Димчо Дебелянов
Орден

Когато някой мъдър цар

след тежкък труд потърси мир

и умори се да мъдрува,

събира той разкошен пир

и ва най-големия му жар

решава да се пошегува.

 

Корона кривнал настрана,

с усмивка хитра на уста,

на своя златен трон се качва,

и сред гробовна тишина —

той, горд от тая висота —

великолепно се изхрачва.

 

И всички храчката следят —

(те виждали са неведнъж

историята вечно съща), —

че щом се лепне въз ликът

на някой тлъст държавен мъж,

тя в златен орден се превръща.