Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Набиране
Силвия Гогова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Аз знам, че когато се нявга пробуди

душата ми, пътница морна заспала,

часът на великата горест ще бъде

по радост завинаги вече умряла.

 

Аз знам, че в очите й ужас предсмъртен

ще пламне и горко тогаз ще трепери —

ще види кристалния извор размътен,

в руини чертога свой тя ще намери.

 

Цветята увехнали прах ще покрива

и бурен навред вместо рози ще никне.

Напразно тогава сълзи ще пролива —

безмълвие, мрак ще се неи откликне.

 

Аз знам и самин във самотност живея,

че страх от шума в тишината ме куди —

душата си в сладостна дрямка люлея;

дано се тя никога веч не пробуди!

Край
Читателите на „Аз знам, че когато се нявга пробуди…“ са прочели и: