Майкъл Крайтън
Щамът Андромеда (21)

XX. СЪВЕЩАНИЕ В ПОЛУНОЩ

Срещнаха се отново в същата стая, по същия начин. Стоун огледа другите — всички бяха изморени. Никой, включително и той самият, не спеше достатъчно.

— Ние май се престарахме — каза той. — Не трябва да работим на две смени. Уморените хора правят грешки и в мисленето, и в действията си. Ще започнем да изпускаме приборите, да правим пропуски, да сме небрежни. Ще правим неверни предположения и ще строим върху тях грешни хипотези. Това не трябва да се случва.

Решиха да спят поне шест часа на всеки двадесет и четири. Изглеждаше разумно, още повече че на повърхността нищо ново не беше се случило. Атомната бомба в Пидмонт беше прекратила разпространението на заразата.

Заблуждението им щеше да продължи, ако Ливит не беше предложил да подадат заявка за кодово название на микроорганизма. Другите се съгласиха.

В ъгъла на стаята стоеше телетайпът за шифрована връзка. Той чукаше цял ден, приемайки информация отвън. Това беше апарат за двустранна връзка. Изпращаният материал трябваше да се печата с малки букви, а приеманият — с главния.

Никой досега не беше обърнал внимание на тази информация, тъй като всички бяха много заети. А и по-голямата част от нея бяха военни нареждания, които съвсем не се отнасяха до „Уайлдфайър“. Тези съобщения идваха тук, защото „Уайлдфайър“ беше включена като звено във веригата „Кулър“, наричана на шега „Първите двадесет“ — това бяха двадесетте звена, свързани непосредствено със сутерена на Белия дом и представляваха двадесетте най-важни стратегически обекта. Между тях бяха Вандънбърг, Кенеди, Обединеното командване на ПВО, Патерсън, Форт Детрик и Виржиния Кий.

Стоун отиде до телетайпа и написа съобщението. Компютърът го отнесе до центъра за кодиране, който шифроваше съобщенията на звената от веригата „Кулър“.

Лентата зафиксира следния диалог:

Моля линия за предаване

РАЗБРАНО ДАВАМ ЛИНИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕ

стоун програма „уайлдфайър“

СЪОБЩЕТЕ ЗАКЪДЕ

централно бюро за кодиране

РАЗБРАНО БЮРО ЗА КОДИРАНЕ

предавам съобщението

ПРЕДАВАЙТЕ

изолиран е извънземен организъм донесен на земята от спътника скууп седем

моля дайте ни кодово наименование

край на предаването

СЪОБЩЕНИЕТО Е ПРЕДАДЕНО

Последва дълга пауза. Телетайпът бръмчеше и тракаше. После започна да излиза съобщение на дълго руло.

СЛЕДВА СЪОБЩЕНИЕ ОТ ЦЕНТРАЛНОТО БЮРО ЗА КОДИРАНЕ

РАЗБРАНО ИЗОЛИРАН НОВ ОРГАНИЗЪМ

МОЛЯ ПРЕДАЙТЕ ХАРАКТЕРИСТИКАТА МУ

КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО

Стоун се намръщи.

— Но ние не знаем достатъчно.

Телетайпът беше нетърпелив.

ИЗПРАТЕТЕ ОТГОВОРА ДО ЦЕНТРАЛНОТО БЮРО ЗА КОДИРАНЕ

След минута Стоун написа:

предаваме съобщение до централното бюро за кодиране

още не можем да го характеризираме

предлагаме предварителна предполагаема класификация

бактериален щам

край на съобщението

ПРЕДАВАМЕ СЪОБЩЕНИЕ ОТ ЦЕНТРАЛНОТО БЮРО ДА КОДИРАНЕ

РАЗБРАНО ЗАЯВКА ЗА БАКТЕРИАЛНА КЛАСИФИКАЦИЯ ОТКРИВАЩА НОВА КАТЕГОРИЯ КЛАСИФИЦИРАНЕ СПОРЕД ПРИЕТАТА СИСТЕМА

КОДЪТ НА ВАШИЯ ОРГАНИЗЪМ ЩЕ БЪДЕ А Н Д Р О М Е Д А

ПЪЛНО КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ НА ОРГАНИЗМА ЩАМ АНДРОМЕДА

ЗАРЕГИСТРИРАНО В КАТАЛОГА ПОД НОМЕР 053.9 (НЕПОЗНАТ ОРГАНИЗЪМ) ДОПЪЛНИТЕЛЕН НОМЕР ASF 866 (АВИАЦИОННО ПРОИЗШЕСТВИЕ)

ТАЗИ РЕГИСТРАЦИЯ Е НАЙ-БЛИЗКА ДО УСТАНОВЕНИТЕ КАТЕГОРИИ

Стоун се усмихна:

— Изглежда, не се вместваме в установените категории.

Предаде отговора:

разбрано кодово название щам андромеда

прието

край на съобщението

СЪОБЩЕНИЕТО Е ПРЕДАДЕНО

— Готово — каза Стоун.

Бъртън гледаше листовете, които бълваха от телетайпа. Съобщенията се пишеха на дълго руло хартия, което падаше в една кутия. Имаше хиляди метри лента, която никой не беше поглеждал.

Прочете мълчаливо едно от съобщенията, откъсна го от останалите и го подаде на Стоун.

1134/443/КК/У — А/9

СЪОБЩЕНИЕ

ДО ВСИЧКИ СТАНЦИИ

СЪВЪРШЕНО СЕКРЕТНО

ДНЕС ПРЕЗИДЕНТЪТ И СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ — КОБРА ПОЛУЧИХА МОЛБА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА

ЗАПОВЕД 7–12

ИЗТОЧНИК ВАНДЪНБЪРГ (УАЙЛДФАЙЪР ПОТВЪРЖДЕНИЕ НАСА) МЕДИЦИНСКА СЛУЖБА

ЗАПИТВА МАЙОР МАНЧЕК АРТЪН

НА ЗАКРИТОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗАПОВЕДТА НЕ Е ПРИВЕДЕНА В ДЕЙСТВИЕ

ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ Е ОТЛОЖЕНО ОТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ДО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЧАСА

ПОВТОРНО ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

ПРИВЕДЕН В ДЕЙСТВИЕ АЛТЕРНАТИВНИЯТ ВАРИАНТ 7–11

РАЗГРЪЩАНЕ НА ВОЙСКИТЕ

КРАЙ

 

ДО ВСИЧКИ СТАНЦИИ

СЪВЪРШЕНО СЕКРЕТНО

КРАЙ НА ПРЕДАВАНЕТО

Гледаха листа и не можеха да повярват на очите си. Дълго време никой не проговори. Накрая Стоун погледна пак горния край на съобщението и каза тихо:

— Тук е отбелязано 443. Това означава, че предаването е по специалния канал. Долу звънецът трябва да е звънял.

— Но на този телетайп няма никакъв звънец — отбеляза Ливит. — Само на първия етаж в сектор 5. И те трябваше да ни съобщават всеки път, когато…

— Извикайте сектора по вътрешната централа! — нареди Стоун.

 

След десет минути ужасен сержант Морис свърза Стоун с Робъртсън, шефа на научноконсултативния комитет в Хюстън.

Стоун разговаря с него няколко минути. Робъртсън беше безкрайно учуден, че му се обаждат чак сега. Последва горещ спор върху решението на президента.

— Президентът няма доверие в учените — сподели Робъртсън. — Някак не се чувства удобно в тяхно присъствие.

— Вашето задължение е именно да го накарате да се чувства удобно — възрази Стоун. — А вие съвсем не го правите.

— Джеръми…

— Има само два източника на зараза — Пидмонт и тази лаборатория. При нас защитните средства са сигурни, но в Пидмонт…

— Джеръми, аз съм съгласен, че бомбата трябваше да бъде пусната досега.

— Като си съгласен, убеди и него. Притисни го. Накарай го да се подпише колкото може по-скоро, ако вече не е станало късно.

Робъртсън каза, че ще се опита и пак ще се обади. Преди да затвори слушалката, той попита:

— Между другото, ти какво мислиш за „Фантома“?

— За кое?

— За „Фантома“, дето се разби над Юта.

Последва момент на объркване, докато групата разбере, че е изпуснала и тази информация.

— Обичаен тренировъчен курс. Самолетът обаче се отклонил от курса и минал над забранената зона. Тук е загадката.

— Имате ли други сведения?

— Преди катастрофата пилотът споменава, че въздушният шланг се разпада. От вибрацията или нещо такова. Последните му думи са доста странни.

— Като на луд човек ли? — попита Стоун.

— Да — отговори Робъртсън.

— Отиде ли комисия на мястото на произшествието?

— Да, чакаме всеки момент съобщение от тях.

— Веднага ни го пратете — прибави Стоун и се замисли. — Ако сте привели в действие 7–11 вместо 7–12, значи около Пидмонт има поделения.

— Да, от националната гвардия.

— Но това е страшно глупаво.

— Виж, Джеръми, съгласен съм, че…

— Слушай, когато първият от тях умре — прекъсна го Стоун, — бих искал да знам кога и как. И най-важното — къде. Там вятърът духа повече от изток. Ако започнат да умират и западно от Пидмонт…

— Да, ще ти съобщя — отзова се с готовност Робъртсън.

Разговорът свърши и учените се оттеглиха от залата. Хол поостана и започна да се рови из съобщенията в кутията. Повечето от тях бяха неразбираеми за него — някакви безсмислени непознати кодове, и той скоро се отказа от това безнадеждно занимание — изостави го малко преди да стигне до препечатаното от вестника съобщение за странната смърт на офицера от пътната полиция в щата Аризона — Мартин Уилис.