Майкъл Крайтън
Щамът Андромеда (4)

IV. ТРЕВОГА

Когато Артър Манчек влезе в малката звуконепроницаема кабина и седна пред телефона, той вече знаеше точно какво щеше да прави, но не беше сигурен защо трябва да го прави.

Като старши офицер в програмата „Скууп“ преди около година той беше запознат с програмата „Уайлдфайър“^[1]. Доколкото си спомняше, за нея им говори доста сухо и прецизно един дребничък мъж — университетски професор и автор на проекта. Манчек беше забравил подробностите, освен че някъде имало лаборатория и петима учени, които можело да бъдат извикани в случай на тревога. Функцията на този екип била да изследва възможните извънземни форми на живот, донесени от американските космически апарати, връщащи се на земята.

Не му казаха кои са петимата мъже. Манчек знаеше само, че съществува специален пряк кабел, по който могат да бъдат извикани. За да се свърже, трябваше да набере някакъв двуцифрен код. Той бръкна в джоба си и извади портфейла, после порови малко, докато намери картичката, която му беше дал професорът.

В СЛУЧАЙ НА ПОЖАР

Уведомете подразделение 87

Звънете само при извънредни обстоятелства.

Известно време гледаше картичката и мислеше какво ли може да се случи, ако набере 87. Опита се да си представи реда на събитията. С кого ли ще говори? Ще му се обади ли някой? Ще трябва ли да пита по-голям началник?

Потърка очите си, вгледа се пак в картичката и накрая сви рамене. Така или иначе, сега ще се разбере.

Откъсна лист от бележника до телефона и написа:

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

Основата на двоичната система е две. Две на нулева степен е едно, две на квадрат — 4, и т.н.

Той бързо написа още един ред.

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

1   2   4   8   16  32  64  128

После започна да събира числата, за да получи сумата 87. Загради ги в кръг.

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

1   2   4   8   16  32  64  128 = 87

—   —   —       ——      ——

След това прибягна до двоичния код. Той беше проектиран за компютри с необходими отговори от типа включено-изключено, да-не. Един математик веднъж се пошегува, че тези компютри приличат на хора, които смятат само с два пръста. Най-важното тук е, че двоичната система е превод на десетичната. Вместо девет знака има само два — едно и нула.

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

1   2   4   8   16  32  64  128 = 87

1   1   1   0   1   0   1   0

Манчек погледна цифрите, които току-що беше написал и постави чертичките — 1-110-1010. Съвършено правдоподобен телефонен номер.

Вдигна слушалката и го набра.

Беше точно дванадесет часът, полунощ.