Лоис Макмастър Бюджолд
Без гравитация (7)

Шеста глава

— Това не беше моя грешка — сопна се Администраторът на портала Чалопин. — Дори никой не ме е информирал, че става подобно нещо. — Тя посочи Ван Ата: — Как да контролирам юрисдикцията си, когато други администратори вземат каналите под мое командване и съвсем лековерно издават заповеди на хората ми без дори да ме информират, престъпват протокола…

— Ситуацията беше необичайна. Времето бе ценно — озъби се Ван Ата.

Лео тайно симпатизираше на разгорещената Чалопин. Вмешателство в спокойния й рутинен живот! Офисът й внезапно беше преобразен за разследването на Вицепрезидента на Управлението. Апмад не искаше да губи време. Официалното разследване на Компанията по инцидента бе започнало по нейно настояване едва преди час в коридор 29. Лео щеше да се изненада, ако й отнемеше повече от още един час, за да приключи с разнищването на случая.

Прозорците на административните офиси на Порт Три, запечатани срещу вътрешното налягане на сградата, откриваха панорама към комплекса — пистите, товарителните зони, складовете, офисите, хангарите, спалните помещения на работниците, железопътната линия към рафинерията, блещукаща на хоризонта и назъбените планини отсреща. Атмосферата на Родео съдържаше кислород, азот и карбонов диоксид, но в погрешни пропорции и при твърде ниско налягане, несъвместимо с метаболизма на хората. Климатиците работеха непрекъснато, за да адаптират газовата смес и да филтрират замърсителите. Човек можеше да живее около петнадесет минути навън без кислородна маска. Лео не беше сигурен дали да счита това за предпазна граница или за бавна смърт. Определено не беше място за разходка.

Банерджи се въртеше зад администратора на Портала на совалката. „Крие се зад нея“, каза си Лео. Може би това бе най-добрата стратегия на гарда в тази ситуация. От елегантните си обувки и изрядната си униформа до безупречната си прическа, с твърдата си остра брадичка Чалопин излъчваше едновременно и воля и способност да се защити.

Апмад, която водеше схватката, бе съвсем друг тип. Ниска и набита, в края на средната си възраст, с късо подстригана сива коса, приличаше на баба, ако изключим очите. Не полагаше излишни грижи за облеклото си. Тя притежаваше толкова много власт, че беше извън играта. Лаконичните й коментари по-скоро раздухваха, отколкото успокояваха страстите, сякаш тя изпитваше известно любопитство какво може да изскочи. Очите й определено не бяха бабешки…

Самият Лео беше готов да избухне:

— Проектът е на двадесет и пет години. Времето не е от чак толкова голямо значение.

— Всемогъщи Боже — извика Ван Ата. — Аз ли съм единственият тук, който разбира какво стои зад тези думи?

— Какво стои? — попита Лео. — Днес повече от всякога Галактически Технологии са само на крачка от това да получат резултата от усилията си по Проект Кей. Да се натяга обстановката с необмислени опити, за да се извлекат печалби е направо престъпно. Вие сте на ръба на първите реални резултати.

— Не съвсем — отбеляза хладно Апмад. — Вашата първа група от петдесет работника е само знак. Ще ни отнеме още десет години, за да станат полезни всичките хиляда. — Хладно наистина. Но Лео прочете у нея и скрито напрежение, чийто източник не можеше да идентифицира в момента.

— Така, наречете го загуба на такси. Не може да ми казвате това — Лео махна с ръка към илюминатора. Имаше предвид Родео. — Не става дума дали ще загубите една или две такси.

Апмад извърна очи към безмълвния мъж до нея:

— Обяснете на този млад мъж реалността, Гавин.

Гавин бе голям смачкан глупак със счупен нос, който Лео бе взел в началото за някакъв бодигард. Всъщност той беше главен счетоводител на Вицепрезидента на Управлението. Гавин заговори с изумително точно и елегантно красноречие, с впечатляващо оформени параграфи.

— Галактически Технологии от дълго време компенсират значителните загуби на Проект Кей с печалбите от Родео. Всъщност още от самото начало. По-добре да ви изложа някои факти, мистър Граф — Гавин почеса замислено носа си.

— Галактически Технологии имат договор за наем на Родео с правителството на Ориент IV за деветдесет и девет години. Първоначалните условия на договора бяха изключително изгодни за нас, защото необикновените минерални и петролни находища на Родео все още не бяха открити. Те останаха неоткрити и първите тридесет години от времето на договора.

— Но в следващите тридесет години Галактически Технологии вложиха огромни инвестиции и труд, за да развият ресурсите на Родео. Разбира се… — той продупчи въздуха с поучаващ пръст, — веднага щом Ориент IV видяха как печалбите ни минават през техните тесни проходи, започнаха да съжаляват за условията на договора, да търсят начин да осуетят действията ни. Проект Кей избра Родео за място, където да се развие. Освен това съществуваха относителни законови предимства и по-точно, печалбите на Родео минаваха като планирани разходи. Така се намаляваше, хм, нездравословното въодушевление от печалбите на Ориент IV.

— Останали са четиринадесет години от договора на Галактически Технологии за Родео и правителството на Ориент IV, хм, как да го кажа, е обхванато от нетърпелива алчност. Те вече са променили данъчните си закони и от края на тази фискална година ще таксуват Компанията на Родео по брутна, не по нетна печалба. Ние се възпротивихме срещу това, но нищо не постигнахме. Проклети провинциалисти! — добави замислено той.

— Така след края на тази фискална година, загубите на Проект Кей вече няма да могат да се борят с данъците на Ориент IV. Ще ни налагат реални данъци. Не се очаква условията на новия договор след четиринадесет години да бъдат благоприятни. Всъщност, ние смятаме, че Ориент IV се готви да изхвърли Галактически Технологии и да вземе в свои ръце процесите на Родео, когато те са достигнали вече точката на възвращаемост. Можем да го наречем и с други имена, но все ще мирише на конфискация. Икономическата блокада е започнала вече. Сега е времето да ограничим инвестициите и да се опитаме да извлечем всяка възможна печалба.

— С други думи — каза Апмад със сурово гневно пламъче в очите, — да им оставим нещо, от което нищо няма да спечелят.

„Ще им бъде трудно на последните момчета“, помисли си Лео и потрепери. Не разбираха ли онези идиоти от Ориент IV, че сътрудничеството и компромисът щяха да увеличат общата печалба, в крайна сметка? Вероятно и посредниците на Галактически Технологии не бяха безгрешни, намръщи се той. И преди бе виждал версии на сценария за враждебното отдаване. Той погледна през илюминатора големите, жизнени, работещи съоръжения долу, извоюваните с труд и усилия резултати на две поколения инженери и изстена вътрешно при мисълта за безполезните загуби. Като видя ужасеното лице на Чалопин разбра, че и тя мисли по същия въпрос. Сърцето на Лео се отвори към нея. Колко ли от живота й е преминал в строежа на това място? Колко пот и мисъл щяха да се изличат с нечий подпис!

— Винаги си имал този проблем, Лео — Ван Ата се обърна към него с подчертана злоба. — Ти винаги се оплиташ в малките детайли и така губиш поглед върху общата картина.

Лео разтърси глава, потърси нишката на първоначалния спор:

— Както и да е, жизнеспособността на Проект Кей… — изведнъж млъкна, поразен от изключително просветление, крехко като сапунено мехурче. Нечий подпис. Може ли свободата да се спечели с подпис? Така простичко? Той погледна Апмад поне два пъти по-съсредоточено: — Кажете ми, госпожо — започна вежливо, — какво ще стане, ако се окаже, че Проект Кей не е достатъчно жизнеспособен?

— Слагаме точка — каза простичко тя.

О, той можеше да разкаже историйки от училище и да удави некадърника Брус завинаги като допълнителен бонус. Лео се развълнува и отвори уста да я засипе с разруха…

И я затвори, прехапа език, погледна ноктите си и вместо това попита сякаш между другото:

— А какво ще стане с четириръките тогава?

Вицепрезидентът на Управлението се намръщи сякаш я бяха хванали в престъпление. Ето го отново скритият напрегнат израз на лицето й:

— Това е най-сложният проблем.

— Сложен? Защо сложен? Просто ги пуснете да си отидат. Всъщност — Лео се опита да скрие вълнението си зад благ поглед, — ако Галактически Технологии ги пуснат веднага, преди края на фискалната година, все още всичко ще се смята за инвестиция в тях, като данъчна загуба срещу печалбите на Родео. И не на последно място като финална хапка от питата на Ориент IV — усмихна се Лео.

— Да ги пуснем… къде? Вие сякаш забравяте, мистър Граф, че повечето от тях са все още само деца.

Лео се обърка:

— По-възрастните могат да се погрижат за по-младите и вече го правят, някои… Може би могат да бъдат преместени за няколко години в друг сектор, където да се покрият част от загубите. Това определено няма да струва на Галактически Технологии повече, отколкото например известно количество пенсионери, при това само за няколко години…

— Пенсионният фонд на Компанията е на самоиздръжка — отбеляза кратко счетоводителят Гавин.

— Морална отговорност — предложи отчаяно Лео. — Сигурен съм, че Галактически Технологии трябва да поемат някаква морална отговорност за тях. Ние ги създадохме, все пак. — Чувстваше, че губи почва под краката си. Виждаше това в резервираното й лице, но все още не можеше да разбере какви ще са последствията.

— Морална отговорност наистина — съгласи се Апмад и стисна ръце в юмруци. — А нима забравяте факта, че д-р Кей създаде тези същества плодовити? Те са нов вид, знаете. Той ги нарече homo quadrimanus, не Homo sapiens quadrimanus. Той беше генетик, вероятно е знаел за какво говори. А какво да кажем за моралната отговорност на Галактически Технологии към обществото въобще? Как си представяте, че ще реагира, ако тези същества се стоварят с проблемите си в системата? Ако си мислите, че те ще се преборят с химическото замърсяване, помислете за ефекта върху генетичното замърсяване!

— Генетично замърсяване? — промърмори Лео, опитвайки се да даде някакво смислено обяснение на термина. Звучеше внушително.

— Не. Ако се окаже, че Проект Кей е най-скъпата грешка, ние ще намерим някакво разрешение. Работниците на Кей ще бъдат стерилизирани и отделени в подходяща институция, където да изживеят живота си необезпокоявани. Не е идеалното разрешение, но е най-добрият възможен компромис.

— Мм… — заекна Лео. — Какво престъпление са извършили, че да ги осъдим на доживотен затвор? И къде, ако Родео бъде затворен, ще намерим и построим друго подходящо орбитално селище? Ако се тревожите за разходите, госпожо, знаете, че това ще бъде наистина скъпо.

— Те, разбира се, ще бъдат насочени към планета и това ще се тълкува като част от цената.

За миг Лео си представи как Силвър пълзи тромаво по пода като птиче с пречупени криле.

— Това е отвратително! Ще бъдат като инвалиди.

— Отвратително е — сопна се Апмад, — че са били създадени, първо на първо. Докато д-р Кей не умря и отделът му не попадна в мои ръце, аз нямах никаква представа, че е било извършено такова посегателство срещу човешкия ген. В моя свят бяха взети безкрайно сурови мерки случайните мутации да не превземат нашия генотип. Да въведеш умишлено мутации ми се струва най-злото… — тя спря да си поеме дъх и се овладя. Само пръстите й почукваха нервно. — Истински правилното действие е евтаназия. На пръв поглед изглежда ужасно, но в крайна сметка може да се окаже по-малко жестоко.

Гавин, счетоводителят, се въртеше неспокойно — усмихна се неуверено на шефа си, веждите му се повдигнаха в почуда, после потънаха надолу от страх, накрая си дойдоха на мястото. Може би не я вземаше на сериозно. Ала Лео не смяташе, че тя се шегува. Гавин добави с професионален, но шеговит тон:

— Това би било по-ефективно относно цената. Ако стане преди края на тази фискална година, ние наистина можем да ги минем като абсолютна загуба срещу данъците на Ориент.

Лео почувства, че губи почва под краката си:

— Не можете да направите това! — прошепна той. — Те са хора… деца… Това ще бъде убийство…

— Не, няма — отрече Апмад. — Възмутително наистина, но не и убийство. Ето и другата причина, поради която Проект Кей е бил установен в орбита около Родео. Като изключим физическата изолация, Родео е и в правна изолация. Намира се в деветдесет и деветата година на договора за наем. Единственото правосъдие в пространството на Родео принадлежи на Галактически Технологии. Не мисля, че се дължи на някаква предвидливост от страна на д-р Кей, а по-скоро на това, че успешно е блокирал всякакво вмешателство в схемите си. Но ако Галактически Технологии изберат да не определят работниците на Кей като човешки същества, Компанията не може да вземе никакви правни мерки за престъпление срещу тях.

— Наистина ли? — Банерджи се оживи.

— Как тогава ги определят Галактически Технологии? — попита Лео, без да скрива любопитството си. — По закон.

— Следзародишни създания, основани на експериментална тъкан — отговори Апмад.

— А как се нарича убийството им? Аборт с обратна сила?

Апмад сви ноздри:

— Просто премахване.

— Или… — Гавин погледна иронично Банерджи, — вандализъм, може би. Нашето единствено правно изискване е експерименталната тъкан да бъде кремирана след премахването. Международна Генетична Стандартизация. Правилата на Стандартната Биологична лаборатория.

— Изложете ги на слънце — предложи кратко Лео. — Така ще е по-евтино.

Ван Ата опипа брадичката си и погледна нервно Лео:

— По-спокойно, Лео. Ние само обсъждаме евентуални сценарии. Военните служители го правят през цялото време.

— Точно така… — съгласи се Вицепрезидентът на Управлението. Тя погледна намръщено Гавин, чиято фриволност очевидно не одобри. — Ще трябва да вземем някои трудни решения, с които не държа да се сблъсквам, но явно се падат на мен. По-добре аз, отколкото някой друг — сляп за дългосрочните последици за обществото като д-р Кей. Но може би, мистър Граф, вие искате да се присъедините към мистър Ван Ата и да покажете как да се извлече печалба от първоначалния план на д-р Кей. Така няма да се наложи всички ние да правим най-трудния избор.

Ван Ата се усмихна на Лео, мазен и триумфиращ. Отмъстен, отмъстителен, пресметлив…

— Да се върнем на въпроса — каза Ван Ата. — Вече настоях капитан Банерджи да бъде отстранен за непрофесионалното си решение и… — той погледна Гавин — и вандализъм. Също така предлагам неговият отдел да плати сумата за хоспитализацията на TY-776–424-XG.

Банерджи клюмна. Администратор Чалопин изстина.

— Но ми става ясно, че… — продължи Ван Ата като хвърли на Лео най-неприятната си усмивка, — че тук се преследва нещо друго…

„О, по дяволите, помисли си Лео, той ще ме обвини в нападение. Осемнадесетгодишна кариера на вятъра и аз съм си виновен. Дори не трябваше да довършвам работата…“

— Поквара.

— Ъ? — хлъцна Лео.

— Четириръките са станали изключително неспокойни през последните месеци. Съвсем случайно това съвпада с твоето пристигане, Лео. — Ван Ата се втренчи в него. — След днешните събития се чудя дали това е било съвпадение — той се наклони и го посочи драматично: — Ти въвлече Тони и Клер в това бягство?

— Аз! — избухна Лео и млъкна. — Наистина веднъж Тони дойде при мен с доста странни въпроси, но си мислех, че е любопитен относно предстоящото си работно назначение. Иска ми се да бях…

— Ти си признаваш! — изграчи Ван Ата. — Ти си подбудил неподчинение към властта на Компанията сред хидропоничните работници и сред поверените ти студенти. Не си прочел внимателно развитите от психологическия отдел правила за реч и държане, докато си бил на борда на селището. Внушил си на работниците собствените си зли намерения…

Изведнъж Лео осъзна, че ако има начин, Ван Ата няма да го остави и дума да каже в своя защита. Той целеше нещо повече от просто отмъщение за юмрук в брадичката — изкупителна жертва. Идеалният агнец, върху който да стовари всяка грешка на Проекта от последните два месеца или дори за по-дълъг период — зависи от неговата изобретателност. Без угризения на съвестта щеше да го принесе в жертва на боговете на компанията, стига той да излезе неопетнен и безгрешен.

— Не, за Бога! — изрева Лео. — Ако подготвях революция, щях да го направя доста по-добре… — той махна с ръка. Мускулите му отново се подготвиха за нападение срещу Ван Ата. Ако така или иначе щяха да го уволняват, поне щеше да си направи удоволствието…

— Господа! — гласът на Апмад ги поля като с ледена вода. — Мистър Ван Ата, може ли да ви припомня, че на уволненията от външни зони като Родео не се гледа с добро око. Не само, че по договор Галактически Технологии са задължени да осигурят транспортирането на уволнения до дома, но освен това трябва да понесат разходите на време и пари за заместниците. Не! Ето какво ще направим: на капитан Банерджи ще му бъде удържана заплата за две седмици и ще се заведе официално мъмрене към досието му за притежаване на нерегистрирано оръжие по време на работа. Оръжието ще бъде конфискувано. Мистър Граф също ще бъде официално мъмрен, но незабавно ще се върне към задълженията си, тъй като няма кой да го замести.

— Но аз бях подведен — оплака се Банерджи.

— Но аз съм абсолютно невинен! — извика Лео. — Това е измислица, фантазия на параноик…

— Вие не може да изпратите Граф обратно в Селището сега — изпищя Ван Ата. — Да знаете, че следващото нещо, което ще направи, е да ги обедини…

— Като имам предвид какви ще са последиците от неуспеха на Проект Кей — отбеляза студено Вицепрезидентът на Управлението, — мисля, че не е така. Мистър Граф?

— Ъхъ — потрепери Лео.

— Благодаря — въздъхна тя. — Приключихме с разследването. Други възражения или молби могат да бъдат отправяни към центъра на Галактически Технологии на Земята. — Ако посмеете, добави трепкащата й вежда. Дори Ван Ата има благоразумието да си държи устата затворена.

 

 

На връщане към Селището настроението в совалката беше меко казано сдържано. Клер, придружавана от една от болничните сестри на Селището, която бяха измъкнали три дни по-рано от почивката й долу, се бе спотаила отзад с Анди. Лео и Ван Ата стояха възможно най-далече един от друг.

— Казах ти — прошепна Ван Ата на Лео.

— Прав беше… — отговори вдървено Лео и Ван Ата почти измърка от доволство, като погалено коте, въпреки че Лео по-скоро би го погалил с тояга.

А може би Ван Ата си беше наред? И настояването му за незабавни резултати бе дори знак за неговата загриженост за четириръките, дори за оцеляването им? Не, реши Лео с въздишка. Единственото добруване, което вълнуваше наистина Брус, бе неговото собствено.

Лео положи глава на прикрепената възглавница и погледна навън. Ускорението го хвърли обратно на мястото му. Пътуването със совалка все още вълнуваше нещо у него, въпреки безбройните пътешествия. Имаше хора, билиони, всъщност повечето хора никога не напускаха родните си планети. Той бе един от малкото щастливци.

Късметлия беше с тази работа. Щастлив бе с резултатите, постигнати през годините. Голямата Космическа Трансферна Станция вероятно бе върховото постижение на кариерата му, най-големият проект, върху който някога беше работил. Бе видял обекта още празен, леден вакуум, не можеше да го оприличи на нищо друго. Миналата година бе минал отново оттам — Морита беше добра, наистина добра; пълна с живот, дори разширяваше дейността си няколко години по-рано, отколкото някой можеше да очаква. Постепенно се разрастваше. Плановете за нея бяха включени в първоначалните проекти. Тогава бяха наречени прекалено амбициозни. Сега ги наричаха далновидни.

А имаше и други проекти. Сам по себе си трудът на една наситена седмица, ранното откритие на зараждащи се микропукнатини в реакторните охладители в голямата орбитална фабрика Бени Ра — бяха спасени може би хиляда живота. Колко хирурзи можеха да претендират, че са спасили три хиляди живота за десет години кариера? Обикновено нещастията, които не се случват, не предизвикват голям шум. Но той знаеше, както и мъжете и жените, които работеха с него и това беше достатъчно.

Лео съжаляваше, че се нахвърли върху Брус. Със сигурност не биваше да рискува работата си заради моментно удовлетворение на гнева си. Осемнадесетте години натрупани облаги, изборни права, респект, да, може би. Той нямаше семейство, за което да се грижи. Всички придобивки си бяха само за него, ако искаше можеше да се изпикае върху тях. Но кой щеше да се погрижи за следващата Бени Ра?

Щом се върнат в селището, ще положи усилия за примирие. Ще се извини учтиво на Брус. Ще удвои усърдието си в преподаването, ще бъде по-внимателен. Ще прехапе език, ако трябва, ще говори само когато го попитат нещо. Ще бъде учтив с д-р Йей. По дяволите, дори ще прави това, което тя му казва.

Всяко друго нещо бе невъзможно и рисковано. Горе имаше хиляда деца. Толкова много, толкова различни и толкова млади. Сто петгодишни, сто и двадесет шестгодишни пълнеха детските занимални, играеха си в безтегловните зали. Едва ли някой би поел отговорността да рискува всички тези съдби за нещо случайно. Ще изисква всички сили и ще се проточи безкрайно. Невъзможно. Престъпно. Безумно. Въстание? И до къде би довело то? Сигурно никой не би могъл да предвиди всички последствия. Лео не можеше да предвиди дори най-първите. Никой не би могъл. Никой.

Пристигнаха в Селището и Ван Ата избута Клер, Анди и сестрата пред себе си. Лео бавно се освободи от седалката.

— Клер — каза Ван Ата, — сестрата ще отведе Анди до детското отделение. Ние с теб ще се върнем в предишната ти спалня. Да отнесеш бебето долу беше престъпно и безотговорно деяние. Ясно е, че си абсолютно неподходяща да се грижиш за него. Ще бъдеш отстранена и от репродуктивния списък.

Клер хлипаше толкова приглушено, че почти не се чуваше.

Лео затвори очи от болка:

— Господи! — каза си той. — Защо аз?

Той откопча и последния ремък и пое слепешком към бъдещето си.