Марион Зимър Брадли
Преди Империята (7)

7

Всички запазиха присъствие на духа. Капитан Лестър веднага слезе от подиума:

— Бързо донесете фенери! Охрана, донесете фенери!

Някакъв млад лекар намери фенерче за капитана, а един от бордовите офицери завика:

— Стойте на място и чакайте заповеди, няма нищо страшно! Възстановете осветлението колкото може по-бързо!

Макарън стоеше достатъчно близо до вратата и видя как в мрака се надига далечно сияние. След няколко минути всички имаха фенерчета и Мори, застанал на трибуната, настоя:

— Капитане, имаме екипировка за сечене на дървета и за придвижване по земята. Нека заповядам да се прокарат огнезащитни пояси около лагера.

— Добре, господин Мори. Действайте — отсече Лестър. — Всички корабни офицери да дойдат тук. Качете се в кораба и обезопасете всички леснозапалителни и експлозивни материали.

Той се оттегли в дъното на палатката. Мори прати всички здрави мъже на сечището и реквизира фенерчетата, които нямаше да влязат в употреба на кораба. Сетне заповяда:

— Разделете се на същите групи както при погребването на мъртвите.

Макарън се озова в една група с отец Валънтайн и още осем непознати. Заеха се да секат дървета в триметрова ивица около поляната. Пожарът все още тътнеше по далечните склонове, на километри от лагера, издигаше се като червено сияние в небето, а въздухът миришеше на дим със странен горчив привкус.

Някой изрече до лакътя на Макарън:

— Как може дърво да пламне след този дъжд?

Той си спомни какво беше разказвал първата нощ Марко Сабал.

— Дърветата са напоени със смола и се възпламеняват много лесно. Някои могат да пламнат даже когато са мокри. Ние си правехме лагерен огън от сурови клони. Според мен във всеки момент някоя светкавица може да удари дърво и то да пламне. — „Имахме късмет — помисли той — лагерувахме насред гората, а не си и помисляхме за пожари или за огнезащитни пояси.“ — Подозирам, че ще ни трябват постоянни просеки около всеки лагер и всяко работно пространство.

Отец Валънтайн се обади:

— Казвате го така, сякаш смятате, че ще останем тук задълго.

Макарън се наведе над триона си и отвърна, без да го гледа:

— Няма значение в чии думи се вслушвате, на капитана или на Мори, но както изглежда, ще останем тук години наред.

В този миг беше ужасно изморен и несигурен във всичко, за да реши какво предпочита. Във всеки случай беше уверен, че никой няма да го посъветва какво да избере, но някъде дълбоко в себе си бе сигурен, че ако някога напуснеха този свят, много щеше да съжалява.

Отецът докосна рамото му:

— Струва ми се, че лейтенантът ви търси.

Той се изправи и видя Камила Дел Рей, която вървеше към него. Изглеждаше изтощена и отслабнала, косата й беше разрошена, униформата — изцапана. Искаше да я прегърне, но вместо това стоеше и я гледаше как се опитва да избегне очите му, изричайки:

— Рафи, капитанът иска да говори с теб. Ти познаваш терена по-добре от всекиго. Мислиш ли, че можем да се преборим с огъня или да го спрем?

— Не и в тъмното или без солидна екипировка — отвърна Макарън, но отиде с нея до полевия щаб на капитана.

Възхити се на бързината и точността в прокарването на огнезащитните пояси. Малкото противопожарни устройства бяха разположени около болницата. „Капитанът беше достатъчно разумен да използва Мори в операцията. Наистина са чешити и двамата… Само да можеха да работят заедно, за една и съща цел! Но точно сега представляват несъкрушима сила.“

Преди да стигнат до палатката, ситният дъждец се превърна в проливна стихия. Малката, тъмна и претъпкана палатка беше слабо осветена от едно фенерче, чиято батерия всеки момент щеше да свърши.

Чуха Мори да казва:

— …енергийните ни ресурси са на изчерпване. Преди да направим каквото и да било друго, сър, по вашия план или по моя, трябва да намерим някакви източници на светлина и топлина. Колонистите са взели със себе си устройства за добиване на енергия от вятъра и слънцето, макар да се съмнявам, че от това слънце бихме могли да извлечем достатъчно енергия. Макарън — обърна се той, — разбрах, че тук има планински ручеи. Открихте ли някой достатъчно голям, за да направим бент?

— Сред тези, които видяхме през няколкото дни в планината, няма такива — отвърна Макарън, — но вятър има много.

— Ще стигне като временен източник — продължи капитан Лестър. — Макарън, знаете ли точно къде е избухнал огънят?

— Достатъчно далеч, за да не ни застраши непосредствено — отвърна Макарън, — но занапред ще се наложи винаги да правим огнезащитни пояси, където и да идем. Според мен обаче този огън не е опасен. Дъждът обръща на сняг и мисля, че ще го угаси.

— Щом продължава да гори и в дъжда…

— Снегът е по-влажен и по-тежък — обясни Макарън, но думите му бяха прекъснати от звук, подобен на канонада. — Какво е това?

Мори обясни:

— Дивечът бяга… може би от огъня. Офицерите ви отстрелват храна. Капитане, пак повтарям, предлагам да пазим амунициите за краен случай. Дори на Земята по дивеча се стреля за забава с лък и стрели. Има прототипи в сектора за развлечения, ще ни послужат да си набавим още запаси от храна.

— Ама и вие сте бъкан с идеи — изсумтя Лестър.

— Командването на кораба е ваша работа, капитане. — Мори стисна устни. — А да се изгради жизнеспособно общество с възможно най-пестелива употреба на ресурси е моя работа.

Двамата мъже се втренчиха един в друг под слабата светлина, забравили за всички останали в палатката. Камила се бе изправила зад капитана и на Макарън му се стори, че тя го подкрепя и мислено, също както физически бе застанала зад гърба му. Дочуваха се звуците на лагера. Снегът се стелеше с тихо съскане и засипваше палатката. Вятърът се стовари върху нея, струя студен въздух едва не изкърти вратата. Камила се спусна да я затвори, но леденият порив на вятъра я отблъсна назад. Вратата се хлопна, изтръгна се от пантите, отскочи рязко и събори девойката на земята. Макарън се хвърли да я вдигне. Капитан Лестър изруга и завика помощниците си.

Мори вдигна ръка и произнесе невъзмутимо:

— Необходими са по-здрави и по-устойчиви подслони, капитане. Тези трябваше да издържат шест седмици. Мога ли да заповядам изграждането на други, които да изтраят поне няколко години?

Лестър мълчеше и Макарън с новата си изострена чувствителност като че успяваше да чуе какво мисли капитанът. Това ли е първият клин? Може ли да използва несъмнения талант на Мори, без да му дава прекалено много власт над колонистите и без да намалява собствената си власт? Когато капитанът заговори, в гласа му се долавяше горчивина. Но се оттегляше с достойнство.

— Вие знаете как се оцелява, господин Мори. Аз съм учен… и астронавт. Поверявам ви временно този лагер. Можете да давате заповеди и да реквизирате каквото ви е нужно. — Отиде до вратата и се загледа в снежната вихрушка. — Никакъв пожар няма да издържи в такова време. Съберете хората и ги нахранете, а после пак да се върнат да разчистват огнезащитни пояси. Вие отговаряте, Мори… временно.

Гърбът на Лестър бе изправен и непоколебим, но гласът му звучеше уморено. Мори кимна. В жеста му нямаше и капка раболепие.

— Не мислете, че се предавам — предупреди Лестър. — Този кораб ще трябва да бъде поправен.

— Може би — вдигна рамене Мори. — Но няма да бъде поправен, ако не оцелеем толкова време, колкото ни е необходимо за тази цел. Сега най-много ме интересува именно това.

И без да обръща повече внимание на капитана, Мори отправи поглед към Камила и Макарън.

— Макарън, вашата експедиция опозна поне отчасти района. Искам описание на местността, на всички ресурси, включително храната. С това може да се справи доктор Ловат. Лейтенант Дел Рей, вие сте навигатор, имате достъп до уредите. Можете ли да направите някакви изследвания на климата, с които след това да прогнозираме времето? — Мори замълча за момент. — Посреднощ не е най-подходящото време. Ще започнем утре сутрин.

Тръгна към вратата, но едва не се блъсна в капитан Лестър, който стоеше, загледан в танцуващите снежинки. Направи един-два опита да мине покрай него, но накрая го докосна леко с рамо. Капитанът трепна и се отмести. Тогава Мори каза:

— Първото, което трябва да се направи, е да приберем онези хора да не стоят там в бурята. Вие ли ще дадете заповед, капитане, или аз?

Капитан Лестър го изгледа спокойно, но леко враждебно.

— Няма значение — отвърна той тихо, — не е важно кой от нас двамата дава заповеди, но Бог да ви е на помощ, ако чисто и просто се домогвате до властта да ги давате. Камила, иди кажи на майор Лейтън да подсили огнезащитните пояси и нека на всички, работили на огнезащитната линия, да се даде топла вечеря, преди да се върнат там.

Девойката нахлупи качулката си и се изгуби в снега.

— Вероятно имате способности, Мори — обърна се капитанът към него, — а доколкото ме засяга, нямам нищо против да ползвате и моите. Има обаче една стара астронавтска поговорка: всеки, който ламти за власт, заслужава тя да му се стовари върху главата.

Излезе с бързи стъпки от палатката, оставяйки вятъра да нахлуе вътре. Докато гледаше Мори, Макарън някак неясно осъзна, че капитанът се бе оттеглил с чест.