите им ставаха все по-мъчителни.

Но сега не ставаше дума за приятелска среща. Напрежението на теорите се предаде на диабата пред тях. За първи път двете двойки Делени се срещаха заедно.

— Изглежда, наистина привличаш неприятностите — започна Боар, обръщайки се към Аниор. — Но този път това не е просто неприятност, този път нещата са много сериозни.

Той замълча и изпрати на изтръпналия в очакване Аниор малко нежност. Но Аниор не успя да се отпусне, а като че ли се стегна още повече. Очакваше с нетърпение да разбере какво се беше случило.

— Системата ти е пред гибел — продължи Кадор, гледайки Аниор сурово, но без злорадство. Въпреки че не обичаше Аниор, той никога не би му пожелал това, което щеше скоро да се случи, ако не успееха да намерят някакъв изход от това положение.

Боар пак взе думата:

— Засякохме в третия сектор поток от частици антиматерия. Досега никой не го бе забелязал. Движи се по невероятна траектория така, че да не срещне почти никаква материя по пътя си. С изключение на една планета, която е явно целта му — Аритан.

Аниор отвори широко очи и скочи на крака:

— Какво искаш да кажеш с това? Отнякъде се движи поток от антиматерия и случайно точно Аритан се намира на пътя му?

— Едва ли е случайно — отвърна Боар. — Но сега не е време да мислим върху въпроса кой и откъде ти е изпратил този подарък. Лъчът антиматерия ще стигне до Аритан след едно астрално денонощие и дано това време ни стигне да измислим как да спасим системата ти от пълна анихилация.

Сразен от осъзнаването на сериозността на положението, Аниор падна обратно в пространствения си хамак. Аритан щеше просто да изчезне, да се превърне със страшен взрив в чиста енергия и да унищожи всичко друго край себе си. От цялата слънчева система нямаше да остане и следа. Беше толкова зашеметен от тази новина, че не можа да събере мислите си и да се концентрира върху най-важното: какво да правят сега.

Нериф го хвана за рамото и го раздруса, докато се опомни. Нямаше време да го успокоява по по-нежен начин. Теорите пред тях чакаха нетърпеливи. Аниор вдигна поглед към тях и попита:

— Не може ли да се отклони този лъч?

— Може — отговори Кадор, — но след това по пътя си той ще унищожи още много други системи. Същото ще стане и ако се опитаме да изместим Аритан. Някой така съвършено е изчислил траекторията и силата му, че само Аритан може да спре неговия пробег, без това да доведе до по-сериозни последствия за цялата вселена.

— Единственият разумен начин да спасим Аритан е да успеем да унищожим лъча, преди той да стигне планетата — продължи Боар. — Но антиматерията се унищожава с материя и при срещата им се отделят огромни и унищожителни енергийни потоци. Те са относително безопасни точно тук, където ще се намира Аритан в момента на срещата му с този лъч.

Учуден, Нериф извика:

— Кой може да е насочил този лъч така съвършено? И защо точно Аритан е целта му?

— Решихме да не се занимаваме с това сега — напомни му Кадор меко. Спогледаха се с Нериф и за миг забравиха за всичко освен силното си желание да бъдат отново едно същество. Но Кадор бързо се опомни и се обърна към Боар:

— Ти имаш ли вече някаква идея какво може да се направи?

На лицето на този теор с вид на петнадесетгодишно момче стоеше замислен и леко тъжен израз. Всички впериха очакващи погледи в него. От присъстващите той разполагаше с най-голяма сила. В него след разделянето на изходното същество, от което произхождаше, бяха останали най-много енергия и знания. Боар започна да разсъждава на глас:

— За да премахнем унищожителната сила на енергията, която ще се появи при срещата на антиматерия с материя, ние трябва да я преобразуваме. Най-добре ще е да я превърнем в материя.

— Но ще се получи огромно количество материя — възрази Кадор, — което ще изкриви пространството и ще доведе до непредсказуеми последствия.

— Да — отговори Боар, облегнал се назад в сферата си, като че ли също седеше в пространствен хамак. — И това означава, че някой трябва да отведе тази материя още в момента на образуването ѝ.

— Да я отведе къде? — попита Нериф.

— В хаоса — отвърна Аниор, — там ѝ е мястото. Само че всичко това трябва да стане страшно бързо. Не си представям как може да се постигне такова съгласуване на действията, такава скорост на изпълнение и от кого?

— Няма от кого друг освен от нас — каза Боар, горд, че Аниор е успял така бързо да схване същността на проблема.

Спогледаха се, невярващи, че ще бъдат способни на това, което очакваха от себе си. Всеки се чувстваше недостатъчно силен и подготвен за изпълнението на такава задача. Нериф прекъсна надигащото се всеобщо чувство на отчаяние:

— Още не мога да разбера какво точно трябва да направя. Честно казано, нищо не разбрах.

Кадор му изпрати малко от енергията си, за да увеличи възможностите на Нериф за разбиране, а Боар започна да обяснява:

— Какво точно ти трябва да направиш, и аз още не знам. Но мога да ти обясня какво трябва ние заедно да направим. Трябва да изчакаме лъчът да стигне достатъчно близо до Аритан, защото явно само тук едно избухване, в случай че не успеем, е достатъчно безопасно за цялата вселена. След това идва моментът, когато първата му частица антиматерия се сблъсква с първата частица материя. Двете частици се преобразуват в чиста енергия. Тогава ние трябва да преобразуваме тази енергия в две частици материя. Едната трябва да се отведе в хаоса, а другата ще се сблъска със следващата частица антиматерия. И така нататък. Ако не успеем да отведем навреме излишната материя в хаоса, ще започне верижна реакция и положението ще излезе извън контрол.

— Не само там е проблемът — обади се Кадор, — засега и аз не зная как ще се сработим така бързо и съвършено, без да сме имали възможност да го тренираме.

— А аз дори не зная — вметна Аниор — как тази енергия се преобразува в материя.

— Това не е трудно — отвърна Боар. — Ще ви научим много бързо на това умение. Но скоростта наистина е проблем. И разпределението на ролите.

Те отново потънаха в мълчание. Кадор и Боар търсеха решение за този проблем, а Нериф и Аниор се споглеждаха безпомощни. Не можеха да помогнат на вторите си Аз. Двамата теори явно си обменяха информация на мисловно ниво, а диабата изчакваха неспокойно какво щяха да измислят теорите. Изведнъж Боар затвори очи и изстена:

— Както и да го въртим, липсва ни още един участник в тази работа. Някой трябва да отведе излишната материя в хаоса, а това не е по силите на диабата. Не могат да постигнат тази бързина.

Аниор го погледна учуден и изведнъж се усмихна:

— Предлагам да включим Тимон в тази работа. Той сигурно ще може да ни помогне.

Кадор му хвърли бърз и сърдит поглед.

— Не ни трябват престъпници! Никога не бих разчитал на него.

Боар се усмихна и се протегна към него. Прегърна го през рамо и го притегли към себе си. Сферите им се сляха в една и Кадор притисна главата си към рамото му. Дългата му руса коса падна напред и покри лицето му. Боар нежно я галеше и явно му говореше нещо.

Аниор сведе очи и усети как Нериф до него се стегна. За първи път те ставаха свидетели на чувствата, които изпитваха вторите им Аз един към друг, и се измъчваха от ревност. Пръв Аниор се справи с нея и погали Нериф, който бе вкопчил пръстите си в пространствения хамак, леко по гърба. Нериф успя да откъсне очите си от двойката пред тях и го погледна с питащи очи. Аниор мислено му обясни:

„Не се тревожи, Кадор никога няма да те обича по-малко заради Боар. Те отдавна са приятели, но отскоро са си по-близки. Имат право на това да бъдат щастливи един с друг, докато могат. Защото ще дойде моментът, когато едната двойка от нас ще се слее и тогава другият ще тъгува така, както аз тъгувам за Сатара.“

За момент се замечта за Сатара, закопня за близостта му. Аниор беше сигурен, че ако Веова и Сатара бяха сега с тях, те щяха да се справят с тази опасна ситуация. Видя, че Нериф се облегна назад и затвори очи с щастлива усмивка. Знаеше какво означава това. Кадор му бе изпратил лъч от своята нежност, за да го успокои. Изведнъж осъзна, че чака същия жест от страна на Боар и че се ядосва, защото той явно нямаше намерение да последва примера на Кадор. Вдигна очи към него.

Боар го гледаше дяволито усмихнат. Аниор се закани мислено да му го върне някой ден. Приемайки мислите и чувствата на Аниор, Боар се разсмя на глас и пусна Кадор.

— Хайде, повикай Тимон — каза Боар все още засмян.

И тогава Аниор се сети, че може би Боар го ревнува от Тимон и че нямаше какво да му връща. Връщаха на него.

* * *

Тимон се огледа учуден. Питал се бе къде ли Аниор и Нериф бяха изчезнали изведнъж. Предвидливо бе предупредил Гивок за отсъствието им, преди да дойде тук. Усещаше силното напрежение между присъстващите, което се дължеше не само на обтегнатите им взаимоотношения. Нещо лошо се бе случило. Иначе теорите нямаше да се преместят на астрално ниво и едва ли щяха да искат да го видят. Кимна приятелски усмихнат на Боар и хвърли бегъл поглед към Кадор, за когото знаеше, че не го харесва. Зачака да чуе за какво го бяха повикали.

Боар отдели един лъч от тялото си и го закачи за Тимон. Това беше най-бързият начин за предаване на информация между теорите. Тимон изтръпна и си поръча също пространствен хамак, за да преработи току-що полученото съобщение. След малко каза:

— Мисля, че ще мога да ви помогна. Ще се заема с прехвърлянето на излишната материя в хаоса, но не съм сигурен дали това ще е достатъчно, за да успеете. Трябва да разбера нещо повече за параметрите на този поток от антиматерия.

— Не ни трябват твоите съвети! — отряза го Кадор. Боар му хвърли бърз поглед, а Нериф извика:

— Кадор! Не знам защо не харесваш Тимон, но той ще направи всичко, което е по силите му, за да спаси нашата система.

— Щом ти го казваш … — измънка Кадор и се затвори в себе си, обиден от забележката на второто си Аз.

Боар отново се протегна и взе усмихнат ръката му в своята. Очевидно разбираше най-добре от всички какво ставаше с Кадор и искаше да го успокои. Предстоящата задача изискваше цялото им внимание, пълна хармония помежду им и създалото се напрежение можеше да бъда фатално. После отново се свърза с Тимон, за да му прехвърли още информация.

Лицето на Тимон се помрачи и вкамени. Аниор го наблюдаваше внимателно. Този израз никак не му харесваше. Това можеше да означава само едно — положението хич не изглеждаше розово. Чакаше с нетърпение Тимон да излезе от вцепенението си.

— В сегашния си състав нямате никакъв шанс — обади се той накрая. — Силата няма да ви стигне. Аз не мога да се включа във вашата работа, само ще ви преча.

Той погледна към Аниор, зениците на когото се бяха разширили от страх при последните му думи. Черните му очи излъчваха мъка и жал. Аниор не издържа и закри лицето си с ръце. Обви се в червена мъгла. Откакто се бяха събрали, той за първи път разбра, че тази поредна битка беше обречена от самото начало. Боар сигурно осъзнаваше това, но бе го скрил изкусно от него. Не искаше да му отнема и последната надежда.

Тимон стана и прегърна огромния диабо през раменете. Прошепна му нежно в ухото:

— Не се отчайвай, Аниор. Понякога помощта идва от неподозирано място. Може да се помогне обаче само на този, който прави всичко, което е по силите му. Не губи надежда!

Галеше го нежно по гърба и Аниор постепенно се успокои. Червеният облак се разсейваше. Погледна към Боар, който все още държеше ръката на Кадор, и го упрекна мислено в това, че не му бе казал цялата истина от самото начало. Боар му изпрати чувствата си на нежност и любов и скоро Аниор беше обхванат от пълно спокойствие. Вече се чувстваше готов да действа независимо от резултата. Тогава пак се обади Кадор:

— Има един начин да увеличим общата си сила.

— Кадор! — извика този път Боар и го притисна отчаян до себе си. Образите на двамата теори се разпаднаха пред очите на останалите и се превърнаха в един общ голям облак, обагрен в различни цветове.

Нериф и Аниор гледаха объркани този облак и после обърнаха взора си към Тимон, който отново бе седнал и гледаше тъжно пред себе си.

— Какво им става? — попита тихо Нериф.

Като теор Тимон явно разбираше по-добре от тях какво означава това, но той не направи опит да им го обясни. Всички чакаха мълчаливи, потънали в нерадостни мисли. Най-накрая двамата теори отново се разделиха и кондензираха в човекоподобната си форма. Боар гледаше много тъжно към Кадор, който отправи сияещ от радост взор към Нериф. И тогава Нериф изведнъж разбра и също засия. Вече не беше нужно да се обяснява какво да е, всички знаеха какво означаваше това.

Аниор се обърна тъжен към Нериф и го откъсна за малко от еуфоричното му състояние.

— Нериф, много ще ми липсваш.

Двамата диаба станаха и се прегърнаха.

— Не тъжи, Аниор — успокояваше го Нериф, — ще се видим пак, сигурен съм. А Аритан няма да загине, в това съм също сигурен.

Но Аниор отново се обви в червена мъгла. Предстоеше му да се раздели с приятел, с когото беше прекарал толкова много време, с когото бе видял и хубави, и лоши дни и когото обичаше.

Кадор прекъсна тази трогателна сцена.

— Имате още време да се прощавате, ще се обединим малко преди да настъпи моментът за действие. Мисля, че в това състояние ние ще можем да поддържаме постоянен синхрон с Боар и Аниор.

Каза го, хвърляйки триумфиращ поглед към Тимон. Но Тимон не отреагира. Продължаваше да седи с поглед сякаш закован към синия под. После изведнъж се оживи.

— Връщам се в централата. Няма много време. Трябва да подготвя диабата и рутезите за това, което ги очаква. Ще предам командването на Гивок, преди да се присъединя към вас.

Погледна към Аниор, който кимна одобрително, и изчезна.

Нериф попита Аниор учуден:

— Защо се измъкна така изведнъж?

— Няма какво да прави повече тук, а има и работа — отговори Аниор с отсъстващ поглед. Беше разбрал много добре реакцията на Тимон, но не искаше да обезверява Нериф и Кадор.

Въпреки обединението им общата сила на всички пак нямаше да е достатъчна.

* * *

Боар обясни на Аниор как трябва да превръща енергията в материя и да я разделя на две части — една за следващата частица антиматерия, а другата да изпрати настрана, където Тимон щеше да я поема и да я превежда към хаоса. Направи няколко атома антиматерия и Аниор потренира малко. Боар щеше да се заеме с подаването на частиците и да следи процеса на анихилация. Кадор и Нериф щяха да забавят времето, за да можеха Боар и Аниор да успеят. Нямаха нужда да тренират това. След обединението им те щяха да знаят как да действат.

Кадор и Нериф се бяха оттеглили, за да се подготвят за сливане. Нямаха вече много време, а трябваше да се настроят на това най-важно събитие в живота на един Делен. Все едно се готвиш за смъртта. Нериф се прости с диабата и рутезите, а Кадор се върна на горното ниво да довърши последните си работи.

Боар гледаше тъжен пред себе си. Предстоящата раздяла с Кадор му причиняваше дълбока болка. Съжаляваше, че трябваше да мине толкова време, докато разберат колко много всъщност се обичаха и че не можа да се порадва на тази любов по-дълго. Досега бе мислил, че само Аниор има значение за него и че той ще бъде безрезервно щастлив, когато се обедини с него. Но вече се съмняваше в това.

Аниор никога не се бе концентрирал изцяло само върху него, винаги имаше и други приятели, обичаше и други същества. Той бе станал по-рано по-независим от второто си Аз, отколкото Боар. Сега дори му беше трудно да повярва, че след обединението си те щяха да станат едно цяло и нямаше да проявяват вече индивидуалните си черти. Боар не знаеше какво го очаква тогава, но започна да се страхува от това обединяване подобно на Веова, когато разбра, че е Делен. Беше заобичал собствената си същност и искаше да я запази. И някак усещаше, че нещата сигурно бяха по-различни, отколкото си ги беше представял досега. Може би само си въобразяваше, че помни какво бяха представлявали с Аниор преди това разделение?

Продължаваше да обича Аниор не по-малко отпреди и въпреки това бе способен да обича и Кадор. Колко различни бяха тези двама Делени! Аниор беше по-устойчив, по-самостоятелен, по-властолюбив. А Кадор бе по-нежен, по-възприемчив, по-раздразнителен. И точно тази противоположност правеше контакта и с двамата интересен. Помагаше му да разбере по-добре самия Аниор, неговите търсения и увлечения, неговата способност да се влюбва в други.

— Мъчно ти е за Кадор, нали? — прекъсна Аниор мислите му. Беше приключил с превръщането на наличната антиматерия и чакаше. — Откога сте така близки?

— Откакто се върнахте с Нериф от Аритан — отговори Боар. Отново се учуди как Аниор можеше да говори за тези неща, без да ревнува много. Нещо, което за Кадор се оказа невъзможно. Кадор не можеше да мисли спокойно за Аниор, а за Тимон още по-малко. Смяташе, че Аниор излага Боар с тази своя връзка.

— Ако го обичаш, както аз обичам Сатара — продължи тъжен Аниор, — тази раздяла няма да ти е лека.

Боар въздъхна тежко, но се усмихна. Аниор просто отказваше да приеме, че Сатара бе изчезнал завинаги. Никога не говореше в минало свършено време за него.

— Ще вземам пример от теб — отговори той. — Няма да го призная за мъртъв.

Те се спогледаха и усмихнаха. Все пак бяха едно и се разбираха прекрасно. Боар преобразува ръката си в астрална материя и нежно погали Аниор с думите:

— Не се тревожи за Аритан. Ще направим каквото е по силите ни. Аз вярвам в нашия успех.

Но Аниор далеч не беше такъв оптимист. Тимон бе успял да го наплаши. А как странно се бе изразил: „Силата няма да ви стигне в сегашния състав.“ Какъв друг „състав“ имаше предвид? И каква помощ?

Боар, както винаги, разбра мислите му и отправи поглед към далечните звезди. Обясни:

— Тимон се надява на същото, на което се надявам и аз. Затова не ти открих цялата истина. Но по-добре да не говорим за надеждите ни. Нека си вършим нашата работа.

Аниор го погледна учуден:

— Може би и ние трябва да се слеем?

— Не — засмя се Боар, — за нас е още рано. А освен това нищо няма да постигнем. Ние и така можем да съгласуваме достатъчно добре действията си.

Погледна го с такава любов в очите, че Аниор си спомни далечното време, когато беше земна жена и трябваше да се раздели с Боар. Как силно желаеха и двамата тогава обединението си. И колко различно беше сега. Обичаха се, но вече не искаха на всяка цена да бъдат едно цяло. Дали това щеше отново да се промени, преди да настъпи моментът за тяхното обединение?

* * *

Настана време да се подготвят за предстоящата борба. Тази дума беше най-подходяща за очакващата ги работа. Събраха се в граничната зона на царството на Аниор. Оттук отвеждането на материята в хаоса бе по-безопасно.

Аниор се заразхожда нервно напред-назад. Измъчваше го мисълта дали щеше да се справи със своята част в тази обща работа. Не си позволяваше да мисли за един евентуален провал.

Тимон седеше видимо спокоен, вглъбен в себе си. Ако загубят тази борба, той отново щеше да остане без дом. Обичаше тази система и ако тя загинеше, щеше да го заболи много. А още по-мъчно щеше да му стане за Аниор. Как ли ще преживее една такава загуба?

Боар висеше във вид на енергийно топче в пространството. Не искаше някой да разбере колко много го измъчва знанието, че без помощ отвън те нямат никакъв шанс. Успя да скрие това дори от Кадор. Само Тимон знаеше за истинското положение на нещата. Завиждаше му за спокойствието, с което приемаше съдбата си. Усещаше, че и той се тревожи за Аниор, но майсторски го крие. Аниор имаше късмет с приятелите си. Те го обичаха безрезервно, въпреки че той не винаги им обръщаше достатъчно внимание. А днес освен тежката задача на тях им предстоеше да изгубят и по един приятел.

Само Нериф и Кадор сияеха. Очакваното сливане ги изпълваше с щастие, останалото вече нямаше значение за тях. Нериф се бе облегнал назад в един пространствен хамак и се усмихваше със затворени очи. А Кадор се носеше наблизо в синкавата си сфера и не откъсваше очи от него. Откакто се помнеше, той бе мечтал за това, което ги очакваше след малко, и още не можеше да повярва, че наистина бяха стигнали до този момент. Спасението на Аритан щеше да бъде задачата, която си заслужаваше завършването на жизнения им път като Делени. И ако Кадор съжаляваше за нещо, то беше, че трябваше да изостави Боар съвсем сам. Чувстваше мъката му и това му причиняваше болка. Но тя не можеше да помрачи радостта от предстоящото сливане с Нериф.

Изпрати малко нежност на Нериф и каза на глас:

— Време е за нас.

Аниор спря пред Нериф, като го гледаше със смес от мъка и радост. Щеше да загуби един много близък приятел, който най-накрая щеше да бъде истински щастлив. Усмихна му се, хвана го за ръката и го изтегли от хамака. Стреснат, Нериф отвори очи. Погледна Аниор и се хвърли в ръцете му. Двамата диаба се прегръщаха и се обвиваха в червения облак на тъгата.

— Прости ми за всичко, Нериф — прошепна Аниор.

— Нямам какво да ти прощавам — отвърна Нериф. — Ти направи за мен всичко, което бе по твоите сили. Ако не беше ти, аз още щях да слугувам на Ханура. А най-благодарен съм за това, че ми помогна да намеря истинското си щастие.

Той се обърна към Боар, който се бе кондензирал за малко във формата си на теор и сега му се усмихна тъжно. Те се прегърнаха за миг и Аниор си спомни странното гъделичкане, което бе изпитал, когато бе прегърнал Веова преди сливането му със Сатара.

Кадор застана пред Аниор, премервайки го мълчаливо с очи. Изведнъж се усмихна и каза:

— Погрижи се за Боар, той вече има само теб — и протегна ръката си към Аниор, който я пое в своята голяма черна длан и нежно я стисна. Отговори също усмихнат:

— Обещавам. А вие предайте много поздрави от нас на Сатара и Веова. Предполагам, че ще се срещнете.

Кадор се засмя:

— Ти май никога няма да забравиш Сатара. Ако си спомня за поръчката ти, след като се обединя с Нериф, ще я изпълня.

След това се обърна към Боар. На лицето му имаше такава тъжна усмивка, че Кадор направо се хвърли в прегръдката му. Притисна се към гърдите му и двамата се разпаднаха на един общ облак. Другите вече не можеха да станат свидетели на тяхното прощаване. Но не се съмняваха в чувствата, които те изпитваха един към друг.

Аниор отново си спомни за раздялата си със Сатара. Как бяха се любили пред очите на всички събрани теори. Мъката по Сатара го връхлетя с нова сила. Като че ли тепърва му предстоеше да се раздели с него. Сви се в пространствения хамак и скри лицето си с ръце. Обви се в червена мъгла.

Усети леко галене по гърба и се откъсна от старата си болка. Тимон се бе протегнал към него. Изведнъж Аниор осъзна, че сигурно правеше приятелите си нещастни, когато разкъсваше любовта си между тях. Но ги обичаше всичките и не знаеше как да избегне това.

Боар и Кадор се разделиха, без да приемат пак човекоподобната си форма. Аниор протегна ръка и Боар във вид на топче кацна леко в нея. Това беше най-голямата близост, която сега можеха да си позволят. А Кадор се сви до размера на малка топка, обиколи веднъж изправения Нериф и след това потъна изцяло в сърдечния му център.

Нериф изстена от наслада, падна на колене и се разпадна на розова мъгла, която се разсейваше из пространството. Чу се силен пукот и от средата на тази мъгла се издигна ярка бяла светлина, сияеща с лъчи във всички цветове. Отново се бе родило съществото, което някога се бе разделило, за да поживее като Кадор и Нериф. Сега то чакаше, за да спаси Аритан от сигурна гибел заедно с Боар, Аниор и Тимон.

* * *

Аниор отвори дланите си. Беше скрил Боар между тях. Усещаше нежните му бодежи и изпрати цялата си любов към него.

Тимон стана и погледна Аниор, който вдигна очи към него. Каза:

— Време е — и добави леко усмихнат, — чакам с нетърпение първата частица материя от теб.

Аниор въздъхна тежко. Дано да не разочарова теорите с несръчните си умения. Остави Боар, който се отдалечи малко от него, облегна се назад в пространствения хамак и затвори очи. Тази работа не се вършеше с ръце. Трябваше да се концентрира изцяло върху Боар. Той щеше да посрещне лъча и да прехвърли енергията към Аниор, който пък само със силата на въображението си щеше да я превърне в материя и да я препрати на Тимон. Дано Кадор-Нериф успееха достатъчно да намалят хода на времето.

Тимон се премести на мястото, от което му беше най-удобно да действа. В граничната зона останаха само Делените.

Аниор чу мисления вик на Боар: „Внимавай, започваме!“ и видя първата ярка точка. Концентрира се върху нея, превърна я, раздели я така, че едната част се върна към Боар, а втората се отправи към Тимон. И веднага видя втората ярка точка…