Милан Асадуров
Втората Библиотека (18) (или Следваща книга от Истории за Нищото)

18. Рицарят, смъртта и дяволът

Таласъма измъкна славния потомък на рода Хогбен от постелята в пет часа сутринта под предлог, че било крайно време да тръгват да вършат велики дела. Всъщност летящата метла нямаше търпение да се увери, че след като е преспал, Хък още му е приятел. Моргана запрати по натрапника всичко, което й попадна в ръцете, но Таласъма беше непоколебим. Такъв велик магьосник, който без дори да се напъва, ей така, като на шега се справи с проклятието на Мерлин, не бива повече да се излежава! Той е нужен на света и, респективно, на своите приятели!

— Ей сега ще те респектирам аз тебе, негоднико! — ревна Моргана и скочи като бясна.

Нямаше смисъл повече да се куми в леглото, защото Таласъма я беше разсънил по-добре и от най-ледения душ. И нали беше фея, за разлика от повечето жени в ранната утрин изглеждаше по-свежа от снощи. Хък ги остави да се гонят из къщата и излезе да направи сутрешния си крос.

Небето бе все тъй черно, но по-матово и някак грапаво като изорана нива. Изглеждаше така, сякаш някоя пореста гъба в дъбравата се отразяваше през лупа в помътняло огледало. От четирикраката врана и кортежа й от гарвани нямаше и помен. И черната локва в средата на блатото още спеше. Въздухът беше гъст и вонеше на гнилоч. Хък тутакси реши, че той е виновен, дето тъй бързо се задъха, а не вчерашният маратон, първо — в гората, а после — в кревата. Пък и среднощните изпълнения на зажаднялата за любов Моргана по едно време наистина го бяха оставили без дъх. Не напразно умните хора твърдяха, че най-добре се люби онази жена, която си мисли, че може би го прави за последен път.

Още на третата обиколка усети глад; истинско, неподправено и здравословно желание да се натъпче с мазнини, белтъчини и въглехидрати. Едва изтрая да затвори кръга около схлупения царски палат насред блатото и се втурна в кухнята. Там вещата в следлюбовната рехабилитация Моргана лично му пържеше огромна порция бекон с яйца, а Трипио приготвяше палачинки, като на всяка четвърта прибавяше по фъндък лисича козина за сврения в ъгъла и треперещ като лист Таласъм.

Обилната закуска, гарнирана с подобаващо количество портокалов сок и сладко от ягоди, възстанови мира в покоите на феята. Беше време за маскарада. Поозориха се, докато извадят резервното тяло на крал Артур от фризера, и уж го оставиха край камината да се поотпусне, но когато Хък се намъкна в него, се почувства досущ като Дядо Мраз, дошъл от Сибир в Сочи. От брадата му, от косите му, та дори и от космите на гърдите потекоха вади и той протяжно скърцаше на всяка крачка. Наложи се да излезе навън, за да не оплеска хола, и да си довърши сутрешното бягане, та дано ставите на това иначе младо и хубаво тяло да се раздвижат, а мускулите да възстановят пъргавината си.

Кралските одежди му стояха добре и Хък тъкмо реши, че най-сетне всичко е наред, когато стана ясно, че това тяло няма навик да броди по света пеша.

Трябваше му кон!

— Ха сега де! — затюхка се Моргана. — За това не бях помислила! Откъде ще ти намеря кон преди изгрев слънце?

На Хък още му беше студено и той излезе пак да тича, докато Моргана оправи работата. Тя вече беше готова да изяде с очи Таласъма, че вдигна цялата къща на крак толкова рано, когато Трипио дяволито се обади:

— Аз съм оръженосецът, да знаеш! С тая моята броня не ставам за кон. Ще ходя много бавно. Пък и кой знае колко ще убивам на краля, ако ме язди.

— Ще вървиш точно толкова бързо, колкото пристъпва и коня! Недей да лъжеш! — за първи път след сутрешната разправия възмутено нададе глас Таласъма. — Нали ще се държиш за седлото на моя приятел.

— Че нали и аз това казвам — промърмори Трипио. — Аз ще се държа за седлото, но ти какво ще правиш не знам.

Моргана ги изгледа учудено:

— За какво пак се дърлите вие, двамата? Изобщо не съм в настроение да ви слушам разправиите! Трябва ми кон! Давам половината си царство за кон!

В мислите си тя явно още беше страстна любовница, а не зла фея.

— Докато се вайкаш, че ти трябва кон, имай предвид, че аз първи си заплюх да бъда оръженосец — отвърна Трипио.

Моргана взе да схваща.

— Неее! — изписка Таласъма, усетил най-сетне накъде отива работата. — Не искам да ставам кон! Къде се е чуло и видяло да си намериш истински приятел и още на другата сутрин той да те яхне! Това даже и във филмите на ужасите го няма! Не искам и да чувам!

Таласъма стисна очи и запуши уши с треперещите си пръсти, съвсем като не чул, не видял. Но Моргана вече избираше подходящите билки, корени и вълшебни подправки за отварата. Когато бъркочът в тенджерата повря достатъчно, тя се наведе над него, остави парите му да я облъхнат, явно остана доволна, защото прошепна нещо и свали магическата отвара от огъня. После преброи до тринайсет, бръкна с пръст в тенджерата, облиза го, кимна доволно и подвикна на летящата метла:

— Бързо идвай тука, Таласъме! Нали не искаш вечно да бъдеш кон. Избери си вълшебните думички, които ще развалят заклинанието. И, щом си готов, наведи се над тенджерата и ги произнеси на висок глас. Хайде, размърдай си кльощавия задник, докато не съм взела пак тоягата!

Треперещата метла вяло се понесе над пръстения под, като си мърмореше нещо, неохотно се пречупи в кръста и, без да отваря очи, се провикна в тенджерата:

— Трипио е дяволски подъл!

— Готово! — остана доволна Моргана. — Сега изпий отварата на един дъх!

Таласъма мудно пипна тенджерата и подскочи като ужилен:

— Много е гореща!

— Престани да се глезиш, непрокопсанико! — весело и вече безгрижно му се скара Моргана, доволна, че скоро ще си има кон. — Колкото повече изстива, толкова по-драглива кранта ще станеш!

— Сипи ми я в бокал — опита се да отложи още малко позора Таласъма. — Аз да не съм някой простак, та да пия направо от тенджерата!

— Ще ти дам аз на тебе един бокал! — затърси сочи сопата Моргана. — А бой не щеш ли?!

Бая изпатилият си по време на сутрешната тупурдия Таласъм хвана тенджерата с треперещите си ръце и поиска да се увери за сетен път, че е схванал правилно указанията на вещицата:

— И на един дъх ли?

— На един дъх, страхливецо! Хайде, давай! Кажи „Мечка страх, мен не страх“ и я изпий!

— Цялата тенджера?

— Цялата!

Като не можа да измисли как още малко да удължи агонията, Таласъма се престраши, отвори едното си око, грабна тенджерата, промърмори пак „Трипио е дяволски подъл!“ с надеждата, че вълшебната отвара може да се пресече, и взе да гълта горещия бъркоч. Колкото повече пиеше, толкова по-жълтосив ставаше. Първо му порасна къса грива. После от задника му провисна чак до земята тлъста опашка. А тялото му все повече и повече наедряваше, което си беше нормално, като се има предвид каква вейка беше. Докато изпие цялата отвара, той съвсем замяза на коня на Пржевалски.

— Браво! — похвали го Моргана, щом свърши, и понечи да го потупа по кльощавата задницата, но конят изпръхтя „Трипио е дяволски подъл!“ и тя хвана дръжката на метлата.

— Да проверя аз! За всеки случай… — отново цъфна Таласъма пред нея с измъчена усмивка.

— Престани с твойте глезотии! — не на шега се ядоса злата фея. — Наистина ще ядеш бой, да знаеш! — И после заклинателно рече: — Таласъме, стани кон!

Дръгливият потомък на коня на Пржевалски се появи отново, като въртеше глава, сякаш се беше пръкнал от небитието барабар с бълхите. Моргана се провикна:

— Хък, ела да видиш що за чудо съм сътворила рано-рано сутринта! Същински Росинант е. Досущ като крантата на военния министър в сегашното правителство. Даже е малко по-мършав, ще знаеш, ама ми изглежда жилав! Може пък да те отведе до митницата преди да се гътне!

Злощастният таласъм жално изцвили от ужас.

След малко всички се скупчиха в началото на пъртината от черен сняг през блатото, Моргана наметна с одеяло мършавото подобие на кон, за да предпази копринената козина по гърба му от охлузване, Хък го яхна и тъкмо суетящата се кавалкада на странстващия рицар най-сетне да поеме по друмищата на живота, ето че пак котка им мина път.

Изведнъж Трипио се сети, че на Земята имало древна традиция, когато човек се отправя на далечно пътешествие в космоса, да си прави снимка за спомен заедно с конструкторите на летателните апарати. Само крантата изпръхтя недоволно. Моргана нямаше нищо против да увековечи спомена за любовната нощ, а на Хък отдавна му беше все едно. Той не бързаше да се среща нито с Мерлин, нито с баща си, защото от опит знаеше, че тия сгледи никога не водят до щастлив годеж.

Трипио се разтича. Грижливо разпъна и намести триножника. Съвестно провери дали полароидът му точно е измерил оскъдното осветление. Ръчно донагласи блендата. Включи „самоснимачката“ и бързо се присъедини към групата, като прилежно довърши класическата композиция „Рицарят, смъртта и дяволът“. Само дето вторият кон липсваше и схлупените царски покои на Моргана на задния план не бяха чак толкова величествени като замъкът на хълма у Дюрер.

Таласъма не посмя да рече „Трипио е дяволски подъл!“. Снимката стана за чудо и приказ и феята тутакси я конфискува. Все пак подир малко се наложи нещастникът да произнесе вълшебните слова, защото още след първите крачки по просеката с крал Артур на гърба краката му се преплетоха и крантата затъна в блатото. Наложи се Хък да нарами летящата метла като кирка и пешком да се доберат до по-твърда почва. Добре, че наоколо не се мяркаха поданици на краля и никой не стана свидетел на позора! Най-сетне перипетиите на странстващия рицар свършиха и славният поход можеше да започне.

Феята беше дала дума да ги изпроводи през дъбравата чак до кривото дърво, но без малко да го подминат, когато тя се сепна:

— Чакайте малко! Това не беше ли кривото дърво? Ти да не си му направил нещо? — повдигна вежди Моргана, позабравила в суматохата колко могъщ е новият й любовник. — Знаеш ли, че поне сто пъти съм се опитвала да му изправя гърбицата? Ама все удрях на камък, защото е омагьосано от Мерлин. Мръсникът го остави като паметен знак, та гадните му съгледвачи по-лесно да откриват убежището ми.

— Не — поклати глава Хък. — Наистина снощи се мих тъдява и като го видях колко е изкорубено, ми стана жал за него, но нищо не съм му сторил. Кълна се.

— Уф! — изпъшка Трипио. — Дано цял живот да си мислиш все хубави неща за мен. Тържествено обещавам да ти служа най-прилежно, Хък от рода Хогбен. Ей на, пред господарката си се заклевам! — даде обет за вярност оръженосецът, който постоянно се спъваше в копието на краля.

Крантата доволно изпръхтя.

Раздялата беше много трогателна и запомняща се, защото Моргана толкова страстно разцелува Хък, че почти му отхапа езика. После дълго му маха с ръка, като облизваше кръвта по влажните си устни.

През следващите два часа всеки от тримата емисари на феята най-егоистично общуваше със собствените си мисли. Хък напразно се опитваше да си представи как срещите му с Мерлин и стария Хогбен биха могли да завършват като в холивудска мелодрама, Таласъма проклинаше злощастната си участ и най-вече мига, в който се забърка с този тип, дето уж му се пишеше приятел, пък сега най-спокойно го яздеше, а Трипио толкова образно описваше космическите си подвизи, че, без да разбере, крал Артур стана най-възрастният зрител на планетата, гледал някога всичките серии на „Междузвездни войни“.

И кой знае докога щеше да продължава тази горска идилия, ако внезапно крантата уплашено не изцвили и миг след това не проехтяха като гръм вълшебните думи. Лелеяните мечти на краля тутакси се приземиха на кръглата поляна, а Негово Величество успя да се задържи разкрачен във въздуха още цяла секунда, но тъй като нямаше вече кой да му подпира задника, се пльосна връз гнилоча.

Хък пъргаво скочи на крака и взе да се оглежда като луд, а летящата метла използва удобния момент да се шмугне зад гърба му. Вихреното съчетание на акробатичната двойка секна горкия Трипио тъкмо когато се бе захванал да описва един отпаднал епизод, дето влезе двадесет години по-късно във възстановената и модернизирана версия на галактическата одисея. Обърканият оръженосец не разбра какво става и взе да се върти като пумпал. Защитният му прийом изведнъж се оказа доста опасен за всеки враг, защото Трипио продължаваше да стиска здраво копието на краля. В този миг храстите отсреща се разтвориха и оттам се измъкнаха грамаден, черен като сажди котарак и дребна, много симпатична девойка. По-симпатична дори от принцеса Лия.

Чувствителният нос на Бегемот, украсен с огромни кавалерийски мустаци ги бе довел в този пущинак въпреки протестите на Тони, че никой уважаващ себе си Хогбен няма да се завре в Резервата на таласъмите. Но котаракът се доверяваше на своя нюх, а не на разни вестникари, дори да му бяха приятели. И сега той взе да се прокрадва към Хък, като го душеше отдалеч, сякаш беше някоя апетитна мръвка.

— Не се страхувайте, господине — подвикна Томи. — Бегемот изобщо не е опасен. Той иска само да ви помирише. Нали разбирате, така се сприятелява с непознати.

— Ела насам, Бегемот — поощри го Хък, сериозно заинтригуван от чара на миловидната дама. — Можеш да ме душиш колкото ти душа сака, приятелю.

Бегемот се възползва от любезната покана. С два скока стигна до него, изправи се на задните си лапи, подпря се на гърдите на Хък и завря божествения си нос в лицето му. Но ентусиазмът му свърши дотук. След кратко двоумение той унило свали предните си лапи, приседна на земята, подви опашка и тъжно рече:

— Язък дето бихме толкова път. Тази тъпа следа ме заблуди. Не е той. Миризмата прилича на оная, но не е същата. Тоя тук не вони на преизподня, а на замразени зеленчуци. Сигурно цяла седмица няма да мога да се отърва от тая вегетарианска смрад.

— Ваше Величество, не намирате ли, че този тлъст котарак си позволява прекалени волности с вашата свещена персона? — напомни на Хък, че е с чужда самоличност, Трипио.

Той отдавна бе изоставил бойното нововъведение „вятърна мелница“ и бе заел заплашителна поза с копие, смъртоносно насочено в гърдите на котарака.

— Ваше Величество? — опули се не на шега Томи. — Божичко! Бегемот, къде си ме довел?

— Не се прави на луда, Томи — тросна се умърлушеният котарак. — Прекрасно знаеш, че в този скапан резерват под път и над път бъка от легендарни и, следователно, човек не може да се размине от всякакви величия. Та в тази гора те сигурно са повече от дърветата…

— Моят приятел, крал Артур, не е всякакво, а истинско величество, космато плашило такова! — писна най-сетне и Таласъма иззад гърба на Хък. — И, ако искаш да знаеш, той е толкова голям магьосник, че ей сега ще те превърне в жаба. Хайде, кралю, превърни този мъхнат коч в някоя разплута жаба. Моля ти се, приятелю! Направи ми тази услуга. Знаеш ли как ще облекчиш живота на бойния си другар!

— За кой крал Артур говориш бе, самоходна тояго? За рогоносеца ли? — присмя му се Бегемот, защото в светските среди, в които той обичаше да се движи, въпросният крал бе известен най-вече като пословичен любител на всякакви кръгли маси и съпруг на невярната Гиневра.

— Бегемот, затваряй си мръсната уста! — гневно рече Томи, като се изчерви до корените на косите си от срам, а после нежно стрелна с очи краля и изчурулика: — Прощавайте, Ваше Величество, но сме капнали от умора и явно нервите ни вече не издържат в тази дъбрава.

— Разбирам ви напълно, мила госпожо, защото вчера и на мен ми се случи нещо подобно — благо отвърна Хък.

На него изобщо не му пукаше за моралния облик и авторитета на крал Артур в Библиотеката. Той си мислеше, че сигурно това е прословутият поглед, от който човек мигом се влюбва.

— Не съм госпожа, а все още госпожица, Ваше Величество — отново пламна като божур Томи.

Този нагло мамен от жена си, твърде доверчив и благороден крал все повече и повече й харесваше. Тя усети, че някаква непреодолима сила я тласка в обятията му. В последно време беше станала много влюбчива. Но, по дяволите, женската интуиция и подсказваше, че той наистина има много общо с Хък. И за разлика от него явно не държеше много на неблаговерната си половинка.

— Още по-добре, мила госпожице! И, моля, престанете с това „Величество“. Наричайте ме просто Арчи — не скри Хък радостта си, че сърцето на дамата поне формално не е обвързано. Той галантно се поклони и после най-любезно се осведоми: — А бихте ли ме просветлили по-подробно за обекта на вашите издирвания, госпожице?

— От сутринта търсим под дърво и камък един чужденец на име Хогбен, Арчи — отвърна на реверанса му с изящен кник Томи и пожарът по лицето й пак лумна, сякаш вълните на климактериума безжалостно настъпваха въпреки младостта й.

— Ами смятайте, че сте го намерили, скъпа — подметна Таласъма иззад рамото на Хък, умело подражавайки му в любезностите. — Уверявам ви, че моят приятел, е най-великият и най-уважаваният представител на рода Хогбен. И аз лично мога да ви гарантирам знатното му родословие — изхвърли се той накрая.

Томи пребледня. Сърцето й едва понесе навалицата от Хогбеновци в Библиотеката. Скоро човек нямаше къде да се дене от тях. И повечето бяха толкова красиви и благородни…

— Казвам ти аз, че миризмата му много прилича на оная смрад, но ти не ми вярваш! — печално се обади Бегемот и поклати глава. — Господа, предполагам, че не сте мяркали други Хогбеновци наоколо?

— Имаме си един и той ни стига! — надменно отвърна Таласъма, като най-сетне се измъкна иззад гърба на Хък и гордо застана до дясното му рамо.

Трипио обаче го дръпна настрана и възмутено взе да му обяснява на ухото истинското родословие на крал Артур. Хък се възползва, че придружителите му временно го оставиха на мира, приближи се до пребледнялата и по-самотна и от Червената шапчица в гората девойка и я хвана под ръка.

— Мога ли да ви наричам Томи, госпожице?

— Разбира се, Арчи! — възкликна Томи и потръпна от докосването му, но този път изобщо не се изчерви.

— Ще ми позволите ли да ви изпроводя до края на дъбравата, Томи? — запита я Хък и леко я пристисна, усещайки най-после, че дамата не е безразлична към него.

— С удоволствие, Арчи. Стига, разбира се, да не нарушавам плановете ви — мигновено се остави в ръцете му Томи.

— Ни най-малко, скъпа. Тръгнали сме да просим аудиенция при началника на митницата. Надяваме се той да ни упъти къде да намерим магьосника Мерлин — подхвърли Хък, като небрежно премести ръката си на кръста й.

— Няма нужда да ходите чак дотам, Арчи. Знам със сигурност, че Мерлин отиде на инспекция в Лоното на живота. Бих могла да ви заведа направо там. Нищо няма да ми струва. Не ме разбирайте криво, Арчи — сведе глава на рамото му Томи и се притисна в него. — Не желая да ви се натрапвам. Просто благодарение на журналистическата си карта свободно мога да влизам във Фабриката по всяко време.

— Вие сте най-милата и желана някога от мен натрапница, Томи — галантно рече Хък и я дари с мимолетна целувка по върха на устните.

Моргана изтръпна и заби дългите си черни нокти в кората на дъба, зад който се криеше. Още след привидната раздяла при кривото дърво тя следваше по петите странстващия рицар, дал обет да я освободи от най-злия й враг, защото нямаше никакво намерение да оставя съдбата си в ръцете на провидението, дори да бе красиво като този измамник. И за разлика от еклектичната компания на поляната очите й попиваха всеки гальовен жест на влюбените. Сърцето й се обливаше в кръв, а лицето й гърчеше от непоносимата болка и накрая съвсем заприлича на погребална маска на смъртта.

Пришпорените от нея парцаливи облаци над короните на дърветата мигом се завихриха, буреносно потъмняха и се скупчиха над главите на Хък от рода Хогбен и неговата нова изгора. Светлината взе да чезне досущ като при заник слънце, налягането на призрачната атмосфера рязко спадна, вятърът се усили и студеният фронт ги връхлетя изневиделица.