Майк Резник
Преобразеният (10)

10.

Осакатеният реибони се казваше Борлешан, и тъй като изглеждаше най-разумният от всички, Ленъкс реши да язди до него. Без да се огорчава от поражението си, Борлешан превъзмогна очевидната болка и започна да задава безброй въпроси относно бойните похвати на Ленъкс. Той си спести време, отговаряйки, че всичко, което знае, е научил, като е шпионирал Хората.

— Чудно ми е — заяви накрая Борлешан.

— Кое?

— За Хората — обясни Светулката. — Щом притежават такива бойни похвати и медицински умения, щом могат да летят сред звездите, когато си поискат, защо просто не са дошли тук да ни завладеят?

— Може би не са имали желание да го направят — подхвърли Ленъкс.

— Тогава защо изобщо са тук?

— Чувал съм, че искали да търгуват с нас.

— Че какво толкова имат, което може да ни е от полза? — запита презрително друг реибони.

— Знание.

Борлешан се замисли над отговора на Ленъкс.

— А какво можем да разменим срещу него?

Ленъкс вдигна рамене.

— Не знам. Ще трябва да ги попитаме.

— Не възразявам — заяви Борлешан. — Само че не е моя работа.

Ленъкс много искаше да разбере чия работа е, но не посмя да попита, за да не се издаде.

— Когато ти наместят крака, може би ще разберем — изрече най-накрая внимателно обмисленото изречение.

— Ти да не смяташ да идеш право в лагера им? — запита един рейбони. — Ще ни убият всичките!

— Съмнявам се — рече Ленъкс с уверен тон или поне така му се струваше. — Това е нашият свят. Ако искат да им позволим да останат тук, дори като аванпост, няма да ни убият.

— Те нямат никакво уважение към нас — каза Борлешан. — Знаеш ли, че един от тях отишъл при пирамидата?

„Мълвата лети.“

— Сигурно нашите са го убили, нали? — запита Ленъкс.

— Самият Чоманчи е щял да нанесе последния удар, когато са дошли други Хора да го спасяват. Според мен трима от тях са били убити и те са убили няколко от нашите.

„Самият Чоманчи! Божичко, дано не бъде необходимо да убеждавам именно него.“

— Той може да е имал някаква причина да иде там — подхвърли Ленъкс.

— Предупредили сме Хората да стоят далеч от Браканан и особено от пирамидата — натърти Борлешан.

— Знаел е до какво може да доведе постъпката му.

— Чувал съм, че Хората са ужасно любопитни — продължи Ленъкс. — Ти никога ли не си бил толкова любопитен, че да не послушаш съвет или предупреждение?

— Никога — отвърна Борлешан и му хвърли особен поглед. — Но въпросът ти ме кара да любопитствам.

— Просто се опитвам да мисля така, както биха мислили Хората — побърза да отговори Ленъкс, понеже няколко реибони се обърнаха и го загледаха. — Добре е да го правя, защото скоро ще моля техните лекари да ти наместят крака.

Те като че ли приеха отговора му, затова Ленъкс продължи:

— Щом Хората търгуват със знания, той може би се е опитвал да се сдобие с повече стока, така да се каже.

— Не би могъл да ги продаде на нас — каза Борлешан.

— Значи е искал да ги продаде на някой друг.

— Така е — съгласи се Ленъкс. — Но помисли за последиците.

— Какви последици? — намеси се друг реибони. — Единствената последица е, че онзи е трябвало да умре.

— Тъй като ние сме избраният народ и нашата вяра е единствената истинска вяра, може би няма да е лошо, ако позволим на другите раси да научат за нея.

Борлешан се втренчи в него.

— Ти си много необикновен жанди, Дромеши — каза той най-накрая. — Боец си, а не убиваш. Богохулстваш, но въпреки това в думите ти има логика.

— Техните оръжия са по-мощни от нашите — отвърна Ленъкс. — Следователно понеже съм боец, аз знам, че дори да се наложи да воюваме с тях, ще трябва да станем много по-мъдри от тях. А най-сигурният начин да станем по-мъдри от врага си е да го опознаваме, така че накрая да знаем за него всичко, което той знае за себе си.

— Аз казвам да ги убием всичките — обади се един намусен реибони, сложил ръка на дръжката на меча си.

— Ти ги убий всичките — отвърна му Ленъкс. — Ще прославяме победата ти.

Войнствената Светулка му хвърли яростен поглед, но не продума нищо.

Яздиха мълчаливо повече от час — Борлевдан не говореше поради болката в крака, а Ленъкс предпочете да мълчи, за да не го убият като еретик, преди да стигне до Браканан. Той забеляза, че Борлешан се олюлява на седлото, сякаш всеки момент ще припадне, и им викна да спрат за почивка под сянката на голяма скална издатина. Когато всички Светулки слязоха от седлата, Ленъкс обяви, че ще се насочат към аванпоста на Хората южно от Браканан.

— Никой от вас не е длъжен да идва с мен — бяха думите му. — Но аз обещах на Борлешан, че Хората могат пак да го направят цял. Имам намерение да удържа на думата си.

— Ще ви убият и двамата — обади се един реибони.

— Ако те е страх да дойдеш с нас, върви си — възрази Ленъкс.

— Точно така ще направя — и той възседна своето кадеко.

Другите реибони направиха същото.

— Щом си тръгвате, вече не сте под моята закрила — напомни Ленъкс. — Ако моите бойци ви срещнат, ще ви убият.

— По-добре да умрем с меч в ръка и да гледаме врага в очите, отколкото Хората да ни убият от разстояние с оръжията си.

— Както искате. Но няма да закачате тримата търговци, или ще ви намеря всичките и ще ви убия. Видях лицата ви. Знам кои сте.

— Те няма да пострадат — каза Борлешан и се обърна към спътниците си: — Дадох дума на реибони. Не бива да я нарушавате.

Онзи рейбони, който се бе обадил пръв, неохотно кимна в знак на съгласие, обърна добичето си и потегли през пустинята, последван от другите.

Ленъкс се обърна към тримата търговци:

— Знам, че имате работа в Борганан. Помогнахте на един самотен пътник и се надявам да съм ви се отплатил за великодушието. Няма нужда да идвате с нас до аванпоста на Хората. Сигурността ви е гарантирана.

— Благодарим ти, Дромеши — каза Джамарш. — Може би пак ще се срещнем в Браканан.

— Възможно е — допусна Ленъкс. — Сега вървете, защото Борлешан има нужда още малко да си почине.

Тримата му се поклониха, а Нешбидан откачи от седлото си една торба, пълна със сушени плодове. Подаде му я, после яхна ездитното си животно и потегли. Ленъкс погледна коляното на Борлешан. Беше станало двойно по-голямо от другото.

— Зле изглежда — и посочи към коляното му.

— Не се оплаквам — отвърна стоически Светулката.

„Не забравяй: практичност, а не състрадание.“

— Знам. Но е ясно, че те боли. Не си добре. Колкото по-бързо стигнем до аванпоста, толкова по-скоро пак ще можеш да яздиш и да се биеш както подобава.

— Не бързам — заяви Борлешан. — Те ще трябва много да се потрудят над коляното ми, дори да се съгласят да се заемат с него. Седмици ще минат, докато се оправи.

— Ще ти дадат нещо да облекчи болката, преди да го лекуват.

Борлешан го погледна учудено.

— Могат ли да правят такова нещо?

— Така съм чувал.

— Говориш за тях като за богове — рече Борлешан.

„Да не би да преувеличавам? Или пък би трябвало да говоря за тях като за богове?“

— Тяхното знание не е магическо. Просто е различно от нашето.

След около час той помогна на Борлешан да се качи на своето кадеко и двамата потеглиха бавно към аванпоста на Хората. Ленъкс се надяваше да научи нещо повече за Браканан и за пирамидата, но Светулката нямаше настроение за разговори и той предпочете да не засяга тази тема.

Пътуването мина без произшествия. Не срещнаха нито търговци, нито бойци, нито рейбони и на третия ден стигнаха до един оазис на четири мили от аванпоста на Хората. Ленъкс помогна на Борлешан да слезе от седлото, върза ездитното му животно и отнесе вода на ранения рейбони.

— Отивам до аванпоста — каза Ленъкс, когато Борлешан се настани удобно. — Ще им разкажа всичко. Тук ще съм утре сутринта.

— Ако не се върнеш, ще знам, че си мъртъв, и ще се опитам да настигна другарите си — отговори Борлешан.

— Чакай ме до утрешното свечеряване — настоя Ленъкс. — Не зная колко лекари имат. Може цял ден да мине, докато някой от тях се освободи, за да дойде с мен.

— Цял ден? — повтори Борлешан. — Това не ми харесва.

— Дотук ми вярваше — погледна го Ленъкс. — Повярвай и сега.

Борлешан се позамисли, после кимна в знак на съгласие. Ленъкс се качи на едното кадеко.

— Ти ме победи в битка, но не ми взе живота — обади се Борлешан, когато Ленъкс потегляше. — Ако те убият, знай, че ще бъдеш отмъстен.

„Ако ме убият, по дяволите, надявам се ти наистина да отмъстиш за мен.“