Метаданни
Данни
- Серия
- Зона 51 (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Grail, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 43 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2001
ISBN: 954-585-296-8
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни грешки
14.
Гиза
Лиза Дънкан се напрегна, когато чу шум от тропот на ботуши в тунела. Тя стана, протегна се и усети тъпа болка в стомаха. По-опасна обаче беше сухотата в устата й. Беше гладна, но знаеше, че жаждата е по-страшната от двете.
Приближи се до завесата и надникна зад нея. Отсреща стоеше Сянката на Аспасия с още няколко войници. Един от тях държеше в ръцете си резбовано дървено сандъче.
— Присъствал си на построяването на това място, нали? — попита Дънкан преди неподвижната фигура да произнесе нещо.
Сянката на Аспасия кимна.
— Бях тук. Акер, един от офицерите на Аспасия, прокопа тези шест тунела. Направи ги така, че да са свързани. Той постави черния Сфинкс в тази зала и нареди да вдигнат каменния сфинкс отгоре. Това стана много време преди твоите учени да започнат да се занимават с него. Но тогава тук районът изглеждаше различно, нямаше пустиня, а плодородна земя на много километри наоколо. Затова избрахме да се преместим тук от Атлантида.
— Щом си помогнал в строежа, как изгуби контрол върху мястото?
Сянката на Аспасия завъртя рязко глава и в очите му блеснаха гневни пламъчета.
— Бях предаден.
— Как? От кого?
— От Аспасия, разбира се. Той ми отне нещо, нужно ми, за да управлявам. Машината, която му се подчиняваше, се обезпокои, че набирам твърде голяма власт, докато той спи.
— И какво ти отнеха?
— Главния компютър.
— Който е на Марс?
— Не. Беше скрит тук, на Земята. Дълго го търсех, както и ключа за Граала. А ти се питаш защо не ме е грижа за онези, които останаха на Марс? Че тях грижа ли ги беше за мен тогава? Но ето, идва моето време!
— Има някои, които няма да ти позволят — подметна Дънкан.
Сянката на Аспасия се изсмя.
— Знаеш ли какво си ти?
— Какво искаш да кажеш?
— Какво са хората изобщо?
Имаше нещо в периферията на съзнанието й, също както когато за първи път зърна Граала. Тя знаеше повече, отколкото й се струваше на пръв поглед, и това я плашеше. Откъде е натрупала тази информация?
— Ние сме разумни същества, които заслужават своето място…
— Разумни? — Сянката на Аспасия се изсмя отново.
Дънкан си спомни странната планета, която бе видяла с помощта на кивота.
— Стоя тук, където искаш да си ти. Ако не съм разумна, тогава защо ти да си такъв?
Усмивката изчезна от лицето му.
— Готова ли си за преговори? — проехтя гласът му в подземията.
— Имаш ли какво да предложиш? — попита Дънкан и излезе зад завесата.
Сянката на Аспасия вдигна една манерка.
— Не си ли ожадняла вече?
— И какво трябва да ти дам в замяна?
— Граала.
— Шегуваш се, нали?
— Никога не се шегувам — заяви Сянката на Аспасия. — Без вода няма да изкараш дълго.
— И ще умра, но ти няма да получиш Граала.
— Тези, дето работят с теб, май не знаят коя си?
— Няма да ти дам Граала — повтори тя.
— Ами ако ти предложа нещо по-добро — ще промениш ли позицията си тогава?
— Нищо не може да ме накара да ти го дам — отвърна Дънкан.
— Не бъди толкова сигурна — възрази Сянката на Аспасия. — Представи си, че ти предложа най-голямото съкровище, за което си мечтала?
— И какво според теб е то?
— Безсмъртие — произнесе той лаконично. След това даде знак и войникът се приближи. Коленичи и постави сандъчето в краката му. Сянката на Аспасия се наведе и повдигна капака.
Дънкан пристъпи машинално напред, сетне се усети и спря. Усещаше тежестта на есена върху раменете си, короната притискаше главата й. От мястото си виждаше ясно двата камъка в сандъчето.
— И какво е това?
— Граалът не струва нищо без тях. Наречени са урим и тумин, много отдавна, от такива като теб, които не знаят за какво служи Граалът. Тези имена са добри, колкото и други такива. И без това вече не помня истинските.
— Граалът не е безполезен — каза Дънкан, докато се опитваше да си събере мислите. — Просто не работи без тях. Но той все още притежава стойност. Тъй че, намираме се в равни позиции.
— Да работи? — повтори учудено Сянката на Аспасия. — Какво, според теб, върши Граалът?
— Защо ти не ми кажеш?
— Ако ти дам един от тези камъни — ще промениш ли решението си?
— И ще ми позволиш да изляза оттук с Граала и камъка? — Дънкан знаеше, че е глупаво да пита.
— Разбира се.
— Сега вече лъжеш.
— Може би. Но ако се опъваш твърде дълго, ще умреш от жажда.
— И Граалът ще остане тук — на безопасно място.
Сянката на Аспасия изпръхтя.
— За колко време? Мислиш ли, че у теб е единственият комплект жречески одежди? Сигурен съм, че ще намеря и други. Или ще преодолея защитата по друг начин. Въпрос на време, с каквото аз разполагам.
— Тогава не ти остава друго, освен да почакаш, докато умра — подхвърли небрежно Дънкан.
— Дори не е нужно да чакам да умреш.
Настъпи тишина.
— Какво всъщност е предназначението на Граала? — попита след известно време Дънкан. — Знам, че е аирлианска машина, но как точно осигурява някому безсмъртие? Това е против законите на света. Как може да се създава вечен живот?
— Граалът прави много повече от това да дарява вечен живот — каза Сянката на Аспасия. — Но задай въпроса по друг начин. Защо има смърт? Дали тя не е създадена изкуствено? Може би смъртта е против законите на света?