Майк Резник
Преобразеният (28)

28.

Наистина го промениха. Докато преди имаше дълги мускулести ръце, сега притежаваше и паяжинообразни удължения, снабдени с огромни мембрани. Не можеше да лети, обаче можеше да се рее.

Установи, че сега е в състояние съзнателно да влияе върху метаболизма си. Тренировката беше съвсем проста — слагаха го в стая с променяща се температура без никакви защитни покривала и само за секунди той се приспособяваше идеално към условията. Това важеше и за храненето: даваха му различни варени или сурови чуждопланетни животни, чуждопланетни семена и отровни течности, които биха убили първоначалния Завиър Уилям Ленъкс. Той изяждаше всичко това без никакви притеснения или странични ефекти.

Отново имаше глас, но можеше да учленява само нежни, звънливи, пеещи звуци, като звънтене на докосващи се кристални топчици. Не беше в състояние да произнася думи, ала новата му раса общуваше с помощта на мелодии и интониране, затова бяха я нарекли Певците.

Отново имаше очи — огромни, многофасетни, способни да виждат в почти абсолютна тъмнина. Ушите му бяха големи и можеха да различават звуците на определена цигулка в ансамбъл от петдесет инструмента, свирещи една и съща мелодия.

В лице донякъде приличаше на огромно насекомо, но тялото му определено беше като блестящ сребрист куршум. Китките му — всъщност ноктите му — израстваха от краищата на мембранните му крила. Краката му — трите му крака — не ставаха особено за тичане, но стъпеше ли някъде, от мястото му можеше да го изтръгне едва ли не само някакъв мощен ураган. И накрая, дланите и стъпалата му бяха снабдени със смукателни чашки, с чиято помощ беше способен да се изкачва и по най-стръмни хълмове, да спира на всяка височина и във всяко положение, без опасност да падне на земята.

Този път мисията му беше съвсем проста. Деветстотинте колонисти Хора, заселили се на Монтичело IV, бяха нападнати от вирусна епидемия. Причинителят й се пренасяше от микроскопични метилоподобни червеи, които живееха и се размножаваха във водните запаси на колонистите. Резервоарите бяха успешно дезинфекцирани, но цялата колония бе вече заразена. Болестта имаше дълъг инкубационен период, също както СПИН преди две хилядолетия, и без лекуване заразеният почти винаги умираше.

Точно когато изглеждаше, че няма лек за това заболяване, лекарите, командировани на Монтичело IV, откриха, че Певците — единствената местна разумна форма на живот, имат в кръвта си микроби, които убиват този вирус. Литър кръв от Певец съдържаше точно толкова микроби, колкото да се излекува едно човешко същество.

Тъй като болестта много дълго оставаше скрита, а Републиката не искаше да се проявява като агресор, дадоха на Ленъкс три месеца. През това време той трябваше да кацне на Монтичело IV, да установи контакт с Певците и да ги убеди да дарят достатъчно кръв, за да се сложи край на епидемията. Ако откажеха, щяха да дойдат военните, да вземат насила десетки литри кръв, като със сигурност щяха да пролеят много повече, отколкото бе необходимо.

Ленъкс изтъкна, че три месеца не са достатъчни, че вероятно толкова ще са му необходими, за да научи зачатъчния им език, но Департаментът на извънземните работи не беше склонен да му отпусне повече време. Имаше три възможности: да приеме условията им и да стане Певец; да си остане Чекрък или да се върне обратно в човешко тяло. Нямаше четвърти изход.

Когато узна възможностите, той не учуди никого с избора си.