Димчо Дебелянов
Любов отдалече

Вчера гледаш омърлушен, свесил вежди —

сякаш тегнат на душа му Господ знай какви премежди.

Днес го срещаш цял сияе — радост жива,

и задрънква ти за пролет и за бъднина щастлива.

Мислиш, мислиш — недомисляш: — що за чудо?!

А път то е толкоз просто — той е влюбен до полуда!

Вчера — друг че я обичал — бе научил,

днес от нея сто целувки в пликче розово

                                                        получил…